Градинарят от Полски Тръмбеш е събрал около 270 стари сорта и вече 14 години учи десетки хиляди хора да отглеждат зеленчуци без химия
Тихомир Трайков от Полски Тръмбеш се занимава професионално с градинарство, но работата му излиза далеч извън рамките на собствената му градина. Той събира и размножава стари сортове зеленчуци, отглежда ги без химически препарати и споделя натрупания опит с хиляди хора. Създадената от него Facebook група „Градината ни – градинарство, нашият малък рай“ наброява близо 190 000 членове, а колекцията му от стари семена включва около 270 вида.
„Приел съм това за мисия на душата ми, мисия, заради която съм дошъл тук“, казва Трайков.
От плажен спасител и компютърен техник до градинар
Преди да се посвети изцяло на градината, Трайков преминава през различни професии. Тренира плуване и борба и участва в републикански състезания. По-късно отваря собствен малък магазин и осем години работи като спасител през летните месеци. Заминава за Англия, където осем месеца работи в оранжерия, строи дървени къщи и поддържа градини. След завръщането си се занимава с компютри и интернет и няколко години работи в „Булсатком“.
„От дете още помагам много на моите двама дядовци и баби, на майка ми и баща ми. Мога дълго да разказвам за това, но накратко това ми даде добра опитност в живота занапред“, разказва той.
Особено място сред тези хора заема дядо му Трайко. Той е бил калфа три години в село Обединение, след което заминава за Чехия и пет години работи като градинар. След завръщането си постъпва в консервна фабрика, където прави бъчви за доматено пюре, предназначено за износ за Англия. По-късно работи като бъчвар и пощальон, но градинарството остава част от живота му до дълбока старост.
Трайков прекарва много време край дядо си и постепенно усвоява знания, които днес определя като наследство и основа на собствената си работа.
Разликата, която семената на дядо му показват
Именно от наследените семена започва по-сериозният му интерес към старите сортове. Трайков разказва, че първоначално забелязал разликата между растенията от семената на дядо си и хибридите, които отглеждал по това време. По неговите наблюдения старите растения се оказали по-устойчиви и по-лесни за отглеждане.
След това започва да събира семена и от други хора – от възрастни градинари, от семейства, запазили семена от родителите и от бабите и дядовците си. Понякога семена са намирани сред стари вещи, съхранявани с години по шкафове и тавани. Така постепенно се оформя колекция от около 270 вида стари сортове.
Специално значение за него има учебник по зеленчарство отпреди около 120 години. В него открива описания на сортове и разновидности, които според него показват колко голямо е било разнообразието в зеленчуковото производство преди съвременната индустриализация на семената.
Като пример Трайков посочва пипера – в старите описания се срещат различни видове шипки, рибки, чорбаджийски чушки и едри триръби пипери в различни цветове. Споменава също домати, патладжани, аспержи, листно цвекло, листно зеле, сладък корен и различни видове зеле. За него това е доказателство, че старото градинарство е разполагало с много повече сортове, отколкото човек може да предположи, ако се ориентира единствено по зеленчуците, които днес се продават масово.
Защо старите сортове са „истинската храна“
В разбирането на Трайков старите растения не са просто разновидности на домати, пипери или зеле. Те са част от по-голяма система, в която човекът и природата са свързани. Той вижда Земята като място, създадено за човека, а запазването на старите сортове – като условие този начин на живот да продължи.
Според него старите сортове са на над 120 години и са запазени до днес от „предната развита цивилизация“. Ако бъдат загубени, това би било „огромна загуба, възможно е дори хората да престанат да съществуват, ако тях ги няма. Да си представим, че нашите създатели са създали нас, тези стари сортове и старите породи животни, в които сме в симбиоза, откакто съществуваме, за да можем да съществуваме“, казва той.
Едно от най-важните практически предимства на стария сорт според Трайков е, че човек може да остави семе от собствената си реколта и да започне отново през следващата година – нещо, което при хибридите не е възможно.
Той има ясно изразено отношение и към храната от магазина. По думите му новите хибридни растения са „с бутани гени“, подлагат се на многобройни химически обработки, а част от зеленчуците се отглеждат във вата и хранителни разтвори. Според него при някои продукти се използват оцветители и овкусители, защото самото растение не успява да развие достатъчно вкус и сладост.
„Почти синтетична храна, но растяща на растения – това си купуваме днес от магазина. За мен лично не е храна“, казва Трайков. По неговата преценка хибридната храна не дава добро здраве на хората, а дори го отнема, докато „старите сортове тялото ни разпознава чудесно и от малко получава много“.
„Ще ви дам и друга перспектива – земята за мен е един рай за хората, и плодовете от старите сортове са много по-вкусни и правят живота ни по-хубав, защото здравото тяло дава качествен живот. А хибридните не са толкова вкусни и ни отнемат здравето, тоест качеството пада и Раят става Ад. Това само ние, хората, можем да си го причиним – в нечии изкривени амбиции“, казва той.
„Жизненоважно е да съхраним старите сортове, заради нас и децата ни“, обобщава Трайков.
„Чисто градинарство“ – по-лесно, отколкото изглежда
Трайков често говори за „чисто градинарство“ – отглеждане без никакви препарати. „Всяка една отрова, дори и малка, влошава добрия живот в градината – от бактериите до по-едрите насекоми и животинки. Когато се отглежда чисто, добрият живот цъфти и изяжда лошия, оттам и растенията растат силни и здрави и не боледуват. Освен това раждат много и повече от новите растения“, обяснява той.
Днес Трайков отглежда повече от 100 култури. В началото, когато са били около 60, при провал на една от тях просто я е заменял. С разширяването на разнообразието в градината отделните проблеми започват да имат все по-малко значение за цялата реколта – ако зелето бъде нападнато от бълхи, това не означава, че останалата част от градината ще пострада.
Това е една от причините Трайков да не смята чистото градинарство за по-трудния вариант. „Напротив, по-лесно е. Най-трудното е смяната на модела в главата от конвенционалното към чистото. Но човек, веднъж видял истината, никой не може да го убеди после да отглежда по друг начин“, казва той.
В практиката си използва различни методи срещу вредителите – калинки срещу листни въшки, нетрадиционни начини за отстраняване на колорадски бръмбари и различни подходи към почвата и растенията.
„Почти всичко в съвременното градинарство е изменено грешно и неправилно, нагодено към новите, но не добри растения, според мен. Градинарството отпреди повече от 100 години е истинското“, категоричен е Трайков.
Същевременно той признава, че много от старите практики не могат просто да бъдат пренесени без промяна. Климатът е различен, появяват се нови вредители, а условията за отглеждане се променят. Затова според него старото знание трябва да се запази, но и да се адаптира.
Започнете с една леха
Самият Трайков се захваща сериозно с градинарство заради семейството си. „Първо започнах, защото си мечтаех за семейство, а здраво семейство без чиста истинска храна не вярвах, че мога да имам реално“, споделя той. Постепенно открива и друг ефект – когато се прибира уморен от работа, градината, вместо да го изтощава допълнително, му дава енергия. Така градинарството се превръща в професия, но остава и хоби.
От около 14 години той описва и споделя методите си в интернет. Освен видеата с насоки за начинаещи във Facebook, Трайков е събрал опита си и в книга за градинарството. В групата му хората не само получават съвети, но показват резултатите от собствените си градини, задават въпроси и обменят опит.
Той не смята, че човек трябва непременно да напусне града, за да промени начина си на живот. Според него е достатъчно да започне с малко – няколко растения, една леха, една култура, която да отгледа сам.
„Да започва лека-полека. С действието се гради една хубава градина, не с много приказки и подготовки“, съветва той.
Този практически подход е важен и за начина, по който предава знанията си. Трайков не разчита само на готови инструкции – иска хората да наблюдават растенията си и постепенно да придобиват собствен опит.
Затова работата му през последните години се движи в две посоки: да събира и размножава стари сортове и едновременно с това да предава практическия си опит на хора, които искат да започнат собствена градина. Какво очаква от тях? „Да продължат това, което съм започнал аз, и да го доразвият за тях и децата им. И книгата ми, която пиша и ще им оставя!“
