Мъжът, известен само като Серхий К. заради германските закони за защита на личните данни, е обвинен в координирането на атаката от септември 2022 г.
Украинец, заподозрян в координирането на атаките срещу газопроводите „Северен поток“ от септември 2022 г., беше арестуван в Италия, съобщи германската главна прокуратура в четвъртък.
Заподозреният, известен само като Серхий К. заради германските закони за защита на личните данни, предстои да бъде екстрадиран от Италия в Германия. След това ще бъде изправен пред разследващия съдия във Федералния съд на правосъдието – най-висшия наказателен и граждански съд в Германия.
Серхий К. беше арестуван въз основа на европейска заповед за арест, издадена в Германия на 18 август. Той се намира под стража в Мизано Адриатико, Римини, в областта Емилия-Романя, на около 120 километра югоизточно от Болоня.
Според прокурорите, той е бил част от група лица, които поставили взривни вещества на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ близо до датския остров Борнхолм през септември 2022 г.
Определен като „предполагаем координатор на операцията“, прокурорите твърдят, че Серхий К. и съучастниците му използвали яхта за атаката. Яхтата тръгнала от Рощок на германското крайбрежие на Балтийско море.
„Яхтата предварително била наета от германска компания чрез посредници с фалшиви документи за самоличност“, заявиха прокурорите. „Взривните вещества бяха детонирани на 26 септември 2022 г. Взривовете нанесоха тежки повреди на двата газопровода.“
Италианските карабинери също потвърдиха ареста в официално изявление, като описаха заподозрения като 49-годишен украински гражданин.
Германската министърка на правосъдието Стефани Хубиг похвали разследващите органи за ареста.
„Федералната прокуратура постигна изключително впечатляващ успех в разследването“, заяви тя в Берлин в четвъртък, според съобщение на stern.de.
„Взривяването на газопроводите трябва да бъде разследвано, включително чрез наказателно преследване.“
Украинското правителство все още не е коментирало ареста.
Миналата година германските издания SZ и Die Zeit, заедно с телевизионната мрежа ARD, позовавайки се на неназовани източници, съобщиха, че Германия издала европейска заповед за арест на украински инструктор по водолазно дело, известен само като Володимир З. Според тях той бил част от екипа, който взривил газопроводите „Северен поток“.
Досега Володимир З. не е задържан.
Украйна, Русия и САЩ отрекоха всякаква отговорност за взривовете.
Освен Германия, Швеция и Дания също проведоха разследвания на инцидента, но и двете скандинавски държави приключиха своите разследвания през февруари 2024 г.
Копенхаген стигна до заключението, че е имало „умишлен саботаж на газопроводите“, но не намери „достатъчни основания за образуване на наказателно дело“. Стокхолм прекрати разследването си, позовавайки се на липса на юрисдикция.
Многомилиардните газопроводи „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които пренасят газ под Балтийско море, бяха разрушени от поредица взривове в шведската и датската икономическа зона през септември 2022 г. Това доведе до изпускането на огромни количества метан във въздуха седем месеца след започването на конфликта между Русия и Украйна.
Газопроводите „Северен поток 1“ и 2, дъщерно дружество на руската държавна компания „Газпром“, имали общ годишен капацитет от 110 милиарда кубически метра – повече от половината от обичайните обеми на руския газов износ.
Газопроводът „Северен поток 1“, който свързва директно Русия и Германия под Балтийско море, влиза в експлоатация през 2011 г. и е ключов компонент на европейското енергийно снабдяване.
„Северен поток 2“, построен паралелно на „Северен поток 1“, трябвало да удвои капацитета на доставяния за Германия газ, но така и не влезе в експлоатация поради глобалните политически напрежения.
Според Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) взривовете доведоха до изхвърлянето в атмосферата на „рекордно количество метан“.
Проучване, публикувано от ЮНЕП през януари, установи, че до 485 000 тона метан изтекли от газопроводите след взривовете.
„В краткосрочен план изтичането на газ от „Северен поток“ допринесе за глобалното затопляне толкова, колкото биха допринесли 8 милиона автомобила, шофирани в продължение на цяла година“, се казва в проучването.
