• За нас
  • Пишете ни!
понеделник, 2 октомври, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало България

Денят на Будителите: мостът, който свързва Третото българско царство с първите две

отЛилия Костова
1 ноември , 2021
Денят на Будителите: мостът, който свързва Третото българско царство с първите две

Паисий Хилендарски първи сред тъмата на Османската империя припомня на българския народ за славната му история (снимка: интернет)

Празникът на будителите има дълга и интересна история. За първи път се чества в Пловдив през 1909 г. Идеята е на група учители, които желаят да отдадат почит на своите предшественици, съхранили българската духовност през дългите векове, в които българите не само нямат своя държава, но са принудени да живеят в империя с различна религия. Пловдивските учители избират за дата на празника 19 октомври – денят на най-значимия български светец, Иван Рилски. Идеята бързо се разпространява и празникът започва да се отбелязва в училища в цялата страна.  

Sveti Ivan Rilski 1
Свети Иван Рилски е покровител на българския народ през вековете, прекарани под ислямска власт (снимка: Уикипедия)

Денят на будителите става общонационален  в много тежко и сложно за България време. Младата държава още не е навършила 50 години от създаването си, а светлият ѝ идеал – да обедини всички българи в пределите на новата им родина се проваля с гръм и трясък първо в Междусъюзническата, а после и в Първата световна война. От България са отнети не просто Добруджа, големи части от Тракия и почти цяла Македония, но и правото да имаме собствена армия (освен 33 000 души сухопътни войници). Българите извън пределите на родината са жестоко ограбени и прогонени. Десетки хиляди бежанци търсят убежище в обедняла и разпокъсана България.

Тогава големите интелектуалци на България (Иван Вазов, Александър Радославов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Беньо Цонев, Димитър Лазов, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) предлагат на българското правителство да направи общонационален празника на българския дух – обединил в едно смелостта на революционери като Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Христо Ботев и Васил Левски с мъдростта и търпението на светите братя и техните наследници – Черноризец Храбър, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови и т.н.  

  • grigorii camblak
  • konstantin kostenechki
Григорий Цамблак (вляво) и Константин Костенечки стават свидетели на падането на Търново под османска власт. Константин бяга в Сърбия и дава началото на сръбската средновековна литературна школа, а Григорий Цамблак се установява първоначално в Румъния, а след това в Киев и допринася за развитието на културата и литературната традиция в Румъния и Русия (снимки: интернет)

През 1922 г. Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски – внася в Министерския съвет предложение 1 ноември да стане Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г. Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества свети Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.)

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 3 февруари 1923 г. цар Борис Трети подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Прокламацията за Деня на народните будители гласи: „Нека Денят на свети Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

stoyan omarchevski
Министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски (снимка: novazagora.com)

През 1945 г. честването на празника е отменено от Българската комунистическа партия като „националистическо и несъответстващо на идеите на комунистическия Интернационал“. Но традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп учениците от началните училища са изработвали фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и заедно с учителите си правят шествие, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

Празникът е възстановен през 1992 г. по инициатива на професор Петър Константинов – председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

dobri hristov himn buditeli
Химн на народните будители

За деня на будителите големият български композитор Добри Христов съчинява музика и текст.

Споделете тази статия

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

(Ground Picture/Shutterstock)

Преодоляване на рака с 3 ключови стратегии: Прозрения на един излекуван професор

0
0
Робърт Фицо (Снимка Facebook)

Проруският бивш премиер Фицо спечели изборите в Словакия

0
0
Царска туршия (снимка: zvezdev.com)

Хрупкава царска туршия без консерванти

0
0
Унгарският министър-председател Виктор Орбан преди срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел (Johanna Geronн/Reuters)

Виктор Орбан с тежка позиция за членството на Украйна в ЕС

0
0
Сателитна чиния Starlink RV (Бояна Ненова за "Епок Таймс")

Starlink Bulgaria: Сателитният интернет Starlink RV вече и в България

0
2
Възрастен мъж държи ръката на своя болногледач в стаята си в Берлин. (Odd Andersen/ Getty Images)

Нашият стремеж за контрол над живота и смъртта

0
0
Връх Юмрука, Стара планина (Емил Рашковски)

Красотата на българските планини през обектива на фотографа Емил Рашковски

0
0

Последвайте ни във Фейсбук

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Връх Юмрука, Стара планина (Емил Рашковски)

Красотата на българските планини през обектива на фотографа Емил Рашковски

0
0
(снимка: публичен домейн)

Водни бедствия и държавно безхаберие

0
0
С прочетения Манифест за независимостта от 22 септември 1908 г., княз Фердинанд става цар (снимка: исторически архив)

Честваме 115 години от независимостта на България

0
0
Чешмата е изградена изцяло със средства от дарители, а идеята е на журналиста Георги Тошев (Ева Иванова/Epoch Times)

В памет на журналиста Милен Цветков откриват чешма в София

0
0
Министър-председателят на България Николай Денков (снимка: Валентина Петрова, AP, чрез epochtimes.de)

Нов политически сезон със стари политически принципи

0
0
(en.wikipedia.org)

В памет на Георги Марков

0
0
Знаме на гордостта на прогреса се развява над тълпа ЛГБТ активисти по време на митинг в Западен Холивуд, Калифорния, на 9 април 2023 г. (Алисън Динър/AFP чрез Getty Images)

Решението на Европейския съд в Страсбург по правата на човека не променя Конституцията на България

0
1
Жители на София приветстват пристигането на части на Червената армия

Деветосептемврийският преврат – начало на червения терор в България

0
0
Българският фолклорен ансамбъл „София -6“ получава приза „Златен мост“ на 24-тия Фестивал за култури и изкуства в Истанбул, август 2023 г.

Нов световен триумф на фолклорен ансамбъл „София -6“

0
0
Коли са под вода, след проливни дъждове в Община Царево, 5.09.2023г. (публичен домейн)

Емил Пейчев: Моделът „Лапчев-Цигуларов“ вече е опасен за всички

0
0
Нургюл Салимова по време на Световната купа по шахмат в Азербайджан, 2023 г.(снимка:Rasim Huseynov)

Нургюл Салимова с исторически успех в шахмата

0
0
Резиденция Белиш - организатор на фестивала .CAD - Camp and Design Belish 2023

Започва фестивалът .CAD 2023 на Резиденция Белиш

0
0
Следваща публикация
Фармацевтката Колийн Тивън подготвя ваксината на Pfizer/BioNTech, преди да бъде приложен на хора в Конгресния център в Хартфорд, Кънектикът, на 4 януари 2021 г. (Снимка: Джоузеф Прециозо / АФП via Getty Images)

САЩ: Ваксината на Phizer е одобрена за прилагане на деца

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Goodreads-g Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria