Инвестицията за щастливи, подкрепени и мотивирани деца и ученици минава през грижата за психичното благополучие на родителите и учителите им
„Ако трябва да степенувам по значение професиите в една държава, без никакво колебание ще поставя на първо място учителите. Тяхното място ми се вижда толкова безспорно, че няма нужда от никакви доказателства”, пише писателят Георги Марков в есе, прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години на ХХ век.
…
„Насилие, мобинг, виктимизация …. Думи, използвани все по-често за описване на негативни явления, с които се сблъскваме в ежедневието, в работата, в професионален и в личен план. Как стои въпросът с учителите, които имат важната задача да осигурят качествена и ефективна комуникация и мотивиране на децата и учениците, живеещи в несигурна и динамична, различна от доскорошната среда, в която дългосрочното планиране, ценностите и стандартите са се променили?“, пита през 2024 година проф. дн Маргарита Бакрачева, зам. декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към СУ „Климент Охридски“.
Когато експерт поставя въпрос по този начин, обикновено става дума за сериозен проблем, който той е проучил или предстои да проучи, и можем да очакваме да запознае с резултатите от проучването си обществото, в което този проблем е възникнал, за да алармира, да осуети разрастването му и да спомогне за разрешаването му.
Обръщаме се към проф. Маргарита Бакрачева с молба да ни запознае с резултатите от своите проучвания върху един неглижиран, но смущаващ всеки разумен член на обществеността ни проблем – насилието над учителите в съвременността ни. Защо ни смущава ли? Защото, изглежда, всеки по някакъв начин е съдействал за неговата поява.
„Животът в условия на кризи, ескалирали особено през последните години – пандемията от COVID-19, военни действия, икономически и социални промени, природни катаклизми, технологичен бум, технологични сривове, навлизане на изкуствен интелект – преобразяват традициите и поставят пред всички ни необходимостта да преминем към търсене на устойчивост и стабилност, същевременно запазвайки високо ниво на гъвкавост и адаптивност към непрекъснато променящите се условия“, казва проф. Маргарита Бакрачева.
Тя подчертава, че учителите са междинното звено, отговорно, заедно с родителите, за създаването на благоприятна атмосфера за развитие на бъдещите поколения и че очакванията към тях са високи: от страна на пазара на труда и институциите – за квалификацията и уменията им; от страна на децата – за получаване на интересно и вдъхновяващо поднесено съдържание на учебния материал; от страна на родителите. Проф. Бакрачева намира тези очаквания за разбираеми и естествено произтичащи от учителската професия, но задава въпроса дали подкрепата, която учителите получават в наши дни, е достатъчна.
Запознава ни с не особено позитивните резултати в глобален план – според изследвания, проведени в много държави, е налице висока степен на насилие, мобинг (целенасочен психически тормоз на работното място) и виктимизация (превръщане в жертви) на учителите. Самите учители се страхуват и срамуват да декларират това, смятайки, че то би означавало, че не са се справили с отговорностите си, а в случаите, в които потърсят подкрепа, такава невинаги им се осигурява.
„Неблагоприятната среда оказва безспорно влияние върху възприятието за благополучие, което е в основата на психичното здраве.“
Събеседничката ни обяснява, че, аналогично на справянето с всяка форма на насилие, когато говорим за учители, логиката е идентична: 1. Разпознаване; 2. Търсене на подкрепа; 3. Предоставяне на подкрепа. Подкрепата се проявява под различни форми от страна на ръководство, колеги, родители и ученици. Съществуват многообразни форми на физическо и психическо насилие, вкл. скрити – например игнориране. Една от основните причини за „прегаряне“ в учителската професия според проф. Бакрачева е липсата на мотивация за учене и развитие у децата.
Тя ни запознава с данни от съответни проучвания: в Австралия над 70% от участниците са били тормозени от ученик през предходните 12 месеца; в Турция – 1 на всеки 10 учители; в Европа 10% са преживели тормоз; в САЩ – близо 60% от учителите съобщават, че през последните 12 месеца са преживели поне един случай на тормоз и преследване от страна на родители на техни ученици.
Изследванията сочат, че вербалната агресия (30%) е най-често срещаната форма на тормоз. Следват физическото насилие (10%), увреждането на лично имущество на учителите (12,5%), високомерното поведение на учениците спрямо тях, както и навлизането им в тяхното лично пространство (16,6%).
„На много места има предложения за създаване на закон за защита на учителите“, подчертава проф. Бакрачева, а на въпроса „Защо това е важно?“ отговаря, че тук не става дума просто за мярка за защита, а за инвестиция във важна брънка от цялостната образователна система.
Тя споделя, че в изследванията, провеждани в България, особено в периода на и след пандемията, се наблюдава относително противоречие, което говори за необходимост от по-задълбочено изследване на проблема. „От една страна, обичайно като основен проблем и пречка пред постигането на високи резултати учителите изтъкват липсата на достатъчна подкрепа и ангажираност от страна на родителите или на семействата на учениците. Това се запазва като една от водещите причини за преживяван стрес, както при изразяване чрез скали, така и при свободно генерирани отговори. От друга страна, конкретните изследвания за преживения мобинг от ръководство и колеги, както и от родители и деца, показват, че учителите не го оценяват високо.“
Оценка, дадена от учителите за преживявани стрес и насилие и възприемана подкрепа на работното място
По скалата от 1 до 5 наблюдаваме относително ниско ниво на преживяване на бораут и възприемано насилие на работното място от страна на родители, ученици и колеги. Отчитаме и неефективно управление на среса, сравнително висока удовлетвореност и над средната оценка за получавана административна подкрепа. Въпреки тази позитивна картина, не трябва да пренебрегваме, че стойностите са отдалечени от най-ниските и от високите.
„Ако говорим конкретно за мобинг“, продължава проф. Бакрачева, „такъв най-често се преживява от страна на ръководство и колеги (липса на подкрепа, игнориране). Следва този от родители, и в най-ниска степен – от страна на ученици. Това може да бъде възприето както като положителен резултат, така и като сигнал да се запитаме дали случаите на насилие, с които учителите се сблъскват, са в достатъчна степен разпознавани и декларирани. Част от готовността за разпознаване и реакции при всяка една проява на насилие, особено с цел превенция на виктимизирането, са доверието и вярата, че има кой да те подкрепи. В противен случай нараства толерантността и зачестяват самообвиненията или нагласата „Трябва да се справя сам“.
Това може да се илюстрира от процентното разпределение на някои отговори на учителите в долната таблица.
На въпроса ни как проблемът с насилието към учителите може да бъде разрешен проф. Бакрачева отговаря, че медиацията (разрешаване на спор чрез независим посредник) като форма на комуникация и средство за разрешаване на конфликти, както и подкрепата на психичното благополучие, са основните форми, които в дългосрочен план могат да доведат до създаването на позитивна училищна среда. Всички участници в процеса – училище, семейства и ученици – са части от нея.
„Въпреки, че звучи клиширано“, допълва тя, „единствено обединяването на усилията на всички участници в процеса може да допринесе за изграждането на сигурна среда, която е нещо много по-мощно от физическата или вербална форма на насилие (които са разпознаваеми) и се отнася до реалната подкрепа“.
Проф. Бакрачева ни уверява, че инвестицията за щастливи, подкрепени и мотивирани деца и ученици минава през грижата за психичното благополучие на родителите и учителите им, което изисква постепенна промяна в модела на комуникация, зачитане на всеки и споделени усилия. „Медиацията“, изтъква тя, „има едно основно предимство, което я прави ефективна в общо 70% от случаите на прилагането ѝ – страните, участващи в процеса, изпитват удовлетворение, поставяйки си лични цели. Те не правят компромиси, а постигат печалби, което е в основата на мотивацията им.
Събеседничката ни твърди, че говоренето и фокусирането единствено върху насилието към учителите или насилието между учениците само създава разделяне и задълбочава усещането за пропадане в пропаст. „Обединяването около идеята за сигурна и позитивна среда изисква дългосрочни съвместни усилия и нов начин на комуникация. То представлява ефективна и изплащаща се в дългосрочен план инвестиция“, допълва тя.
Проф. Бакрачева съветва в никакъв случай да не „заклеймяваме“ родителите като незаинтересовани, а да им помагаме да бъдат част от процеса, защото те го искат и го заслужават, а ако се държат резервирано, вероятно е заради липса на доверие и на видими резултати.
„Да не забравяме“, в заключение казва тя, „че ако искаме хората да бъдат мотивирани, те трябва да имат ползи – както измерими, така и нематериални, но осезаеми – за тях и за близките им. Само така ще продължат да работят в съответната посока“.
…
През XX век писателят Георги Марков пише още: „Не зная точно какво съм научил от онова време, но паметта ми е запазила учителското чувство за достойнство и благородство“.
Вярвам, че будното българското общество ще подкрепи своите учители днес, тъй както ги е подкрепяло, за да се съхранят по времето на три войни.
Вярвам, че в паметта на учениците от нашето и от бъдещите столетия учителското чувство за достойнство и благородство ще се съхрани.
Проф. дн Маргарита Бакрачева води лекционни курсове по психология на развитието, психология на личността, социална психология, клинична и консултативна психология, арттерапия, кризисни интервенции и др. Изследванията ѝ са основно в областта на идентичността, себерегулацията, психичното благополучие, щастието и удовлетвореността от живота, развитието през целия живот и копинг стратегиите. Автор е на 6 и съавтор – на други 7 монографии и над 150 научни публикации, програми за решаване на кризите на идентичността, управление на стреса и поддържане на оптимално равнище на психично благополучие и изграждане на т. нар. нагласа майндфулнес.
