Борбата продължи заради препълнените приюти, стотиците непълнолетни и взаимните обвинения, простиращи се от Мадрид до Рабат
СЕУТА, Испания – Множество от неотдавнашните незаконно преминали границата все още останаха в Сеута и испанският ексклав се оказа под силно напрежение заради присъствието им.
Властите съобщиха, че от 30 юли насам десетки хиляди души са преминали в града от Мароко, но повечето се върнали по домовете си.
Граничната ограда на Сеута вече беше почти пуста, но положението пред центъра за прием на мигранти в града беше точно обратното – тълпи притискаха портите на съоръжение, запълнено далеч над капацитета си.
Построен да побира 512 души, центърът вече беше пълен, а стотици други чакаха отвън, установи The Epoch Times на 2 август.
Натоварването беше особено тежко при непълнолетните. Градът, който разполагаше с капацитет за 29 деца, съобщи на 3 август, че се грижи за 862 непридружени непълнолетни – почти 30 пъти над определения му капацитет – и че преустройва индустриална сграда и склад в аварийни приюти.
Много от новодошлите в града бяха на по 20 и повече години, но някои бяха съвсем малки. Няколко от хората, с които The Epoch Times разговаря, бяха едва на 13 години.
Сред тях бяха 14-годишният Назир и 15-годишните Уасим и Ясин, които разказаха, че спят по улиците. Но те бяха решени да останат. Казаха, че родителите им знаят в какво положение са и дори са ги насърчили да тръгнат към Европа, за да работят.
Освен суровите условия на живот, тези тийнейджъри се изправиха и пред опасност, особено онези, които се озоваваха в Барио дел Принсипе – квартал, известен с бандитско насилие, джихадизъм и наркотрафик.
Близо до пункта за преминаване жена от марокански произход на име Георгина, която назова само малкото си име и беше влязла в Сеута с дъщеря си с планове да продължи към Мадрид, се нахвърли на военнослужещи на 1 август, като каза, че е видяла как някои от тези тийнейджъри са били нападани, и обвини войниците, че не правят достатъчно, за да ги защитят.
„Мароканските жители на Сеута бият тези деца, които влязоха незаконно. Те не искат никого тук. Само себе си. Тези бедни момчета няма кой да ги защити, никой освен Бог!“ каза тя пред The Epoch Times.
На 4 август испанският министър на приобщаването, социалното осигуряване и миграцията Елма Саис обяви извънредно отпускане на 25 милиона евро (около 28,83 милиона долара) за грижата за непълнолетните в Сеута, в допълнение към 5,5 милиона евро (6,34 милиона долара), вече предвидени за града през юли. Тя призова регионалните правителства на Испания, повечето от които са ръководени от опозиционната дясноцентристка Народна партия (PP), да поемат своята част от отговорността за непридружените деца, които останаха в града без семействата си.
Испания прие през 2025 г. правен механизъм, който позволява на централното правителство да премества непридружени непълнолетни от претоварена територия като Сеута в други региони. Дали тези прехвърляния действително ще се случат, остана неясно, тъй като много от управляваните от PP региони, от които се очакваше да ги приемат, бяха предпазливи заради съобщенията за престъпност и възможен привличащ ефект, който би могъл да доведе до нови пристигания.
Испанската десница, водена от десния националистически Vox, все по-често обвиняваше непридружените непълнолетни за ръста на престъпността, превръщайки присъствието им в една от най-нажежените точки в националния дебат за имиграцията.
Хиляди останаха
Даниел и Лукас, двама жители на Сеута, които назоваха само малките си имена и разговаряха с The Epoch Times на 2 август, казаха, че са се заключили в дома си веднага щом разбрали, че група нелегални имигранти се е опитала да влезе в къщата на техен приятел след смъртоносния наплив на границата на 30 юли.
Кметът-президент на Сеута Хуан Хесус Вивас каза пред испанския вестник El País, че е било потвърдено, че 88 души са загинали по време на наплива.
След като повечето от преминалите вече се върнаха в Мароко, жителите казаха, че най-голямото предизвикателство пред града вече не идва от границата, а от мигрантите, които останаха.
На 3 август Вивас изчисли, че в града са останали между 3000 и 5000 имигранти, пръснати из кварталите и хълмовете. Властите предупредиха, че нормалният живот все още не се е възстановил.
На 31 юли испанското правителство съобщи, че 48 300 от общо 50 000 души, преминали границата, вече са напуснали Сеута, за да се върнат в Мароко.
На 2 и 3 август армейски части все още претърсваха крайните квартали на Сеута, като с камиони връщаха групи нелегални имигранти обратно към граничния пункт.
Някои от онези, които останаха извън центъра за прием на мигранти, организираха протести, докато напрежението около кризата ескалираше, а вината вече беше приписвана на трафиканти на хора. Мароканското министерство на вътрешните работи обвини масовото движение на хора в дезинформация в социалните мрежи, мрежи за трафик на хора и в това, което определи като широко разпространено погрешно тълкуване на неотдавнашно решение на испански съд, ограничаващо незабавното връщане на мигранти, заловени в морето.
Относително заможният исторически център на Сеута стоеше отделно от по-бедните градски квартали по границата, като Ел Принсипе и Лос Росалес. Мигрантският наплив и най-видимите свързани с него инциденти се развиха до голяма степен далеч от погледа на центъра.
В граничните квартали жителите импровизираха собствена защита: в Лос Росалес улици бяха преградени със строителни огради.
Някои жители на по-бедните квартали се предпазваха от мигрантския наплив, като обвиняваха Мароко и правителството на испанския премиер Педро Санчес за изпитанието си, но други, интервюирани на 1 август в кафенета в центъра, казаха пред The Epoch Times, че въпреки гнева си от ситуацията не държат Санчес отговорен. Те казаха, че се страхуват кризата да не облагодетелства десницата.
Вечерта на 1 август напрежението достигна и самия център на града: група жители от марокански произход и леви активисти протестираха срещу пристигането на Алвисе Перес, консервативен член на Европейския парламент, който беше дошъл в Сеута с активиста Вито Килес на фона на граничната криза.
Протестиращите принудиха Перес да потърси убежище в бар, докато тълпата скандираше „Махай се“, „Сеута единна, не разделена“ и „Аз съм испанец“, преди полицията да го евакуира от района.
„Тези нацисти ни казват, че не сме испанци. Онези, които са ислямофоби, расисти и фашисти, са тези, които трябва да се махнат оттук“, каза един протестиращ пред The Epoch Times.
На следващия ден, 2 август, десни активисти, водещи кампания за Save Europe Act – инициатива за ремиграция, която получи подкрепа от десни политически фигури в Съединените щати и Европа – разгънаха два транспаранта в центъра на града с надписи „Испания се нуждае от ремиграция“, „Санчес трябва да си тръгне“ и „Европа не е Африка – спрете етническата подмяна“.
Испанските власти казаха, че са влезли повече от 60 000 души – най-големият наплив, регистриран някога от Сеута. Правителството на Вивас определи броя на преминаванията като по-близък до 80 000.
Въпросите как е възникнала кризата се множаха.
Мадрид първо се озова в центъра на спор, след като испанското онлайн издание The Objective публикува на 1 август статия, в която се твърдеше, че правителството е получило множество разузнавателни предупреждения за възможен мигрантски наплив в Сеута и Мелиля в дните преди Деня на трона в Мароко.
Правителството е пренебрегнало тези предупреждения, посочи изданието, въпреки че разузнавателните служби са насочвали вниманието към необичайното пристигане на голям брой автобуси в Кастилехос – мароканския град, най-близо до границата със Сеута – и към вероятността крал Мохамед VI временно да облекчи контрола по границата заради големия национален официален празник.
Лидерът на PP Алберто Нуньес Фейхоо каза пред репортери, че напливът е бил „преднамерена окупация“ и че испанците „имат право да изискват правителството да обясни защо не е действало“.
Същия ден испанското правителство отрече да е получавало такива разузнавателни доклади.
Испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка вече каза пред репортери на 1 август, че испанската разузнавателна агенция – Националният разузнавателен център, който е подчинен на Министерството на отбраната – не го е предупредила за предстоящ наплив.
На пресконференция в Сеута на 2 август лидерът на партия Vox Сантяго Абаскал осъди това, което нарече „акт на война, насърчен от Мароко и търпян и позволен от Педро Санчес“. Абаскал настоя за постоянна милитаризация на границата, за спиране на преминаванията, докато мароканските власти в Рабат не дадат гаранции, и за суспендиране на преференциалното споразумение на Европейския съюз с кралството.
В крайно ляво Антонио Майо от социалистическата Обединена левица нарече епизода „хибридна атака“, призова за отзоваване на испанския посланик в Мароко и отхвърли „стратегията на умиротворяване“ на правителството като „пълен провал“.
Санчес, който по време на посещение в града на 31 юли нарече наплива „атака и нарушение на териториалната цялост на Испания“, въпреки това избегна да обвинява пряко Мароко и не свика кризисните органи на правителството, като ограничи армията до роля в подкрепа на полицията.
На 3 август съдия от Националния съд Мария Тардон започна предварително производство по въпроса дали масовото влизане е било „съгласувано или насочвано действие“ на престъпна група.
Мароко обвини „мафиите“ и дезинформацията
Рабат запази официалната си реакция сдържана.
В изявление мароканското министерство на вътрешните работи обвини „злонамерената експлоатация“ на социалните мрежи, банди за трафик и погрешни тълкувания на решението на испанския съд, като обеща, че Мароко ще остане „надежден и отговорен партньор“. Посланикът на страната в Испания Карима Беняиш нарече ситуацията „нежелана“ и дело на „престъпни мафии“.
Мароканските власти не отговориха на исканията за коментар.
Според министерството властите през 2025 г. са предотвратили 73 640 опита за нередовно преминаване към Европа и са разбили повече от 300 мрежи за каналджийство на мигранти, след 78 685 пресечени опита през 2024 г.
Реакцията срещу мароканското правителство дойде не само отвън; тя избухна и у дома.
Ислямистката Партия на справедливостта и развитието, основната опозиционна сила, както и две леви партии – Социалистическият съюз на народните сили и Партията на прогреса и социализма – използваха кризата, за да атакуват компетентността на управляващото дясноцентристко Национално обединение на независимите и да го държат отговорно.
Моментът едва ли можеше да бъде по-неподходящ за правителството, при положение че общите избори бяха насрочени за 23 септември.
За Саид Саддики, професор по международни отношения в един от водещите държавни университети в Мароко – университета „Сиди Мохамед Бен Абделах“ – кризата „не дойде като изненада“. Разликата в богатството между Европа и Мароко, младежката безработица, съдебно решение, тълкувано онлайн като отваряне на вратите на Испания, и плановете на Мадрид да узакони стотици хиляди имигранти са се събрали в едно, каза той, а вирусната кампания в социалните мрежи е дала искрата.
„Основният въпрос обаче е кой манипулира ситуацията чрез социалните мрежи“, каза той пред The Epoch Times.
Той се изрази предпазливо по теорията, че Рабат е допуснал вълната, за да накаже Санчес за неотдавнашното му сближаване с Алжир, регионалния съперник на Мароко.
„Това не може да бъде напълно изключено“, каза той, отбелязвайки, че миграцията „се е превърнала в инструмент за пазарлък“, но рискът за Рабат „би бил значителен“.
„Мароко също така отбелязваше Деня на трона си, а речта на краля подчерта икономическите и социалните постижения на страната“, каза той. „Подобен ход, с вълни от мигранти, напускащи Мароко, би изпратил противоречиво послание към международното обществено мнение и би навредил на образа на Мароко.“
Той каза, че не вярва Рабат да преследва самите испански ексклави, „особено защото въпросът за Западна Сахара остава нерешен“.
„Мароко не може да отваря няколко дипломатически фронта едновременно“, каза Саддики.
Неотдавнашният наплив предизвика сравнения с кризата в Сеута през май 2021 г., когато видеозаписи тогава изглежда показваха как марокански граничари отварят огради и пропускат хора.
Този път някои марокански имигранти казаха, че властите са се опитали да ги разубедят да преминат; други съобщиха, че не са направили нищо.
