|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
„Майките“ не дава отговори, а задава въпроси – едни от най-важните е до каква степен слушаме децата си и чуваме ли наистина какво искат да ни кажат
Последните два месеца толкова много се изписа и толкова много гледания събра английският сериал “Adolescence”, а в края на март месец беше излъчен премиерният епизод на мини сериалът „Майките“, създаден по едноименния роман на Теодора Димова.
Да, сериалът е на български език и не може да достъпи на този етап публика извън България, но това не омаловажава неговата съдържателност и изпълнение.
Поредицата проследява историята на шест различни семейства и взаимоотношенията между родители и деца. Въпреки че някои критици твърдят, че в първия епизод липсват автентичност и дълбочина, както и че има някои сякаш излишни промени в сравнение с книжния оригинал, сериалът от шест епизода заслужава особено внимание.
Режисьор на „Майките“ е Виктор Чучков-син. Сценаристи са Александър Чобанов, Лило Петров (собственият син на авторката на романа) и Владислав Тинчев, а оператор – Александър Станишев. Продуцент е Александър Христов, музиката е на Любомир Денев-син.
В ролите на родителите са едни от най-популярните и обичани български актьори – Рая Пеева, Юлиан Костов, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Гергана Плетньова, Петър Антонов, Доля Гавански, Петя Силянова, Мартина Апостолова, Деян Ангелов и Илияна Коджабашева. В техни деца ще се превъплътят младите актьори Матю Горанов, Евелина Бибова, Грета Георгиева, Светлозар Янакиев, Лора Ахтарджиева, Иван Иванов и Ясмина Радева.
Сериалът
Сюжетът на социалната драма, адаптиран по едноименния роман на Теодора Димова „Майките“, проследява историите на шест деца и техните семейства, всяко със своите емоции и проблеми, успоредно с връзката, която тийнейджърите изграждат с новата си учителка (в ролята влиза Боряна Братоева). На пръв поглед тя не се различава от останалите учители, но оценките на класа се подобряват, приятелствата – също, а отношенията между учениците започват да се променят. Във всяко семейство обаче има скрит или явен проблем. По тази причина Явора (както иска да я наричат учениците й), която децата почти обожествяват, се превръща в онази липсваща майка, за която всички те мечтаят.
Романът „Майките“ е издаден през 2006 г. – време, много по-различно от нашето, но критици твърдят, че игралният „Майките“ е изпълнен с редица промени от книгата.
Първият епизод на сериала ни запознава с младия Никола (Матю Горанов) и родителите му Албена (Рая Пеева) и Орлин (Юлиян Костов). На пръв поглед те са перфектното богаташко семейство, но безупречният им живот, който Албена показва на света, е далеч от истината.
Докато в романа Албена е модел, тук – вероятно в търсене на актуалност, освен бивш модел – тя е и инфлуенсър.
Никола е объркан и нещастен тийнейджър, който подобно на другите си съученици усеща липсата на майчинска грижа и я намира в новата си учителка. Само че границата между майчинската и романтичната любов е размита. Баща му, Орлин, дори му дава съвети, без да предполага, че синът му е влюбен в учителката си.
Отношенията между момчето и Явора са представени добре – от поставянето на граници от нейна страна до обвинението в престъпление, което не е извършила.
„Майките са голяма работа. Винаги искат най-доброто за децата си. Понякога го изискват, но винаги е от любов“, опитва се да му вдъхне кураж класната на Никола.
Първият епизод може да остави погрешни впечатления в зрителите заради провокативни, сексуални, завоалирани сцени, но определено трябва да се даде шанс на сериала и ще има моменти, в които ще хваща зрителя за гърлото, ще затъркулва сълзи по бузите, ще открадне някоя и друга усмивка и подхилване.
Посланието
Истината е, че „Майките“ не дава отговори, а задава въпроси, като едни от най-важните е до каква степен слушаме децата си и чуваме ли наистина какво искат да ни кажат. Всеки от шестте епизода, заснети от оператора Александър Станишев, е нещо като отделен филм, който ни показва какъв е животът през погледа на отделните деца.
Както и самата Теодора Димова е казвала, децата нямат защитните механизми, които имат възрастните. Родителската връзка и родителската обич действат като щит и предпазва децата от самотата и всички неволи, но когато тя липсва, както при Никола, той остава оголен като нерв и приема всички отрицателни енергии на заобикалящата го действителност.
Тъжните истории на „Майките“ са нещо като хроника на нашето съвремие, което е време на духовна и нравствена криза, в което се възпитават често не деца, а палачи. Децата се превръщат в глобален план в жертви на времето на краха на духовните ценности, а в частен план – в жертви на своите психично болни, нещастни и объркани родители.
Както и самият режисьор Виктор Чучков е обърнал внимание на премиерата: „Едно от посланията в сериала е да пазим децата. Без да даваме съвети или да имаме рецепти… Има една хубава реплика на герой от сериала, който казва: „Децата не идват с упътване.“ Посланията в „Майките“ са свързани за повече диалог между родители и деца, който е твърде нужен.“
„Мисля, че взаимоотношенията между родителите остават трайна следа в живота на децата и това ще се види и в сериала. Последствията могат да бъдат фатални“, е мнението на актрисата Искра Донова, която влиза в ролята на майка в драматичната поредица.
Както “Adolescence”, така и „Майките“ напомня важността на комуникацията във всяко семейство между родители и деца и между майките и бащите като партньори. Всеки отглеждащ или отглеждал тийнейджър знае тяхната способност да се затварят, слъгосват, манипулират, но именно възрастните са тези, които трябва да са на разположение и да изчакват приливите на желание за комуникация от младежите, макар тези моменти да не са чести и за съжаление кратки при някои.
Нека си напомним, че от говоренето ни подрастващите чуват едва една десета, но личният пример е това, което попиват неосъзнато. Семейство, в което между родителите цари трайно мълчание или напротив – постоянни скандали, липсват ласки и мили жестове, няма да отгледа и възпита открито, комуникативно, способно на любов дете. Както свещеник в една църква напомни – ако родителите се прекръстят в църквата, и децата ще го направят.
Репликите в почти всеки епизод на сериала, че децата си имат майки и учителката не може да ги замести, може да се приеме като вик от безпомощност. Това, че жени са родили и/или отглеждат своите рожби, не ги прави автоматично майки. Майчицата се предполага, че е грижовна, мила, всеотдайна, любвеобилна, разбираща, закриляща, подкрепяща.
Дори когато децата не желаят за комуникират с майките и бащите си, би било прекрасно да имат с кого да го правят макар и друг – трети човек: професионалист (психолог), учител, треньор, ментор, по-голям брат, сестра, братовчед. В това няма нищо лошо дори обществото да критикува. Именно родителите трябва да са осъзнати и благодарни, че децата им общуват, а не се затварят и таят всичко в себе си, което може да е трайно критично в някои ситуации и дори фатално.
Българският минисериал „Майките“ бе представен на тазгодишното издание на „Берлинале“.
