„За мен беше чест да служа на Америка. Благодаря ви.“ С тези думи си тръгна от Белия дом бившият американски президент Доналд Тръмп. Макар и убеден, че беше измамен на последните избори, той не забрави да отдаде чест на страната си и на американския народ.
Защо припомням този епизод ли? Защото само преди ден подобни думи каза и един от министрите в служебния кабинет на президента Румен Радев. Министърът на икономиката Кирил Петков бе на гости на Сашо Диков в предаването „ЕвроДикоФ“ и… показа най-достойния манталитет за политик – работата ми е служба в полза на родината и нейния народ.
За тези два месеца май всички успяхме да станем фенове на Кирил Петков. И далеч не само защото е млад и симпатичен. Всъщност може да изброим доста причини: че още от първия ден бръкна в прасето-касичка на ГЕРБ и направи всичко възможно да върне имиджа ѝ на банка за малкия и среден бизнес; че приемаше всички нападки по свой адрес с усмивка (така си призна и „вината“ за затревените язовири); че не се притесни да назове директно и проблемите в съдебната система, с които се сблъска; че показа грижа не просто за някакви бюджетни цифри, а за хората, засегнати от тези цифри; и загриженост не за буквата на закона, а за неговия дух; защото представи България пред света по добър начин и защото смело говори за нулева корупция; и не на последно място: защото има собствен успешен бизнес и съпруга, в която е влюбен и с която е създал три прекрасни деца. Всъщност Кирил Петков и неговият начин да прави политика са най-смисленият отговор на въпроса на Слави Трифонов от песента му „Няма такава държава“: „Толкова ли е трудно да живеем нормално?“.
Но… веднага след изборния ден самият г-н Трифонов ни показа, че неговата „нормалност“ хич няма да е лесна за преглъщане. От собствената си телевизия ни представи един кабинет със съвършено непознати имена. А единственото изключение, името на кандидат премиера, направо задави целокупния български народ. Защо ли? Ами защото го свързваме с първата огромна и опашата политическа лъжа в историята на българския преход: Симеон Сакскобургготски и неговите 800 дни. След което Слави каза: „Това е от мен! А вие ако щете!“. И за финал на всеобщия потрес обяви, че ще праща в космоса българин и северномакедонец.
Сега да видим какво прави българският народ, когато се чувства потресен до задавяне? Опитва се да не изпада в паника, а по-скоро да запази спокойствие, за да може максимално бързо да извади костта от гърлото си? Така би направил един разумен човек. И един разумен народ. Но емоционален народ като българския вади 50 различни конспирации, до една звучащи абсурдно, и всички обиди, за които човек може да се сети. Изобщо се започва едно паническо изказване на мнения, в което изслушване почти няма, но обидите валят като дъжда в Германия допреди ден-два.
И Слави се обиди. Ама толкова се обиди, че отново се скри. И прати обидените си сценаристи и обидения Ники Василев да убедят народа колко много е изгубил, задето сега в резултат на всички тези обиди Ники Василев няма да е премиер. Ники Василев всъщност не изглеждаше обиден, напротив: опитваше се да докара имиджа на Кирил Петков – куул татко със самоуверена усмивка и ясни политически възгледи. Само че ни каза, че за него финансовата дисциплина била най-важна. А пък ние тая попара сме я яли. И сякаш без изключение бихме предпочели гадния грис от детската градина, който леличките по соцвреме искаха да ни набутат насила в гърлото със заплашителните си погледи.
Икономиката, колкото и сложна да се опитват да ни я представят, има сравнително прости правила. Най-общо казано тя се състои от човешки труд и продукти (материални, интелектуални и духовни), създадени от този труд. И за да може алъш-веришът да върви безпроблемно, хората са вкарали в играта и паричните знаци. За да върви икономиката, парите трябва да циркулират като кръвта в човешкото тяло. Застоят ли се някъде твърде дълго, може да се образуват тромби, а тромбите носят смърт – и за човешкото тяло, и за икономиката.
Ето едно мнение от Фейсбук за политиката на Николай Василев, лансирана от ИТН: „В петък Кирил Петков каза в прав текст пред замлъкналия Сашо Диков: „Олигархията разполага с 8 милиарда свободни пари. И с тях ще ни натисне. Какво да изправим срещу това?! Пари, които да отидат директно към хората/фирмите под всякакви икономически смислени форми!“ (Спорът му с Николай Василев за дефицита!) Отдавна не бях чувала по-състоятелна мисъл и кратка версия как да отрежем главата на змията с най-голяма доза сигурност! Крадената, но свободна маса пари на олигархията срещу пари, които да са у хората, за да работят и да не са зависими от онези 8 милиарда! И това е спорът между хората от протеста, чийто истински представител е Кирил Петков и извадения от „финансовия елит“ Николай Василев. На българския народ гласят следното: „Вие сте пестеливи и аз съм пестелив! Няма да правим като лошите европейци, точно сега ще пестим! Стягайте коланите! Бюджет без дефицит!“. Разполагаеми в България ще бъдат САМО техните пари! Държавата за тях е едно КТБ – фалираме я и си купуваме при разпродажба на обезценени активи евтино с нашите свободни вече 8 милиарда, каквото си пожелаем от този честен, но наивен народ! Товаришч Ефенди, бай Стояне, Монтерей-Пунтерей и прочее мултаци, казвам ви, чуйте ни: няма да стане!“
И ако се чудите кой е бай Стоян, става дума за проф. Стоян Денчев, бивш депутат от ДПС, бивш служител на „Мултигруп“ и дългогодишен ректор на Университета за библиотекознание и информационни технологии. Телевизия „Седем Осми“ започна да върти реклама на този университет по време на последната предизборна кампания и дори и за малко да гледате телевизията, ще попаднете на нея.
Ако наистина и ИТН се окаже проект на службите, ще трябва да градим демокрацията си почти от кота нула. Защото ще излезе, че единствените демократични партийни организации в България – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“ събират под 20% подкрепа при гласували под 50% избиратели.
И за да не се лутаме като евреите в пустинята още 40 години, е добре да се обърнем към корените на демокрацията, поставени в края на 18-и век в Америка. В Декларацията на независимост на САЩ се казва, че „за хората се създават форми на управление, които упражняват правомерната си власт със съгласието на управляваните“.
Нека помислим по-задълбочено за думите „правомерна власт“. Буквалният им смисъл е „власт според правото“. Тук се сблъскваме с първия подводен камък на българската демокрация.
Правото в България отдавна е заметено под килима. Макар че… се сещам за едно стихотворение на Пенчо Славейков, в което се говори за правото. И то… по турско време:
„Криво седи, право съди стар кадия:
не оставя на мир село луд гидия.“
Развръзката накрая обаче е щастлива:
„Свири, свири, Бог убил те, луд гидия!
Божа дарба не заптисва стар кадия.“
Да, когато съдиите съдят според Божиите закони, нещата се развиват добре. Но Божиите закони в България са погазени брутално от атеистичната комунистическа власт през септември 1944 г. И честта на правосъдието е отнета от т.нар. „Народен съд“ на 1 февруари следващата година, когато са убити тримата царски регенти, заедно с шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Следват месеци и години на терор, отново прикрити под маската на въздаването на справедливост. До 1989 г. над България тегне сянката на страха, мълчанието и изкривеното до неузнаваемост правосъдие.
С края на политическата власт на БКП в края на 1989 г. народът очакваше справедливостта най-после да възтържествува. Не беше узрял за идеята, че демокрацията не се поднася на тепсия като торта. Че за нея се искат кураж и смелост. Защото старите структури се страхуват до смърт от идването на справедливостта. И ще направят всичко възможно тя да не ги засегне.
Но… справедливостта и истината идват неизменно. Може и да закъсняват. Но… идват.
Първият опит на българското общество да възстанови справедливостта в най-новия век беше през 2013 г., когато Делян Пеевски беше предложен за шеф на ДАНС. Тогава мафията (отново с ДПС начело) ни измами и върнахме Борисов на власт за още осем години. За тези осем години обаче помъдряхме и осъзнахме, че основният проблем в България е подчинената съдебна система. Тоест, имаме добра новина – това за правомерната власт вече ни е ясно. Затова и така се ядосахме първо на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, а сега и на Слави Трифонов.
Но остава по-трудното: за съгласието. В България всички сме свикнали да сме недоволни и несъгласни. Само че за демокрация е нужно именно съгласие. А съгласието се постига с водене на диалог. А диалог се води открито, с усмивка, без караници и обиди, с доброжелателност и търпение да разбереш другия и гледната му точка. И най-отгоре стои любовта към родината. И усещането, че да ѝ служиш безкористно е най-голямата чест, която може да ни споходи в този живот. Така са мислели възрожденските българи. Време е да се върнем към традициите. Истинските традиции. Които се живеят на дела, а не просто да говорим за тях.
„За свободата имаш право да сменяш своето лице. За свободата нямаш право да сменяш своето сърце!“ Тези стихове на Недялко Йорданов са посветени на Апостола на свободата. Вчера – 18 юли – отбелязахме годишнина от рождението му. Ако се съгласим тези думи да бъдат наша пътеводна светлина, демокрацията ни може да засвети ярко, със собствена светлина. За да бъде видяна и отвъд океана, и, когато полетят северномакедонецът и българинът заедно в Космоса – да могат да я видят и оттам.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнение на автора и не отразяват непременно позицията на “Епок Таймс”.
