1 ноември – Ден на народните будители – има ли кой да събужда умовете ни сега?
„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж. Само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, за националното – идеалното” – Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по повод обявяването на 1 ноември за празник на българските будители.
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Той е официален празник на България и с него честваме духовното пробуждане на българите. На този ден почитаме българските книжовници, революционери, просветители – будителите! Будителите са хората, които посочват пътя към просветата и духовния напредък.
1 ноември се чества за първи път през 1909 г. в гр. Пловдив. През 1922 г. в Министерски съвет постъпва искане от министъра на народното просвещение на България за това 1 ноември да стане ден на българските народни будители. С указ на цар Борис III датата е обявена за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. комунистическият режим отменя честването на празника. Години по-късно, през 1992 г., по идея на професор Петър Константинов, 36-тото Народно събрание на Република България възобновява честването на Деня на народните будители на 1 ноември.
Историята на духа на просвещението
Това е празник на духа – на свободния дух. Османското владичество се опитва да прекърши българския дух. В този тежък и дълъг период възрожденското стремление в народа ни е дълбоко приспано. В тези трудни времена на разпад на ценности и идеали България се нуждае от Възраждане!
Всеки човек, допринесъл за подвига, решимостта и дързостта на България да поведе борба за своя суверенитет, би могъл да се нарече будител. Прославен за пръв будител на нацията, заслужено начело застава Паисий Хилендарски, канонизиран по-късно като Отец Паисий.
През 1762 г. в Хилендарския манастир той написва „История славянобългарска”. Това е началото на българското просветително дело. Там Отец Паисий разказва за българските царе и светци и за величието на българското царство, преди идването на османската власт.
Делото на Отец Паисий поема епископ Софроний Врачански. Той прави първия препис на „История славянобългарска“. Така духовността и книжовността чертаят светлия път на българите, които до този момент не разполагат с учебници и училища.
Делото окуражава и Доктор Петър Берон да напише първия буквар – „Рибния буквар”. Така народът се пробужда и започва изграждането на книжовни средища – училищата. В Габрово отваря първото светско училище, построено с дарения от народа. Най-големият му благодетел е Васил Априлов. Той е заможен български деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане. В училището са изучавани предмети като математика, български език, чужди езици, науки за природата и обществото. Първите учебници са дело на Неофит Рилски – монах, учител и художник – водеща фигура в българското просветно дело през първата половина на XIX век. Скоро след това над 1000 училища са създадени и пръснати из цялата страна – има училища както в градовете, така и в селата.
Духовността е важна част за изграждането на българския народ. Поради тази причина българите искат да имат и своя църква. През 1870 г. султанът на Османската империя признава за автономна българска църква, отделна от гръцката. Църковната ни независимост е изключително важна за консолидиране на българите в Османската империя, като така те могат да се чувстват като отделна общност.
Това е вкратце историята – поучаваща и вдъхновяваща. Освен да ни разкаже за миналото, тя има способността да ни вдъхнови за бъдещето. Окрилени от делото на многобройните наши будители от миналото, бихме ли могли да направим връзка с настоящето, а с бъдещето?
Достойни примери за будители от нашето съвремие
Днес се питаме – имаме ли съвременни будители, които да останат в историята и да продължат разказа за светлия подвиг на българското съзнание, радеещо за просвета? Брани ли сега някой българското слово? Имаме ли потребност като народ от това?
Бурни наричаме времената, в които живеем. Политическите, икономическите и социалните проблеми са погълнали цялото ни внимание. Понятия като духовност и просвещение звучат някак остаряло и за тях се сещаме само на празници като този. Сега, когато децата ни говорят по няколко езика, имат достъп до всякаква информация, боравят предимно с клавиатурата вместо с писалката – езикът и словото имат най-голяма нужда от закрила.
За щастие, освен прекрасните ни учители, съществуват и други хора, които можем да наречем будители. По светлия пример на Васил Априлов, можем да се гордеем с делото на личности като д-р Милен Врабевски – учредител и председател на фондация „Българска памет”. Като потомък на известен възрожденски род д-р Врабевски се е ангажирал с опазването на културно-историческото наследство, в подкрепа на утвърждаването на националната идентичност.
Пробуждане на децата към науката
Д-р Милен Врабевски създава и образователния център “Цар Симеон Велики“, който включва детска градина, училище, гимназия по природни науки и предприемачество, както и специализиран център за обучение. Д-р Врабевски и неговата фондация „Българска памет” издават две учебни помагала с наименованието „Моята България“. Създадени с цел децата да обикнат историята на България от ранна възраст – първото е подходящо за ученици от 3-ти до 7-ми клас, а второто – за деца от 8-ми до 12-ти клас. Учебното помагало по история и цивилизации е адресирано основно към учениците, но книгата е подходяща и за най-широката читателска публика, интересуваща се от българската история.
Когато говорим за пробуждане на интереса към наука у деца, няма как да не споменем за учителя Теодосий Теодосиев или както го познават всички – учителя Тео. Той преподава физика и създава ярки личности, като учениците му са световни шампиони на олимпиадите по физика. Той казва, че иска да възпитава не само отличници, а мислещи хора.
Учителят Тео призовава учениците си, освен от формули, да се интересуват и от музика. Той ги насърчава да слушат класическа музика, защото е прозрял, че тя носи добродетели, а без добродетели никоя наука няма смисъл. Теодосий Теодосиев привлича интереса на част от учениците към физиката с различния си подход, който в последствие еволюира до „Методика за формиране на силов интелект“.
Учителят Тео създава детска школа, основана още в далечната 1974 г. По-късно школата преминава във фондация „Тео”. Обучението в школата е напълно безплатно, като се финансира се дарения.
За радост, понастоящем в нашата страна има хора като учителя Тео и д-р Милен Врабевски. Тях можем да наречем съвременни будители. Вярвам, че има още много българи в нашето съвремие, които са осъзнали, че науката без ценности и принципи не е е способна да просвещава пълноценно. Споменавайки и музиката, жив е примерът на диригент Йордан Камджалов да възпитава своите слушатели в търсене на непреходни ценности, ведно с усилията му да предава любовта към класическата музика.
Ако погледът ни бъде доброжелателен и смислено търсещ, можем да открием и на най-невероятните места хора, които да наречем съвременни будители.
Да се върнем към историята – какво ни казва тя? Науката и духовността са неразривно свързани. Ако искаме те да пребъдат ведно с човечеството, е необходимо да осъзнаем, че високата наука няма да бъде в полза на никого, ако няма силни морални принципи и устои. Историята ни показва, че само когато в науката има духовност и мисъл за човека, тя има устойчивост и съзидателен смисъл. В съвременния свят един от най-великите умове на 20-и век, Алберт Айнщайн, също е достигнал до извода, че науката е нищо, без да го има духовното развитие, ръководено от божествената мъдрост.
Честит 1 ноември!
Пробудени за мъдростта на добротата, към светли бъднини вървим!
