Предстоящият филм на режисьора Джеймс Камерън „Аватар: Огън и пепел“ излиза през декември 2025 г.
„Аватар: Пътят на водата“ получи едноседмично ограничено преиздаване в 3D кината от 3 до 10 октомври 2025 г. Тази нова кино прожекция включи и специални кадри от предстоящия филм „Аватар: Огън и пепел“, който излиза през декември 2025 г. Режисьорът Джеймс Камерън предложи преиздаването на „Пътят на водата“, за да освежи спомените на зрителите за света на „Аватар“ и да ги подготви за „Огън“.
„Аватар: Пътят на водата“ в 3D
Най-голямата кинематографична грешка, която направих преди три години с „Аватар: Пътят на водата“, беше че не се стърпях и го гледах в 2D. Миналата седмица имахме възможността да го гледаме в естествената му среда – 3D и IMAX. Когато се чувствам принуден да гледам филм два пъти за кратко време, автоматично му давам 4 1/2 от 5 звезди. В 3D „Пътят на водата“ заслужава цели 5 звезди.
Макар филмът да е невероятен заради цялата кино-магия, която предлага, имам проблем с една от темите в историята – разказа „убий хората и спаси планетите“. Повече за това по-късно. Ако имаше Оскар за чиста амбиция, режисьорът Джеймс Камерън отдавна щеше да го спечели. Дори няколко. Неговият оригинален „Аватар“ (2009), 3D екшън епос за 3-метрови извънземни със синя кожа, тигрови ивици и зелени очи, остава по някои показатели най-успешният филм, правен някога.
„Аватар: Пътят на водата“
„Пътят на водата“ хвърля всякакви популярни елементи и почти всички се залепват в едно цяло. Парадоксите в темите му автоматично осигуряват достатъчно напрежение, за да го направят завладяващ. Филмът е едновременно милитаристичен, но и пацифистичен; семеен, но пълен с насилие. Отдава почит на красотата на природата, като показва потискаща, правителствено подкрепяна капиталистическа експлоатация на девствени планети.
Джеймс Камерън вероятно е най-големият защитник на силата на зрелището на големия екран в съвременното кино. „Пътят на водата“ предлага визуално пиршество от възвишено оцветени фантастични пейзажи, вълнуващи битки между местни племена и американски военни по море, въздух и земя, както и фантастични създания от всяка от тези среди. Всичко това е подсилено с онзи хиперреализъм, който може да постигне само свръхамбициозен художник с бюджет от почти половин милиард долара.
Най-впечатляващото в „Пътят на водата“ са темите за опазване на природата, следвани от почитането на загубените традиции на общността и племенния живот. Макар чудният свят на Пандора да изглежда утопичен и идеалистичен, Камерън основава общността и всички взаимоотношения на сложността на живота, като същевременно ни напомня колко просто е да постигнем щастие.
Припомняне на оригинала
Под научнофантастичните си облекла франчайзът „Аватар“ е основно разширена романтична приключенска история за колонизатор, който става „местен“. Това е традиция, толкова дълга и почитана, колкото самото изкуство на разказването.
В края на първия филм „Аватар“ бившият морски пехотинец Джейк Съли (Сам Уортингтън) изостави човешкото си тяло, за да живее като аватар в ролята на На’ви (споменатите сини извънземни). На’ви живеят в племенна хармония с природата на Пандора – идилична, пищна джунгла с три яруса, разположена в далечна галактика, където цялата растителност свети, а всички животни имат по две двойки очи. През 13-те години между първите два филма Джейк Съли и неговата партньорка На’ви Нейтири (Зоуи Салдана) отгледаха четири деца.
Джейк оглавява група бунтовници На’ви срещу изсмукващите ресурси „небесни хора“ (човешките нашественици). Бившият командир на Джейк, Майлс Куарич (Стивън Ланг), злодеят от първия филм, се завръща като още по-голяма заплаха. Сега той има собствено тяло-аватар На’ви с качени спомени и личност – още по-добре за проникването сред местните. Преобразяването му обаче е само маскировка; в сърцето си остава войнствен морски пехотинец с единствената мисия да убие Джейк Съли.
Да, целият франчайз „Аватар“ е абсурдна псевдонаучна измишльотина. Но такива са и кинематографичната вселена на Marvel, DC вселената и повечето филми изобщо. Важното е, че силното изпълнение на Стивън Ланг ще ви накара да забравите всичко това.
Бягство
Джейк и семейството му са принудени да избягат от гората си. В крайна сметка те намират убежище при живеещ в океана клан, известен като Меткайина. Тук човек почти очаква да види табела от музей: „Меткайина – подвид водни На’ви.“ Тези приспособени към морето, тюркоазени На’ви имат широки, подобни на перки ръце и опашки с плавници. Имат и по-големи мускули, и повече татуировки.
Но преди полковник Куарич да пристигне, има достатъчно време семейството да се настани в новото си жилище, да проучи околността, а всички деца от двете племена да се сприятелят, докато си съперничат и поведат публиката в приключения.
Всяко от четирите деца на Джейк играе ключова роля. Макар Джейк вече да не е човек, той все още е онзи влиятелен военен баща от юга, чиито деца проявяват уважение към него, наричайки го „сър“. Въпреки това по-малкият син Ло’ак (Бритън Далтън), за разлика от по-големия си брат, не е гордостта на баща си. Той мъчно се адаптира към водния живот и морския лов, и се чувства като неудачник в очите на баща си.
Ло’ак е емоционалният център на филма. Самотата му и пътуването към намирането на убежище в океана с вълнуващите му създания са трогателни, а подводните сцени и визуални ефекти са наистина великолепни.
Повече за децата На’ви и Меткайина
Сигорни Уивър играе двойна роля – в ретроспекциите като д-р Грейс Огъстин от първия „Аватар“ и като Кири, която се ражда от тялото На’ви на Грейс (доста сложна псевдонаука). Макар че за тогава 73-годишната Уивър беше предизвикателство да играе 14-годишно момиче, тя представи толкова убедителна младежка игра, че не можем да си представим друга в ролята.
Има и Майлс „Спайдър“ Сокоро (Джак Чемпиън), който беше твърде малък, за да бъде транспортиран обратно на Земята. Той порасна на Пандора заедно с На’ви и малкото човешки учени, на които позволиха да останат. Майлс е биологичният син на полковник Майлс Куарич. Оригиналният човек Куарич стана баща на Майлс със своята жена пилот Паз Сокоро преди смъртта си в първия филм „Аватар“. Спайдър е като онези котенца, които подскачат вместо да бягат, защото са отгледани между зайци.
Но между баща и син има неоспорима връзка. Отношенията им са силни и противоречиви, каквито обикновено са бащино-синовските отношения, и допълнително усложнени от факта, че Куарич е обсебен от мисията си, безмилостен убиец-морски пехотинец, но също така неоспоримо човечен и изненадващо съпричастен.
Общо впечатление
Спокойният първи час на „Пътят на водата“ си заслужава да се издържи, за да стигнем до насищената с екшън кулминация (която надминава всички еквиваленти на Marvel и DC), да не говорим за красотата на цветовете и създанията. Филмът се развива вълнуващо и достига връхната си точка в последния час с вероятно най-добрите екшън сцени в кариерата на Камерън.
Филмът е освежаваща ода на традиционните семейни ценности. Макар сюжетната линия за установяването в нов дом да има приятна атмосфера от 50-те години, мащабът в крайна сметка е грандиозен, а финалната морска битка е изпълнена с невероятни моменти и дори хумор.
Океанът в тази морска версия на Пандора безспорно е най-великият герой на филма, по същия начин, по който джунглата беше в предишната версия – ето защо задължително трябва да видите „Пътят на водата“ в 3D и IMAX. Макар семейство Съли да е пленително и нещата да не приключват толкова чисто колкото в оригинала (защото трябва да се подготви почвата за „Огън“), този епизод все пак се усеща завършен и напълно удовлетворяващ.
Гледайте филма, за да се насладите на това богатство от визуални морски изкушения, поднесено от режисьор, който даде нов смисъл на филмовите изследвания. На 28 февруари 2012 г. Джеймс Камерън прекара 7 часа в подводница, гмуркайки се 3,7 км надолу в непрогледния океан съвсем сам. На 26 март 2012 г. Камерън направи това отново и завърши историческото си рекордно самостоятелно гмуркане до Челинджър Дийп, най-дълбоката точка на Марианската падина, достигайки максимална дълбочина от 10 908 метра.
Макар филмът да е много забавен, основният проблем с филмите „Аватар“ е, че са обвити в лявата интерпретация на Камерън за спасяването на планетата. Той обвинява целия конфликт между На’ви и хората в погрешен капитализъм, подкрепян от правителството, и представя военните като отвратителни злодеи. Вторият „Аватар“ повишава нивото на злодействата, като свързва военната експлоатация с измислена, ръководена от австралийци супертехнологична китоловна организация на планетата Пандора. Включва наистина мъчителна сцена на лов на китове, която ще ви накара да намразите американските военни.
„Аватар: Пътят на водата“ получава 5 от 5 звезди за филмова магия и 2 1/2 звезди за подривни обществени теми. Ценностите, свързани със семейството обаче са прекрасни – жалко, че в нашето съвремие хората нямат толкова високи семейни ценности като На’ви и Меткайина.
