България очертава нови акценти във външната си политика за следващите години, като поставя сигурността в Черно море, активното участие в европейските и евроатлантическите институции и защитата на българите зад граница сред водещите си цели
Правителствената програма до 2030 г. предвижда не промяна на стратегическия курс, а по-активно използване на позицията на България като член на ЕС и НАТО. Наред с дипломатическите приоритети са заложени мерки за модернизиране на външното министерство, разширяване на икономическите връзки и противодействие на дезинформацията.
Черно море влиза във фокуса на държавната стратегия
Един от най-амбициозните планове е създаването на специализиран Център за морска сигурност в Черно море.
Идеята е България да засили ролята си в регионалната сигурност и едновременно с това да използва географското си положение за развитие на транспортни, енергийни и дигитални връзки.
Проектът е сред мерките с конкретен краен срок — май 2030 г.
Черноморският регион е разглеждан като пресечна точка между сигурност, икономика и свързаност. Именно затова дипломатическите усилия ще бъдат насочени и към включването на страната в европейски и трансрегионални маршрути за движение на стоки, енергия и данни.
ЕС и НАТО: повече участие, по-ясни позиции
Правителството не поставя под въпрос европейската и евроатлантическата ориентация на България.
Вместо това програмата предвижда страната да бъде по-активна при формирането на решенията в Брюксел и в рамките на НАТО.
Сред планираните подходи е ранното определяне на темите, по които България има пряк интерес, последвано от изграждане на партньорства с други държави.
Особено важна ще бъде позицията на София при подготовката на следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. Сред националните приоритети са кохезионната политика, земеделието и достъпът до европейски ресурси за отбрана, технологии и свързаност.
Нов акцент върху дипломатическата служба
Външната политика според програмата не може да бъде ефективна без промени в самата дипломатическа система.
Правителството отчита проблеми с кадровия потенциал, мотивацията и натрупването на институционален опит.
Затова се предвиждат промени в нормативната база, обновяване на структурата на Министерството на външните работи и нов подход към професионалното развитие на дипломатите.
Една от целите е външното министерство да бъде интегрирано по-пълно в системата за национална сигурност. Предвиденият срок за тази стъпка е юни 2028 г.
Държавата трябва да достига по-лесно до българите в чужбина
Консулските услуги са сред областите, в които програмата предвижда най-осезаема дигитална промяна.
Планът включва електронни услуги, модернизиране на дипломатическите представителства и използване на изкуствен интелект за определени аналитични и административни процеси.
Предвижда се и единна система за действия при извънредни ситуации, при които български граждани зад граница се нуждаят от съдействие или евакуация.
Механизмът трябва да бъде изграден до края на 2026 г.
Диаспората като мост към България
Програмата разглежда българите зад граница не само като групи, които трябва да бъдат подпомагани, но и като важен ресурс за връзката на страната със света.
Предвидена е подкрепа за български организации в Югоизточна Европа, Украйна и Молдова. Отделни инициативи ще бъдат насочени към съхраняването на културната памет на българските общности в Северна Америка.
Сред дългосрочните цели е и създаването на стимули за завръщане на българи, които живеят и работят извън страната.
Северна Македония остава сред най-чувствителните направления
Отношенията със Северна Македония са поставени в контекста на добросъседството, но и на изпълнението на вече договорени ангажименти.
София предвижда продължаване на политиката за защита на правата на хората в Северна Македония, които се самоопределят като българи.
Успоредно с това програмата разширява регионалния фокус към Сърбия, Албания, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина. Предвидено е задълбочаване на контактите с Гърция, Румъния и Турция.
Разширяването на ЕС към Западните Балкани е определено като възможност за повече стабилност в региона.
Вашингтон остава ключов партньор
Сред външнополитическите цели е запазването и развитието на стратегическите отношения със САЩ.
Един от конкретните приоритети е продължаването на усилията България да бъде включена в американската Програма за безвизово пътуване.
Паралелно София планира да развива отношенията си с Канада и да разшири дипломатическото присъствие и контактите си в Латинска Америка, Карибите, Централна Азия, Близкия изток, Африка и Азиатско-тихоокеанския регион.
Дипломацията ще търси повече инвестиции
Икономическите интереси заемат значително място в новата стратегия.
Правителството определя като приоритет привличането на партньорства и инвестиции в области като високите технологии, микроелектрониката, изкуствения интелект, енергетиката и отбранителната индустрия.
Предвижда се дипломатическата служба да работи по-тясно с икономическите институции при представянето на България пред международния бизнес.
Паралелно с това София поставя като цел финализирането на процеса по присъединяване към ОИСР, като е заложен хоризонт за получаване на покана до юни 2027 г.
Информационната сигурност става част от дипломацията
Нов елемент в програмата е по-големият акцент върху публичната и дигиталната дипломация.
Предвижда се наблюдение на негативни информационни кампании и разработване на стратегии за реакция при опити за разпространение на дезинформация и манипулативни послания.
Ще се развиват и инициативи в областта на културната дипломация, както и международни комуникационни кампании с участието на успешни българи зад граница.
До 2030 г. – от стратегия към измерими резултати
Програмата очертава няколко основни цели за края на десетилетието: по-активна позиция на България в ЕС и НАТО, изграждане на механизми за морска сигурност, по-модерна дипломатическа служба и по-достъпни консулски услуги.
Към тях се добавят защита на българските общности зад граница, задълбочаване на регионалните партньорства и разширяване на икономическата дипломация.
Общата посока е България да използва по-пълно членството си в ЕС и НАТО, географското си положение и дипломатическите си партньорства, за да увеличи влиянието си както в региона, така и в европейските процеси.
