Продължаващата хватка на комунизма върху душата и личността
Коментар Спомням си, че през 1990 г., когато бях на 6 години, в един пролетен ден в Атланта научих за падането на Берлинската стена. С мен се свърза момче по телефона. Нямах никаква представа кой е той, но звучеше на моята възраст. Не бях сигурен какво да го попитам, но знаех, че се случва нещо важно, защото родителите ми и всички покрай мен бяха много развълнувани. Научих, че момчето от другата страна на телефона е от Източен Берлин. Той говореше английски с акцент, но въпреки това го разбирах ясно. Може би с известно напътствие го попитах: "Какво е различното сега там, където живееш?". "Можем да посещаваме ...