Трогателните картини на Гуидо Рени с Йосиф и младенеца Христос показват най-доброто от бащинството и вярата
Вярата и бащината любов се преплитат нежно в три картини с Йосиф и младенеца Христос, които Гуидо Рени създава между 1620 и 1640 година. Във всяка трогателна творба Йосиф прегръща сина си с любов. Това е универсална сцена на бащинство, която докосва сърцата ни и ни въвлича в картината чрез съпричастност. Въпреки това трите творби надхвърлят земната връзка между баща и син.
Рени е вложил фини символи и образни жестове, за да вдъхне благоговение и да ни издигне – заедно с всяка картина – към по-висше измерение. В епохата на Рени хората разбират по-дълбокия смисъл на тези композиции, но днес се нуждаем от малко обяснение.
Най-ранната от трите творби – „San Giuseppe col Bambino (Свети Йосиф с Младенеца)“ – е нарисувана от Рени около 1625–1630 година. Тя се пази в родната му Италия, в Диоцезанския музей на Милано. В произведението натъженият Йосиф изглежда потопен в мисли. Може би го гнети божествената отговорност да пази Христос, след като Бог му се явил във видение и му наредил да избяга с семейството си в Египет.
В картината „Свети Йосиф с младенеца Иисус“ от 1635 година, намираща се в Музея Ермитаж в Санкт Петербург, Рени изобразява сцена от бягството в Египет – Мария и Христос на магаре, водено от ангел. В творбата Йосиф гледа сина си с обич, а младенецът му отвръща на погледа, докато посяга към буйната му брада. Погледът на Христос обаче изглежда мъдър, а игривият жест на ръката му наподобява жест на благословия. В другата си ръка Христос държи червени рози – символ на бъдещото му мъченичество.
В творбата „Свети Йосиф и младенеца Христос“ от 1640 година, намираща се в Музея за изящни изкуства в Хюстън, Рени въвежда нов символ и същевременно засилва емоционалното въздействие на двамата персонажи. Йосиф се е навел близо до Христос, който си играе с ябълка – забраненият плод в християнското изкуство. Ябълката в изкуството символизира злото и грехопадението на човека, но когато я държи Христос, тя олицетворява неговата роля на изкупител.
Драма, реализъм и преди всичко – благоговение
Емоционално наситените картини на Рени с Йосиф и младенеца Христос са ярък пример за бароковия стил – реалистични фигури в динамични композиции, изпълнени така, че да вдъхват религиозно благоговение.
Според аукционната къща Christie’s: „[Бароковото] движение се ражда на фона на Протестантската реформация – Католическата църква иска да използва изкуството, за да утвърди отново властта си, и поръчва мащабни, драматични картини и скулптури, които да предизвикват силни емоции у зрителя.“
За да засилят емоционалното въздействие на своите творби, барокови художници като Караваджо, Питер Паул Рубенс и Диего Веласкес прибягват до ярки цветове и „кяроскуро“ – техника, при която контрастът между светлото и тъмното създава театрален ефект.
Мадоната с Младенеца се изобразява по-често от Йосиф с младенеца Христос, но и двата сюжета имат една и съща цел – да подпомагат съзерцанието и молитвата в светска или религиозна обстановка.
