През септември 2015 г. тогавашният канцлер Меркел отвори границите на Германия и до следващата година пристигнаха над 1 милион бежанци. Какъв ефект имаше политиката на Меркел за предоставяне на убежище в Европа и Германия? Свързан ли е с това възходът на дясната Алтернатива за Германия(АзГ)?
Федералното министерство на вътрешните работи обяви в публикация в X, че броят на търсещите убежище в Германия спаднал с 59% спрямо предходната година. В месечния доклад на Федералната служба за миграция и бежанци на страница 3 се съобщава, че до май са получени 54 004 първоначални молби и 8 893 следващи молби.
Намалелите молби за убежище не са успех на Мерц
Докато правителството приписва успеха от спада в молбите за убежище на новата си политика за гранична сигурност, експертът по миграция проф. Даниел Тим от Констанцкия университет посочва други причини. Пред „Билд“ Тим заяви: „Цифрите намаляват заради променената ситуация в Сирия и строгият граничен контроли в Турция и Тунис.“ Според него засиленият граничен контрол и учестените депортации в Германия са имали само незначителен дял в спада.
Ако тази тенденция продължи, Германия може да достигне до края на годината отново приблизително цифрите от 2013 г. Тогава бяха подадени 109 000 първоначални молби за убежище. Но какво толкова се случи през 2015 г., че в рамките на две години над 1 милион бежанци, предимно от Сирия и Ирак, се стекоха в Германия?
Как започна всичко
Това, което започва през 2011 г. като протест срещу режима на сирийския президент Башар Асад, бързо ескалира в пълномащабна война между сирийското правителство – подкрепяно от Русия и Иран – и антиправителствените бунтовнически групи на север – подкрепяни от САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Саудитска Арабия, Турция, Йордания и ОАЕ. През самопровъзгласилата се през 2013 г. Ислямска държава (ИДИЛ), съставена от радикални мюсюлмани, създава в Сирия и Ирак така наречения халифат, който съществува до 2017 г. Извършват се зверства както в сферата на влияние на Асад, така и в бързо разширяващите се територии на ИДИЛ. Режимът на Асад и ИДИЛ многократно са обвинявани в употреба на химически оръжия по време на конфликта. През 2015 г. ситуацията в Сирия и Ирак се изостря драматично. Всеки който има възможност, напусна страната. Най-много сирийски бежанци тогава приеха Ливан и Йордания. Но и Турция, а оттам и Европейският съюз, все повече бяха избирани за целеви дестинации под натиска на бежанците.
Грешката на Обама?
Бившият губернатор на Ню Джърси Крис Кристи (републиканец) беше първият политик, който в средата на ноември 2015 г. обвини тогавашния американски президент Барак Обама (демократ) за кризата със сирийските бежанци. Кристи пред CNN: Обама „причини кризата с бежанците“. На каква база е твърдението на Кристи: Обама заплаши Асад през 2012 г., че ще атакува цели на сирийското правителство, ако второто продължи да използва химически оръжия срещу собственото си население. Това бе определено като „червената линия“. Така Асад се съгласи под надзор на международни наблюдатели да изнесе химическите си запаси извън страната. По-късно се оказа, че режимът на Асад е изнесъл само част от химическите си оръжия и продължи да извършва атаки с химически оръжия.
Въпреки това Обама спря да говори за „червената линия“ и вместо това се намеси със сухопътни войски срещу ИДИЛ в Северна Сирия. Кристи казва: „Президентът е човекът, който създаде цялата тази ситуация. Той не спази думата си, когато начерта червена линия в Сирия. Той допусна ситуацията в Сирия, не създаде зона, забранена за полети, която можеше да предостави безопасно убежище на тези бежанци, за да могат да живеят в безопасност в собствената си страна.“
Тази теза на Кристи бе възприета по-късно от сегашния президент Доналд Тръмп и той до днес твърди същото. Ако е всичко това е вярно, Обама е направил лоша услуга на колегата си Меркел.
Какво задвижи събитията: Мъртвото дете-бежанец
В края на август 2015 г. ситуацията в Европа и по външните граници се изостри драматично. Особено случаят с тригодишното сирийско момче Алан Курди, което се удави в Средиземно море заедно с майка си и брат си, трогна сърцата на много хора по света. Снимката на телцето на малкото дете, изхвърлено на брега край турския град Бодрум, предизвиква ужас и развълнува много медии и хора в Европа.
Драма в Унгария
Непрекъснатият приток на бежанци от Сирия и Ирак предизвиква ожесточен спор между членките на ЕС за разпределението на бежанците. Докато в Брюксел работят по нова квотна система, източноевропейските държави членки отказват всякакъв прием на още бежанци. До решение така и не се стига. Особено в Унгария, която е крайната точка на така наречения балкански маршрут от Турция към Европа, се разиграват драматични сцени. Хиляди бежанци са блокирани, тъй като унгарското правителство не пуска повече влакове. Хиляди други се противят да бъдат настанени в бежански лагери, защото искат да продължат към Австрия и Германия. В унгарските лагери бежанците понякога са държани като животни в клетки, като им хвърлят хляб и вода през решетките. Условията са нечовешки.
Хуманитарното решение на Меркел
Под впечатлението от ежедневните репортажи на германските медии за цялостната ситуация, както и за драматичните лични съдби, канцлерът Ангела Меркел се решава на стъпка, която ѝ носи голямо уважение до днес, но и много яростни критиците – включително днес в собствената ѝ партия.
„Ще се справим“, заявява тя уверено на 31 август 2015 г. по време на федералната пресконференция и след като решава да приеме в Германия всички бежанци от Унгария, както и бъдещите бежанци. С това решение Меркел де факто наруши така нареченото Дъблинско споразумение, което регулира приемането на желаещи убежище. Според него държавата от ЕС, в която бежанецът за първи път стъпва на европейска територия, е отговорна за процедурата по предоставяне на убежище. За почти всички бежанци от Близкия изток това би била Гърция.
Европейският съд установява в решение от 26 юли 2017 г., че Меркел е действала законно, доколкото всяка държава от ЕС може доброволно да приеме желаещи убежище от хуманитарни съображения, дори и да не е отговорна за обработката на молбите им за убежище. От друга страна, съдът на ЕС също изяснява, че Дъблинското споразумение е било валидно и по време на кризата от 2015 г. Следователно опитът на Меркел да упражни морален натиск върху други държави от ЕС да приемат част от бежанците, дошли в Германия, не е бил коректен.
Заради тогавашната морализираща политика на Меркел спрямо източноевропейските държави отношенията с тях се влошават значително на всички равнища. Особено Унгария, Словакия и Полша поддържат и до днес дистанцирани отношения с всяко следващо федерално правителство. Но едностранният ход на Меркел в бежанската криза причинява значителни последствия и във вътрешната политика.
Меркел „майката на АзГ“?
Щефан Хебел, редактор на левичарския „Франкфуртер рундшау“ и автор на книгата за Меркел „Mutter Blamage und die Brandstifter“, още през 2017 г. размишлява над тезата: с решението от септември 2015 г. временно да отвори границите за бежанци канцлерът наистина пуска в ход възхода на „Алтернатива за Германия“. Председателят на Християндемократическият съюз (ХДС) поведе като цяло партията си „наляво“ и така принуди националконсервативния електорат да търси нов политически дом. Макар че Хебел не смята, че това е единствената причина за възхода на АзГ, намира силна основа за тази теза и в днешните ХДС и Християнсоциалният съюз (ХСС). Бившият лидер на ХСС и баварски министър-председател Хорст Зеехофер заяви миналата година пред пресата:
Вътрешният министър на Баден-Вюртемберг Томас Щробл (ХДС) също се дистанцира ясно през януари от бежанската политика на бившата си партийна лидерка. Пред SWR той заяви: „Репликата „Ще се справим“ не я смятам за толкова лоша. На различно мнение обаче съм за другото изказване, защото тогавашният канцлер каза: „Не можем да защитим границите си.“ Това смятам за погрешно.“
Лидерът на Свободните избиратели Хуберт Айвангер се изрази по-ясно през февруари в интервю за медийната grupa Bayern: „Меркел създаде бедствието през 2015 г., от което не сме се възстановили досега. Кабинетът на светофарите го влоши още повече през последните години. Меркел е майката на АзГ.“ Меркел отвърна в началото на годината в разговор с „Цайт“:
Горна граница за правото на убежище?
Напоследък многократно се повдига искането за въвеждане на „горна граница“ за приемане на търсещи убежище. С това Германия би премахнала индивидуалното право на убежище и би трябвало в резултат да откаже множество международни договори. Сред тях са Женевската конвенция за бежанците и Европейската конвенция за правата на човека. Необходимо би било и излизане от ЕС, тъй като правото на убежище е част от Хартата на основните права на ЕС.
