На висш полицейски служител от Китайското бюро за обществена сигурност и на съпругата му е отказано право на постоянно пребиваване в Канада, след като съдия установи наличието на основателни причини да се приеме, че служителят е участвал в „престъпления срещу човечеството“.
Съдия Ширзад Ахмед от Федералния съд на Канада посочва в решението си от 13 март, че счита решението на имиграционен служител от септември 2024 г. за отхвърляне на молбата на двойката за постоянно пребиваване за „разумно“.
Имиграционният служител е преценил, че са налице основателни причини да се счита, че висшият китайски полицейски служител е „съучастник в престъпления срещу човечеството“. Въз основа на това заключи, че той и съпругата му не отговарят на условията за влизане в Канада съгласно Закона за имиграцията и закрилата на бежанците.
Китайският полицейски служител, чието име не фигурира в решението, заяви пред имиграционните служители, че е ръководел между 120 и 150 служители и е отговарял за „разследвания, разпити и задържания“ в продължение на над 30-годишната си кариера в Бюрото за обществена сигурност на Китай.
Той заяви, че „никога не е злоупотребявал или малтретирал заподозрени“, а задачата му е била да следи разпитите на Бюрото за обществена сигурност в китайската провинция Хъбей да се „провеждат в съответствие със закона“.
Съпругата на полицейския служител, Ли Ли, подала молба за постоянно пребиваване заедно със съпруга си и детето им през 2016 г.
В решението си обаче съдия Ахмед посочва, че имиграционният служител е отхвърлил молбата на Ли през септември 2024 г., „тъй като са налице разумни основания да се счита, че съпругът на заявителката не отговаря на условията за влизане в страната“.
„Чужденец не се допуска в страната на основание нарушаване на правата на човека или на международното право, ако е извършил извън Канада деяние, представляващо престъпление по смисъла на членове 4–7 от Закона за престъпленията срещу човечеството и военните престъпления“, пише Ахмед.
В решението се посочва също, че ако придружаващ член на семейството на заявителя не отговаря на условията за влизане, по правило същото се отнася и за самия заявител.
Имиграционният служител се позовава на различни доклади, в които се твърди, че изтезанията и нарушенията на правата на човека са „систематични и е известно, че се случват навсякъде из страната“ по време на разпити на заподозрени в Китай. Освен това установи, че ролята и задълженията на съпруга на Ли „говорят в полза на това, че той е бил запознат“ с нарушенията на правата на човека, извършвани по време на разпитите.
Ахмед се позова на дело на Върховния съд на Канада от 2005 г., в което съдът очертава четири елемента на „престъпленията срещу човечеството“ в контекста на установяване на недопустимост.
Тези елементи включват следното: „извършено е деяние, изброено в подраздел 6(1) от Закона за престъпленията срещу човечеството и военните престъпления; деянието е осъществено в контекста на широкомащабно или систематично нападение; нападението е насочено срещу цивилно население или идентифицируема група; и лицето е знаело за нападението или съзнателно е поело риска неговото деяние да съставлява част от него.“
„За да постанови недопустимост, решаващият орган трябва единствено да установи наличието на разумни основания да се счита, че такива елементи са налице“, пише Ахмед. Той добавя, че оценяващият служител не е длъжен да стигне до извода, че съответните действия „по-вероятно са се случили, отколкото не“, но доказателствата трябва да надхвърлят „едно просто подозрение“.
Доклади на правозащитни организации и правителствени източници документират широко разпространената практика на Китайската комунистическа партия да прибягва до изтезания и незаконно задържане на лица от религиозни и етнически малцинства, както и на активисти за демокрация.
Според Доклада за правата на човека за 2022 г. на Държавния департамент на САЩ използваните методи включват изтезания, сексуално насилие и принудителен труд. В доклада се споменава и за насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта, сред които практикуващи Фалун Гонг и уйгури.
Решение
Ли иска съдебно преразглеждане на решението на имиграционния служител, с което е отхвърлена молбата на семейството ѝ за постоянно пребиваване. Тя твърди, че доказателствата са недостатъчни, за да се приеме, че в Китай или в Бюрото за обществена сигурност съществува „широко разпространена политика“ на изтезания.
Ахмед посочи, че имиграционният служител е използвал документални доказателства от международни неправителствени организации, академични публикации и официални изявления на китайския режим от периода, в който съпругът на Ли е работил в Бюрото за обществена сигурност, за да стигне до извода, че системни изтезания са били реална практика.
„Тези доклади описват изтезанията като широко разпространени в [Бюрото за обществена сигурност] в цялата страна и в провинция Хъбей“, посочва Ахмед, като добавя, че не открива грешка в заключението на имиграционния служител.
Ли твърди, че дори да е установено наличието на системни изтезания при разпитите на Бюрото за обществена сигурност в Китай, изтезанията сами по себе си не представляват „нападение“ срещу цивилно население, каквото се изисква за квалифициране на деянията като престъпления срещу човечеството.
Ахмед обаче отхвърля този аргумент, като изтъква, че е „добре установено в правото, че изтезанията могат да послужат като основание за констатиране на престъпления срещу човечеството, когато са широко разпространени, систематични и насочени срещу цивилно население“.
„По мое мнение служителят основателно е преценил, че съпругът на заявителката е бил съучастник в престъпленията срещу човечеството, извършени от Бюрото за обществена сигурност в провинция Хъбей“, пише Ахмед.
Той посочва, че макар имиграционният служител да е признал, че съпругът на Ли „не може да бъде свързан лично с конкретен случай на изтезание“, служителят е стигнал до извода, че са налице разумни основания да се счита за съучастник в дейността на Бюрото по време на разпитите. Това се дължи на системния характер на изтезанията при разпитите в Китай, на високата му длъжност, на дългогодишната му служба в Бюрото за обществена сигурност и на надзорните му отговорности в областта на разпитите.
Ахмед заключава, че решението на имиграционния служител да отхвърли молбата на двойката за постоянно пребиваване е „обосновано, разбираемо и прозрачно“.
Оливия Гом допринесе за изготвянето на този материал.
