Парламентът отвори пътя към защита на журналисти и граждани от съдебен натиск
С 17 гласа „за“ и нито един „против“ или „въздържал се“ парламентарната Комисия по правни въпроси даде зелена светлина на законопроект, който може съществено да промени начина, по който в България се противодейства на т.нар. SLAPP дела – съдебни производства, използвани като средство за сплашване и натиск върху хора, които говорят по въпроси от обществен интерес.
Решението на правната комисия на практика поставя началото на процедура, която може да даде нова процесуална защита на журналисти, граждански активисти, правозащитници и други хора, които участват активно в обществения дебат.
Законопроектът за промени в Гражданския процесуален кодекс е изготвен в Министерството на правосъдието с участието на съдии, адвокати, преподаватели и представители на правозащитни организации и е внесен в Народното събрание от правителството.
Какво представляват „делата шамари“
Зад английското съкращение SLAPP – Strategic Lawsuits Against Public Participation – стои явление, което през последните години привлича все по-сериозно внимание в Европа.
При тези производства съдебният процес може да бъде използван не толкова за реално търсене на защита на накърнени права, колкото за натиск върху човек, който е изразил мнение, публикувал е журналистическо разследване, подал е сигнал или е повдигнал въпрос от обществено значение.
Самото завеждане на дело може да се превърне в сериозно изпитание за ответника – финансово, професионално и психологическо. Разходите за адвокати, продължителността на производството и рискът от значителни финансови последици могат да имат възпиращ ефект дори когато човек смята, че има основание да говори публично.
Именно затова SLAPP делата често се разглеждат не само като юридически проблем, а като проблем за свободата на словото, гражданското участие и демократичния дебат.
Какво ще се промени
Предложеният законопроект въвежда специални правила за защита на ответниците по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява по граждански и търговски дела.
Една от най-съществените промени е възможността производството да бъде прекратено още на ранен етап, при това в кратки срокове, когато съдът установи очевидна неоснователност на предявения иск, свързана с публичното участие на ответника.
Важно е, че тази защита няма да се задейства автоматично. Тя ще може да бъде поискана от ответника – например журналист, граждански активист или друго лице, което е станало обект на подобно производство.
Ако съдът установи, че са налице законовите предпоставки, делото ще може да приключи значително по-рано, вместо ответникът да бъде принуден да преминава през продължителен съдебен процес.
Това е съществена промяна във философията на защитата: не просто човекът да спечели делото след години, а да получи възможност да бъде защитен от самото злоупотребяващо производство още в неговото начало.
Защо това засяга всеки гражданин
На пръв поглед темата може да изглежда като проблем единствено на журналистите. Всъщност последиците са много по-широки.
Общественият дебат отдавна не се води само на страниците на традиционните медии. В него участват граждани, неправителствени организации, експерти, местни общности, блогъри, автори на публикации и хора, които подават сигнали или публично поставят въпроси за действията на институции и икономически субекти.
Когато човек се страхува, че публичното му мнение може да доведе до скъпо и продължително съдебно дело, това може да го накара изобщо да замълчи.
Именно този т.нар. „възпиращ ефект“ е сред най-сериозните проблеми, свързвани със SLAPP делата.
Затова защитата срещу тях не е привилегия за журналисти или активисти. Тя е част от по-широкия въпрос доколко свободно гражданите могат да участват в обществения живот и да критикуват действия, които засягат обществото.
България надгражда европейските изисквания
Предлаганата законова промяна има и европейско измерение. Проектът въвежда изискванията на европейската директива за защита на лицата, ангажирани в публично участие, но предвижда правилата да имат по-широко приложение. Според Министерството на правосъдието механизмите няма да се ограничават само до трансгранични производства.
Предвижда се те да могат да се прилагат и при изцяло вътрешни дела, когато например ищецът и ответникът са в България и делото се разглежда от български съд.
Така защитата потенциално ще обхване много повече случаи от тези, които попадат в тесния обхват на европейската регулация.
Заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева подчерта, че активното участие на гражданите в обществения дебат е фундаментално за съвременната демокрация. По думите ѝ стратегическите дела срещу публичното участие се превръщат във все по-разпространена форма на намеса в обществения дебат и се използват срещу журналисти, защитници на човешките права и други лица, ангажирани с въпроси от обществен интерес.
Над 65 случая у нас
По данни, цитирани от журналистически организации, делата шамари в България са над 65. Зад тази статистика стоят конкретни журналисти, медии и граждани, за които един съдебен иск може да означава месеци или години на несигурност и значителни разходи.
Тук се крие и един от най-важните аргументи за промяната.
Дори когато в крайна сметка съдът отхвърли един неоснователен иск, последиците от самото му водене вече могат да са настъпили. Журналистът може да се откаже от следващо разследване. Гражданският активист може да спре да говори публично. Медията може да започне да избягва чувствителни теми.
Понякога целта на един „иск шамар“ не е непременно да бъде спечелен. Достатъчно е да накара ответника да замълчи.
Следващата битка е в пленарната зала
Одобрението от правната комисия е важна, но все още междинна стъпка. Законопроектът предстои да бъде разгледан от Народното събрание на първо четене, а след това да премине и през следващите етапи на законодателната процедура.
Предизвикателството пред законодателя ще бъде да изгради механизъм, който едновременно да дава реална и бърза защита срещу злоупотреба със съдебния процес, но и да не превръща новите правила в инструмент за избягване на основателна съдебна отговорност.
Това е особено важно, защото свободата на словото не означава липса на отговорност. Журналистите и гражданите също могат да носят отговорност при нарушение на закона. Въпросът е друг – дали съдебният процес се използва за действителна защита на законно право или се превръща в средство за сплашване на човек, който участва в обществения дебат.
Ако предложените промени бъдат окончателно приети, България ще разполага с по-силен процесуален инструмент за разграничаване на тези две ситуации.
От „мълчи, за да не те съдят“ към „имаш право да говориш“
Истинското значение на законопроекта може да се окаже извън самите съдебни зали.
В демократично общество гражданите трябва да могат да задават неудобни въпроси, журналистите – да разследват, а обществото – да критикува институции и влиятелни лица, без страхът от съдебен натиск да се превръща в причина за мълчание.
Затова битката срещу SLAPP делата не е просто битка за процесуални правила. Тя е битка за границата между законната съдебна защита и злоупотребата със съдебната система.
17 гласа „за“ в правната комисия са само началото. Истинският тест ще бъде дали законът ще стигне до финално приемане – и дали на практика ще успее да защити правото на гражданите да говорят, без да бъдат превръщани в мишена за „дела шамари“.
