На 12-ти април 1961 г. на борда на космическия кораб „Восток“ съветският военен пилот Юрий Алексеевич Гагарин извършва обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса. Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. олетът се провежда с космическия кораб „Восток 1“, а ръководител на космическата програма е легендарният Сергей Корольов. Четири години по-рано, на 4 октомври 1957 г., е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
Как започва всичко?
Първите съвременни мечти за космоса започват през 20-те години на 20-ти век в Германия. Отделни инженери любители измислят центрофуга, с която ракетите на гориво от спирт и кислород да могат да се изстрелват във въздух изключително бързо. Центрофугата се върти с 20 хиляди оборота в минута. Във Втората световна война техниката се използва за създаване на ракетите V-2.
След победата над нацистка Германия на 8-ми септември 1945 г. Сергей Корольов е командирован в Тюрингия, за да изучава пленената ракетна техника. Той е назначен за главен инженер на новосъздадения съветско-германския ракетен институт Нордхаузен. Корольов получава задачата да направи копие на ракетата V-2 и именно тя е в основата на успеха на руската космическа програма. Германски инженери са в основата и на американската космическа програма, която успява да изпрати свой космонавт в космоса малко по-късно през същата година.
След космическия полет Гагарин придобива световна известност и получава множество медали и отличия, сред които Герой на Съветския съюз – най-високата награда в СССР. Заместник-директор е на Центъра за подготовка на космонавти край Москва, който по-късно получава неговото име.
12-ти април е обявен за Международен ден на авиацията и космонавтиката от 1969 г. с решение на Международната федерация по авиация (ФАИ).
България сред звездите
Мечтата да изпращатим български космонавт става реалност през 1977 г. Подборът е дълъг и много прецизен. Всички кандидати са военни летци. Заявленията са стотици. Първият подбор е през лекарската комисия в България. Успешно преминалите се изпращат за обстойно изследване във Военно-медицинската академия в София, което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията са твърде строги и кандидатите силно оредяват, се налага да се увеличи възрастовата граница. Така е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Следва нов подбор, който съкращава кандидатите до 4 души. Те, заедно с екип с началник-щаб на Националната комисия по програмата на Българска Космонавтика Йордан Миланов заминават за Москва. Окончателно се решава, че двойката ще включва Георги Иванов – основен кандидат и Александър Александров – дубльор.
Полетът на Георги Иванов
На 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с командир на полета Николай Рукавишников и втори пилот Георги Иванов. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Любопитен факт за Георги Иванов е неговият световен рекорд, който и до днес не е подобрен. Този рекорд е именно, че по времето на цялата мисия той остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
Втори българин в космоса
България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души. В Москва са избрани 2 кандидати: Александър Александров – основен кандидат и Красимир Стоянов – дубльор. Александров лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних, Станция Мир и Союз ТМ-4. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
Народна република България (НРБ) е единствената държава от членовете на международната програма „Интеркосмос“, която е изпратила двама космонавти в околоземна орбита. В подготовката активно участва и тогавашната Централна лаборатория за космически изследвания (днес Институт за космически изследвания и технологии) на Българската академия на науките.
Сегашната ситуация
Европейският съюз е изнесъл космическо оборудване на стойност 1,217 млрд. евро през миналата година, съобщава Евростат във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката. Основният дял от износа на космическо оборудване на ЕС, за страните за които има данни, е бил от Германия, която е доставила на своите международни партньори стоки в тази област за близо 825 млн. евро. Следват Франция (223 млн. евро), Белгия (61 млн. евро), Финландия (30 млн. евро), Италия (25 млн. евро), Нидерландия (19 млн. евро) и Швеция (17 млн. евро). Най-голяма дестинация за износа на европейско космическо оборудване през миналата година е била САЩ, накъдето е насочен 77,3 от сто експорта. Индонезия е на второ място, допринасяйки за 9,7 на сто от износа, докато Южна Корея е трета с 8,6 на сто. Износът на космическите продукти от България през 2024 г. е бил на стойност 5,6 млн. евро.
Цветя пред паметника на Гагарин в Банкя
На 12-ти април 2025 г. в Банкя се проведе възпоменателна церемония пред паметника на първия космонавт Юрий Гагарин. В церемонията участваха първият български космонавт Георги Иванов, дубльорът на втория български космонавт Красимир Стоянов, представители на обществени организации и политическа партия „Възраждане“.
„Традиционно се срещаме тук в Деня на космонавтиката. Забележително е, че космосът остава територия на мир и приятелство. Практиката на съвместни полети се запазва, а общото развитие на науката е в ход“, каза в речта си посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова.
Юрий Гагарин посещава България два пъти – през 1961 и 1966 г. Освен в Банкя негови паметници и барелефи има в София, Варна и Пловдив. Много улици, образователни, спортни и културни институции в различни български градове и села носят името на първия космонавт на Земята. София, Пловдив и Перник го обявяват за свой почетен гражданин, а в Бургас той полага основите на Алеята на космонавтите, която съществува и до днес. Послучай празника Авиомузей Бургас посреща този уикенд посетители си със вход свободен. На 12 и 13 април всички желаещите ще могат да разгледат десетте самолетни експоната в авиомузея, сред които модел Ан-12, в който е поместена и интерактивната изложба „Летящият човек“ и реактивният пътнически самолет Ту-154, чийто последен полет е бил именно до летище Бургас. Допълнителната програма за празника на 12 и 13 април включва прожекции на всеки кръгъл час в Мобилен планетариум „Млечен път“ и дегустация на космическа храна, приготвена чрез метода лиофилизация.
