вторник, 26 ноември, 2024
Няма резултати
Виж всички резултати
Дарение
Няма резултати
Виж всички резултати

Култура и изкуство

„Персей, яздещ Пегас, в устрема си за спасяването на Андромеда“, 1895-96, Фредерик Лейтън. Художествена галерия и музей New Walk, Великобритания. (публична фотография, САЩ)

Персей и Горгоната на съвремието – трансформиране на страха в божествена мъдрост

Всички сме чували за седемте смъртни гряха: гняв, гордост, завист, алчност, лакомия, похот и леност. През 50-те години на миналия век обаче психолози, философи и гурута за личностно развитие дефинират съществуването на осми изначален порок. Хиляди книги вече са написани по темата, но проблемът, с който се борим и до днес, става все по-осезаем. Разноезичните издания на The Epoch Times също обръщат сериозно внимание на този грях като основен проблем на съвременното човечество. Президентът Ф. Д. Рузвелт предвидливо го е идентифицирал и говори за него още в първото си обръщение като президент през 1933 г. Той казва: „И така, първо нека изложа твърдото си убеждение, че ...

29 декември, 2020
от Джеймс Сейл
Портрет на Лудвиг ван Бетовен, докато композира "Missa Solemnis", създадена за събуждане на религиозни чувства

Разказвачи на истината: Лудвиг ван Бетовен, триумфът над страданието

“Обичам истината повече от всичко”, пише Бетовен до Гьоте преди 200 години. Разбира се, Гьоте също обича истината, но по-изтънчено, отдалече. Любовта на Бетовен е страстна, бурна, неспокойна; истината, според него, има нещо общо с Бог, със самата любов, със справедливостта и красотта. Тази любов полага основите за неговата музика - величествена, искрена и красива, отвъд думите. Но макар музиката му да е красива, Бетовен не е. Неговите приятели го описват като нисък, мургав, набит, непохватен, с труден характер и по-скоро селско, белязано от шарката лице. Те любезно отбелязват и красивата му коса и ослепително белите зъби. Бетовен е син на пияница, познал от малък бой ...

20 декември, 2020
от Реймънд Бийгъл
Близък план от портрета на Лев Толстой, 1882 г., от Николай Г. (публична фотография)

Истината – главен герой в творчеството на Лев Толстой

„Героят на моя разказ, когото обичам с цялата сила на душата си, който беше, е и винаги ще бъде красив, е... истината.“ Така пише Толстой в началото на творческия си живот. На смъртния си одър последното му недовършено изречение започва с думата „Истина“. Да изрази истината за душата на човека, да разкрие онези тайни, които не могат да бъдат разкрити с обикновени думи, според него е задачата и единствената цел на изкуството. „Изкуството не е удоволствие, утеха или забавление; изкуството е велика материя. Само чрез влиянието на изкуството мирното разбирателство между хората ще бъде възможно и всяко насилие ще бъде отхвърлено." Портрет на Лев Толстой, 1887 ...

16 декември, 2020
от Реймънд Бийгъл
Детайл от "Храстовидни божури" от Таки Катей

Какво знаем за Таки Катей – знаменития японски художник, застъпник на традициите

Защитник на традицията във време на огромни промени През 90-те години на IX век японският художник Таки Катей (1830-1901) е на върха на кариерата си. Удостоен с професионални признания и обсипан с поръчки, през 1893 г. е отличен за "Императорски дворцов художник" - признание за работата му за императорския двор на Япония. Въпреки славата на Таки вероятно никога не сте чували за него. Причината Таки „сега да не е известен, дори в Япония“ е, че в началото на XX век стилът на творбите му се разглежда като остарял, пише кураторът Росина Бъкланд. Според нея художници, асоциирани с Токийското училище за изящни изкуства, финансирано от правителството, „се ...

12 декември, 2020
от Лорейн Ферие
kemal1

Невъзможната българска любов на Ататюрк

Днес в Турция всичко, свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Името му е Мустафа, което означава избран. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал – зрял, съвършен. Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е ...

2 декември, 2020
от Ася Сократова, Българска история
Статуя на Лян Шанбо и Джу Интай, известни като "Пеперудените влюбени", във Верона, Италия (Courtesy of Garrow)

„Пеперудените влюбени“ – легендата за китайските Ромео и Жулиета

Подобно на тези от нас, които са запознати със злочестата съдба на Ромео и Жулиета, за китайците фаталният романс не е непозната тема. Легендата за „Пеперудените влюбени“, също познати като Лян Шанбо и Джу Интай, ни препраща повече от хиляда години назад във времето и днес все още е позната като едно от четирите най-известни народни предания. Въпреки това, по отношение на историята и посланието „Пеперудените влюбени“ имат само бегла прилика с Ромео и Жулиета. Въпреки че китайската легенда застъпва темата за младежката любов, тя е в рамките на премерени действия, благоприличие и твърдост. Дуелите и отровата на шекспировите импулсивни влюбени отстъпват на маскировките, водещите метафори ...

10 септември, 2020
от Лео Тим
Цвят на удумбара, (Едуард Дай/"Епок Таймс")

Удумбара – Магическо цвете вещае добра съдба за България

 „Небесното цвете“ удумбара, което цъфти веднъж на 3000 години и предвещава добри времена, се появи в България Цветето удумбара е известно в Будизма като „небесното цвете“. Според будистките текстове то разцъфва едва веднъж на три хиляди години и вещае идването на Спасителя на човечеството. За последен път в историята удумбара цъфти преди 2500 години, когато в Индия се ражда Сидхарта Гуатама, известен още като Буда Шакямуни. Интересен е фактът, че от 20 години насам удумбара отново разцъфва и миниатюрните цветчета са забелязвани навсякъде по света. За първи път е забелязана в Южна Корея през 1997 г., а впоследствие се появява и в Китай, Хонконг, Тайван, Северна ...

12 юли, 2020
от Калина Костова
Преди 4000 г., по времето на династия Шан, древните китайци ползвали сънищата като средство за изследване на духовния свят на човека(DKsamco/iStock)

Как древните китайци тълкували сънищата

Известното теоретично есе „За равенството на нещата“ на античния даоистки учител и философ Джуан Дзъ завършва със загадъчен текст, в който мъдрецът разказва за свой сън, в който той е пеперуда и като такава е „съзнателна само за собственото си щастие“. Когато се събужда, Джуан Дзъ се изправя пред следната дилема: той ли е сънувал, че е пеперуда, или пеперудата, която сега спи, сънува него? Хилядолетни интерпретации Карл Густав Юнг, швейцарският пионер в аналитичната психология, поддържа твърдението, че „природата често е неясна, но не е като човека, подвеждаща; сънят сам по себе си не иска нищо, той е очевидно съдържание, естествен ясен факт“. Преди 4000 години, ...

30 юни, 2020
от Лео Тим
Детайл от „Мадона Алба“, около 1510 г., от Рафаело. Масло върху дърво, прехвърлено на платно. Колекция на Национална художествена галерия Андрю У. Мелън, Вашингтон. (Национална художествена галерия, Вашингтон)

Как Рафаело, „виртуозът на Ренесанса“, улaвя цялостно човешката природа

Красота, доброта и праведност - славата на Бог и на нашата истинска човешка природа ясно се открояват в изкуството на Рафаело. Ето защо днес, 500 години след смъртта му, неговите творби все още имат способността да окриляват и да вдъхват надежда. Затова изкуството на Рафаело е все така актуално и необходимо в нашето съвремие, когато всичко около нас изглежда се движи в не особено добра посока. Картините и скиците на Рафаело ни свързват с нашите вътрешни светове, връщайки ни по този начин към присъщата ни доброта. Изкуството му ни напомня за най-възвишената ни страна. „Рафаело ни свързва с ангелите на нашата по-извисена същност“ - казва Матиас ...

5 май, 2020
от Лорейн Ферие
военен парад София

Парадът на 6 май 1937 г. – възкръсването на Българската армия

След Първата световна война България претърпява крушението на националния си идеал. Обединението на българите в една държава се превръща от красива мечта в пареща болка, в населените с българи земи извън България вилнее нечуван и невиждан терор и нашите съседни държави прилагат жесток и безогледен асимилационен режим. Българската войска е сведена до минимум, духът на народа е безогледно тъпкан. Но в сърцата на българите гори пламъкът на надеждата. С много труд България преодолява икономическите трудности, а в Европа „войната се връща“, както пише Анри Пози. Несправедливият мир, наложен от победителите в Първата световна война, си отива и това е видно за всички. Във Военното училище в ...

5 май, 2020
от Стоян Тачев
Page 20 of 21 1 … 19 20 21

Последни новини

Няма резултати
Виж всички резултати

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria