В превод на Огнян Стамболиев
Солиден том, красиво оформен (с метафизичен пейзаж на един от най-интересните български живописци Николай Караджов), на издателство „Авангардпринт” от Русе ни среща с един голям световен писател от северната ни съседка. МАРИН СОРЕСКУ (1936-1996) е вече познат на нашата културна публика главно от периодичния печат и преводите на Огнян Стамболиев. Изтъкнатият наш преводач и познавач на румънската литература ни предлага повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно оригинален автор.
Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред поетите, обновили румънската поезия и достигнали до истински върхове. Те неслучайно получиха и световно признание, множество литературни награди, бяха преведени в цял свят. Интересно е, че Марин Сореску започва кариерата си като преводач на Борис Пастернак и като поет-пародист. Първият му сборник „Единствен сред поетите” (1964) съдържа стихотворни пародии на негови събратя по перо, в които тънко и остроумно хиперболизира тяхната поезия. Със следващата си книга „Стихове” от 1966 той се представя като напълно оригинален творец, със завършен стил. В една от книгите си той пише следното: „Следя литературното развитие в много страни на света. пътувам много, общувам с десетки поети от почти цялата планета. Струва ми се, че навсякъде забелязвам една обща тенденция, характерна за цялата световна съвременна поезия. Към метафората, не толкова към сравнението. Или по-точно към „стихотворението-метафора”. И както пише в задълбочения си предговор преводачът, „Сореску можеше да направи стихотворение от всичко и за всичко. От простия поетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което прави голямата и истинската литература”. В тази „делнична” поезия той тръгва обикновено от нещо дребно, незначително, банално, за да потърси неочаквана гледна точка и да провокира читателя:
Всеки пътник в този трамвайприлича досущна пътника,застанал плътно пред него.Може би скоростта е твърде голяма,а може би в трамвая е доста тясно.На всеки вратът му е като изгризан – от вестника, дето се чете зад него.Ето: усещам и аз вестник зад врата си,готов да го пререже с краищата си.Венитеда ми прекъсне!
( „Присъда”)
Не по-малко силна и оригинална е и драматургията на този „тотален писател”, без аналог в румънската и българската литератури. Интересното е, че част от пиесите му се раждат от стиховете му и те стават „драматургичния скелет”, както казва самият автор. (Подобен е и генезисът на повечето от забележителните театралните опуси на неговия по-млад сънародник Матей Вишниек, представен на български блестящо от Огнян Стамболиев). В сборника, който е събрал всъщност два тома – „Стълба до Небето” (133 стихотворения) и „Жаждата на Солената планина” – са включени пет пиеси и пет есета за театъра. Сред тях са философската монодрама „Рибарят Йона” (играна с голям успех и в Ню Йорк), заглавната трагедия-поема „Лоно или Жаждата на Солената планина” (представяна на много чужди сцени и от Театъра на нациите), както и „Дракула или Третият кол” – един оригинален текст за легендарния герой. Това са пиеси-параболи за съдбата на съвременния човек, който търси своето място в света и живота.
Без съмнение, Сореску е роден драматург, майстор на диалога, който умее да изгражда сценични характери и да води умело действието на сцената. Затова и пиесите му имат дълъг живот и се играят по света. Мисля, че ще бъдат интересни и за нашата публика, ако режисьорите ни преодолеят (поради неинформираността си!) предубежденията си към румънската драматургия
Трябва да благодарим на преводача и критика Огнян Стамболиев за тази среща с този голям автор. Преводите му на Марин Сореску, както и тези от Емил Мишел Чоран, Мирча Елиаде, Йожен Йонеско, Октавиан Палер и Матей Вишниек, заслужават висока оценка и са достойни за автора.
