Инфлацията в България се ускорява тревожно, достигайки 5,3% на годишна база – най-високото равнище от ноември 2023 година според данни на НСИ. Този процес не е случаен, а е резултат от редица обективни причини, които бившият министър на икономиката и член на СИНПИ Даниела Везиева анализира детайлно.
„Няма как да имаме скъп енергиен ресурс, административно да увеличаваме разходите за заплати и да не очакваме да се вдигне инфлацията“, обяснява Везиева в интервю за Bulgaria ON AIR. Електроенергията се е поскъпила с 12%, цената на водата е нараснала с близо 10%, а средната заплата в страната се е увеличила значително в сравнение с предходните години. Тези сериозни скокове в темповете на разходите за заплати в последните две години водят към неестествено развитие на доходите, като много финансисти и икономисти са предупреждавали за този риск.
Инфлацията определено ще продължи да расте, прогнозира експертът, като подчертава влиянието на психологическите фактори около приближаването на еврото. „Предвид тази истерия, която се получи в последните месеци с цените, предвид приближаването на еврото и бързането преди да влезе законът с неговите рестрикции, това също подпомогна този процес“, обяснява тя.
Въпросът дали цените растат спекулативно е особено сложен в контекста на пазарната икономика. „Когато сме в пазарен механизъм и икономика, да говорим за спекулация означава, че трябва да сравняваме спекулация спрямо какво? Пазарният механизъм казва, че търговията е свободна“, подчертава Везиева. Всеки може да определя цената на база собствените си разходи за производство и доставка, така че говоренето за спекулация без конкретни доказателства не е редно. Можем да говорим за монополни практики само ако КЗК установи такива.
Проблемът се усложнява от въведения закон за веригата на доставките, който създава сериозна неяснота в бизнес средата. „Всички са настръхнали“, коментира експертът, като отбелязва, че липсват ясни критерии за обстоятелствата, които налагат увеличаване на цените. Това създава стрес сред търговците и производителите, като всички коментатори от различни сфери предупреждават, че „това, което се случва, ще доведе до влошаване на бизнес средата, до това да изчезнат стоки“.
Създаденото дружество с 10 милиона лева капитал за 600 обекта се оказва крайно недостатъчно финансирано. „Нека да разделим 10 милиона на 600 обекта, както ги обявиха. Много малка сума се получава“, посочва Везиева, като поставя въпроса дали държавата ще финансира частна структура. Тази инициатива може да работи в места като Пловдив, където наоколо има достатъчно производители на селскостопанска продукция, но няма как да сработи в малките населени места, където липсва такова производство.
Фискалната дисциплина на страната е сериозно разклатена, като до момента са изтеглени близо 16 милиарда лева заеми. „Ние теглим заеми, за да плащаме заплати и осигуровки“, обяснява Везиева тревожно. Тази няколкогодишна практика е довела до лавинообразен ефект, като в края на декември България може да се окаже с неизпълнени критерии за влизане в еврозоната. Експертите прогнозират дефицит от 7-8% до края на годината, което е значително над позволените 3%.
Парадоксално, при такъв финансов хаос, България все пак беше приета в еврозоната поради политическата воля на Европейския съюз. „Отговорът е, че такава е била политическата воля на Европейския съюз“, обяснява Везиева, като посочва няколко причини – за да покажат разширение, единство, особено в момент, когато Европа не е в най-доброто си състояние.
„Ние не догонваме доходите на Европа, към което всъщност се стремим, влизайки след 1 януари там“, подчертава експертът ключовия проблем пред българската икономика. Влизайки в еврозоната, България няма да бъде конкурентоспособна без сериозни промени. Бизнесът трябва да бъде готов, а държавата има водеща роля в подпомагането на малкия и средния бизнес за запазване на конкурентоспособността.
Вместо репресивни мерки и административни ограничения, според Везиева е дошъл момента да се инвестира в нещо нестандартно, но работещо. „Защо не дадем ваучери на хората, които са социално слаби, за да пазаруват на общинските пазари? Защо тези 10 милиона не ги налеем, за да направим кооперативи, за да има наистина българско производство?“, пита риторично тя.
Страната изостава сериозно в транспонирането на европейските директиви, особено в областта на електронното управление и регистрите. „Едно от тези нетранспонирания е точно електронното управление, регистрите и всичко, което намалява административната тежест“, обяснява Везиева. Влизайки в еврозоната, този ангажимент няма да отпадне, а напротив – ще се усложни.
Според нея е време за коренни промени в подхода. За да влезем успешно в еврозоната и да сме конкурентни като пълноправни европейци, трябва спешно да се фокусираме върху българската икономика. Кабинетът трябва да направи насърчителни мерки за малкия и средния бизнес, а не да увеличава административната тежест чрез репресии. Само така България ще може да се справи с предизвикателствата на единната валута и да постигне устойчив икономически растеж.
