На 90 години поетът говори за свободата в изкуството, самотата на твореца и отговорността да отстояваш своето „да“ и „не“
„Гордея се, че със свободния стих променихме стила на българската поезия.“
Това каза Стефан Цанев във Варна, където представи стихосбирката си с избрани творби „Носете си новите дрехи, момчета!“ в рамките на фестивала „Море от книги“. Срещата с читателите се състоя в навечерието на 90-годишния юбилей на поета, който навърши 90 години на 7 август.
Зад лаконичното заглавие на книгата стои един дълъг творчески път, но и едно от важните литературни предизвикателства, пред които Цанев и неговото поколение се изправят в началото на 60-те години.
Тогава той публикува във вестник „Литературен фронт“ текст в защита на свободния стих. Зад него застават и поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. Последвалият спор за формата на поезията продължава години, но скоро младите автори са заклеймени като „отцеругатели“.
Свободата като избор
За Цанев именно думата „свободен“ се оказва особено провокативна в онова време. Свободният стих не се подчинява на установения ритъм и на предварително зададени правила, а следва движението на мисълта и чувството.
Поетът описа разликата с метафора, която обобщава неговото разбиране за поезията:
„Класическият стих е песен, а свободният стих е симфония.“
Това не е просто спор за литературна форма. В думите на Цанев свободният стих се превръща в символ на правото на твореца да търси свой собствен език и да не се подчинява на готови модели.
Поезията не е занаят
Стефан Цанев не вярва, че поезията може да бъде научена като занаят. Според него прозата изисква натрупана житейска мъдрост, а драматургията позволява да се усвоят определени умения, докато поетическият талант е по-близък до дарбата на певеца.
Важна част от творческия процес е и самотата. Именно тя, по думите му, дава възможност на поета да се съсредоточи напълно и да достигне до онова състояние, в което стиховете се раждат естествено. Когато това не се случи, думите остават „съчинени и хилави“ и не успяват да достигнат истински до читателя.
Богатството не е в притежанията
Поетът говори и за младите автори, които трудно намират път към читателите. Според него талантливите хора имат нужда от възможност да бъдат видими и чути, но най-важното е още от ранните години човек да избере посока и да има цел.
За Цанев истинското богатство няма пряка връзка с количеството притежания. То е в това човек да има достатъчно, за да може да мисли за духовността, изкуството и любовта.
Той отправи и предупреждение срещу намесването на политиката в човешките отношения. По думите му политическите разделения могат да разрушават приятелства и да носят ненужно страдание.
„Да“ и „не“ като нравствен избор
Сред най-личните му признания беше разказът за тежки моменти в живота му, когато е стигал до крайни мисли, но никога не се е отказвал от своите убеждения.
Като своеобразно нравствено кредо той посочи стихотворението си „Истинската смърт“, написано през 1961 г., и припомни простото правило, което според него може да помогне на човека да живее спокойно:
„Достатъчно е да казваш спокойно „не“ и „да“.
В тази кратка формула сякаш се събира голяма част от възгледа на Цанев за живота – необходимостта човек да бъде верен на себе си и да има смелостта да отстоява избора си.
Да не оставяме ума на спокойствие
Подборът на стиховете в „Носете си новите дрехи, момчета!“ също е бил дълъг и внимателен процес. Цанев разказва, че е искал читателят да получи най-доброто от неговата поезия.
Днес той пише по-рядко. Понякога, както сам признава, създава по-малко от едно стихотворение годишно. Но четенето, писането и постоянната умствена активност остават неизменна част от живота му.
„Мозъкът не бива да се оставя на спокойствие нито миг“, е неговият съвет.
На 90 години Стефан Цанев продължава да говори за литературата не само като за изкуство на думите, а като за избор на свобода, характер и вътрешна вярност. А това вероятно е и една от причините стиховете му да продължават да разговарят с читатели от различни поколения.
По материали на БТА.

















