През 2025 г. в България са предписани над 5,3 млн. опаковки, а само 34% са от групата антибиотици с по-нисък риск от резистентност
През 2025 г. в България са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици в извънболничната помощ. При население от 6 423 207 души това означава средно 0,8 опаковки на човек, или 835 опаковки на 1000 души.
Данните са представени чрез интерактивна карта за антибиотичната консумация по области, изготвена от Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ) с експертната помощ на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Данните са генерирани от Националната здравно-информационна система и са предоставени по официален път от Министерството на здравеопазването.
Картата показва значителни различия между отделните области. В някои региони употребата е под 800 опаковки на 1000 души, докато в други надхвърля 1400.
Най-ниска е отчетената консумация в Хасково – 535 опаковки на 1000 души, и Кърджали – 631 на 1000. В София тя е 743 на 1000 души. Под средната за страната стойност са още Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен и Шумен.
В осем области употребата е над средната за страната. Във Варна, Плевен, Търговище и Ямбол тя е над 900 опаковки на 1000 души. Във Велико Търново са отчетени 1011, във Враца – 1013, в Разград – 1456, а в София-област – 1473 опаковки на 1000 души.
Според председателя на БАЕЗ д-р Драгомир Иванов подобни различия трябва да бъдат изследвани, тъй като могат да насочват към неправилна употреба на антибиотици в определени региони.
Какво означава рационална употреба
Според доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антимикробната резистентност“ в НЦЗПБ, рационалната употреба включва балансирано разпределение на използваните антибиотици с приоритет към тези, които носят по-малък риск от развитие на антимикробна резистентност.
Световната здравна организация (СЗО) разделя антибиотиците в три групи – Access, Watch и Reserve. В първата попадат предимно тясноспектърни антибиотици с по-нисък риск от развитие на резистентност. Втората група трябва да се използва с повишено внимание поради по-големия риск от резистентност, а третата включва антибиотици от последна линия, предназначени за случаите, в които няма друга възможност.
Според критериите на СЗО и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) 65% от използваните антибиотици би трябвало да бъдат от групата Access.
Данните за България показват значително отклонение от този показател. През последните десет години около 40% от антибиотиците в извънболничната помощ са били от групата Access, а в болниците делът е около 20%.
През 2025 г. показателят в извънболничната помощ е още по-нисък – едва 34% от предписаните опаковки са били от групата Access.
Като възможни причини се посочват липсата на фармакотерапевтични ръководства и достатъчен контрол, отсъствието на значителна част от препаратите от групата Access на българския пазар, недостатъчната информираност на населението и пазарни стимули.
Антибиотичната резистентност
Неправилната и прекомерна употреба на антибиотици създава условия за развитие на антимикробна резистентност. Проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“, обясни, че при неправилна употреба чувствителните микроорганизми загиват, докато устойчивите се селектират и продължават да се размножават.
Особено сериозен е проблемът в интензивните отделения, където се лекуват пациенти с тежки инфекции, множество съпътстващи заболявания и отслабена имунна система. Там се развиват щамове с механизми на резистентност, които могат да ги направят устойчиви на почти всички антибиотици.
Сред тях са грам-отрицателни бактерии, произвеждащи широкоспектърни бета-лактамази и карбапенемази. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, допълнително улесняват разпространението на резистентните бактерии между отделения, болници и в обществото.
Какви мерки се предлагат
БАЕЗ посочва две основни направления за ограничаване на нерационалната употреба на антибиотици.
Едното е свързано с разработването на фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната помощ и актуализирането на съществуващите ръководства за болничната помощ. Целта е медицинските специалисти да разполагат с ясни насоки при назначаването на лечение.
Другото направление е насочено към информираността на населението. БАЕЗ е подготвила информационна листовка за правилната употреба на антибиотиците, която ще бъде достъпна за свободно разпространение. В инициативата ще участва и Българският фармацевтичен съюз.
Председателят на БФС Димитър Маринов подчертава и значението на законния канал за снабдяване с лекарства. По думите му антибиотиците трябва да се купуват от аптека, тъй като при придобиването им извън легалния канал няма гаранция за качеството и произхода на продукта.
Интерактивната карта с данните за антибиотичната консумация през 2025 г. е достъпна на: project-map.ayviesgroup.eu
