Няма съмнение, че най-красивата и хармонична сграда в България е Доходното здание (Театъра) в Русе, а най- импозантният и красив паметник е Паметникът на Свободата
Проектирано от австрийския архитект Паул Бранк в стил неофренски Ренесанс, със своето неповторимо изящество, Доходното здание, тази прекрасна сграда, построена през 1902 г., е все още ненадминат образец на голямата архитектура.
Но лицето на дунавската ни столица и днес се определя не само от нея, но и от най-красивия и импозантен паметник – Паметникът на Свободата (построен през 1909 г.), извисил се в самия център на града в красивата Градска градина на площада с името „Свобода”.
Идеята за този уникален паметник възниква през 1890 г. в средите на русенското гражданство и се подема от Русенското опълченско дружество. На 6 септември 1890 г. в дунавския град се извършва тържествен молебен по този повод. Взема се решение да бъде построен далече от центъра в един от парковете, но после, при новия градоустройствен план (Русе е първият български град с такъв!), мястото се премества в новия център.
За целта се разрушават турските гробища и джамията до тях, изгражда се нов, голям площад с градина с редки дървета и фонтани, планира се и се започва строежът на бъдещото Доходно здание.
Държавата отпуска само 15 000 лева, а проектът е за 65 хиляди. Прави се общонародна и общоградска подписка. Голяма част от сумата дават банкерите Братя Симеонови – 50 000 златни лева (!) и веднага започва проектирането.
Проектът се оказва наистина грандиозен и сумата, която определя проектантът архитект Симеон Златев, е 150 000 лева. Междувременно вече е започнало строителството на центъра и площада, както и на самия паметник. Той е завършен през март 1908 г., за 30-годишнината от края на войната.
Откриването e на 11 август – Деня на Шипченската епопея. За всенародното тържество пристигат делегации и гости от цялата страна. Сред тях почетното място е на останалите живи опълченци, защото паметникът всъщност е техен, а не на руския цар, който както знаем, съвсем не е водил тази война от желанието на ни освободи, а за да достигне имперска Русия до Цариград и проливите.
Сред гостите са Райна Княгиня, Панайот Хитов, Никола Обретенов. Атанас Киров, Христо Македонски, Петър Оджаков, Олимпи Панов, Димитър Ценович, както и министър-председателят Александър Малинов. И, разбира се, авторът на прекрасната Статуя на Свободатаq скулпторът Арналдо Дзоки.Паметникът на Свободата в Русе е наистина впечатляващ. Висок е 25 метра и се състои от полирана гранитна колона в античен стил (черният гранит е доставен с кораб по Дунава от австрийските Алпи), пиедестал, широка площадка и впечатляваща бронзова статуя. Пред него са два бронзови лъва, а в основата на колоната има четири също бронзови барелефа.
Скулптурата е дело на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки (1862–1940), автор на паметниците на Колумб в Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня и на руския император Александър Втори (наречен още „Цар освободител”) в София. Тук трябва да споменем, че този даровит творец е автор на още няколко паметници у нас (в Ловеч, Севлиево, Оряхово).
Скулптурата представлява фигура в античен стил на жена, държаща меч – символизираща свободна България. В началото строителите и някои граждани са предлагали това да бъде фигурата на Александър Втори, но, за щастие, разумът е надделял и се взело по-доброто решение. Сега щяхме да се срамуваме от подобно неразумно решение, каквото са взели софиянци – пред Народното събрание да издигнат паметник на руския император, който всъщност е искал да превърне нашата България в Задунайская губерния Болгария, но за щастие, не е успял. От това, както е известно, макар и не на всички българи днес, са ни спасили великият Стефан Стамболов и княз Александър Бетенберг, един истински българолюбец.
Единият от лъвовете е разкъсал веригите на петвековното варварско робство, а другият пази щита на Свободата. На задната част на площадката са експонирани две автентични оръдия от боевете при Шипка. На челната страна има надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие в Освобождението на България през 1867–1877.
На останалите три страни на постамента чрез барелефи са изобразени сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. на връх Бузлуджа, освещаването на Самарското знаме в столицата на Бесарабия Кишинеу на 13 април 1877 г. и героичната Шипченска епопея на 11 август 1877 г.
Силуетът на Паметника на Свободата и прекрасната сграда на Доходното здание твърде скоро се превръщат в символ, визитна картичка на най- европейският град в България..
