Всички решения, които взимах при управлението на отбраната и армията, бяха продиктувани от разбирането ми, че съм един от тях, казва обичаният бивш министър на отбраната
Неведнъж съм се питала какво е необходимо, за да заслужи един висш държавен служител признанието на народа. И кои български държавници в наши дни се радват на това?
Днес ще Ви срещнем с един бивш български министър на отбраната, за когото години след мандата му се носят ласкави слова. Често го спират военнослужещи от различни поколения и членове на техните семейства, за да изразят обичта и почитта си. През 2021 г. е обявен за Министър на отбраната на двадесетилетието на XXI век (според военнослужещите, воините от резерва, ветераните от воинските и патриотични неправителствени организации и читателите на българския военен сайт за политика, армия и национална сигурност Pan.bg).
Доц.д-р Николай Цонев е офицер от Българската армия. Завършил е ВНВАУ (Висше народно военно артилерийско училище) в Шумен като инжeнер по радиотехнически, радиолокационни и радионавигационни системи. Магистър е по Национална сигурност от ВА ПВО СВ „Василевски“ – Киев. Магистър е по счетоводство и контрол от УНСС и по философия от СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по маркетинг. Доцент по икономика и управление. Притежава множество следдипломни квалификации от: Школата на канадските въоръжени сили; Института по общественост и политика – Холандия; Висша административна школа – Рим; Немския университет за административни науки – Шпаер; Федерална академия по публична администрация – Берлин; „Международна търговия и право“ – УНСС; „Бизнес мениджмънт, администрация и европейска интеграция“ – УНСС.
След приключване на военната си служба заема различни длъжности в системата на министерството на отбраната. Бил е директор на дирекция „Управление на доставките“ в Министерство на отбраната; съветник на министъра на отбраната; изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“; президент на CLIMS (Комитета за връзка между социалните структури на военните министерства на страните членки на НАТО).
Под негово управление се обновява почивната база за военнослужещите, изграден е домът за почивка и рехабилитация за запасните военнослужещи в с. Орешак, започва активно международно сътрудничество с държави членки на НАТО и извън него за обмен на военнослужещи и цивилни лица от Българската армия за възстановяване и почивка. Дава начало на множество социални програми, които развива и реализира в качеството си на министър на отбраната.
В периода 2008 – 2009 г. е министър на отбраната. Този период остава знаков за системата на Българската армия като най-силно ориентиран към грижа за българския военнослужещ. Неговата социална политика и множеството проекти, ориентирани към грижа за военнослужещите и ветераните остават емблематични за управлението му. В този период са изградени детски градини за децата на военнослужещите, социални кухни за безплатно изхранване на ветераните от войните, изградени са спортни комплекси към военните формирования, в които военните да поддържат своята физическа форма. Създава се и е вкарана в ЗВСРБ (Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България) система за социалната политика в Българската армия с цел отразяване на промените в статута на военнослужещите, а именно превръщането на службата в професия.
Доц. д-р Николай Цонев има сериозна академична кариера. Бил е председател на управителния съвет на „Институт за изследване на сигурността и риска“; асистент в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ и доцент по икономика и управление в УНСС. Бил е ръководител на катедра „Икономика на туризма“ в УНСС. Понастоящем е преподавател в същата катедра по различни дисциплини. Преподавал е по различни дисциплини: „Бранд -мениджмънт и реклама в туризма“ „Основи на туризма“, “Маркетинг в туризма“, „Продуктова политика и иновации в туризма“, „Маркетингово управление в туризма“ в УНСС; „Национална и международна сигурност“, „Геополитика и сигурност“, „Маркетинг в публичния сектор“, „Организация и управление на националната сигурност“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ръководител е на партньорска програма във ВУЗФ – София по бизнес, маркетинг и ивент-мениджмънт в туризма. Преподавал е в Института по публична администрация по дисциплина „Съвременни управленски методи“. В катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ е преподавал дисциплините: „Маркетингово разузнаване“; „Маркетинг“ и „Бизнес комуникации“. Директор е на НИЦ „Управление на проекти и консултинг в туризма“. Има множество научни публикации в български и международни издания в областта на маркетинга. Участвал е като експерт в различни международни и национални научноизследователски проекта.
Бил е председател на НС на „Български ВиК холдинг“ ЕАД. През 2022 г е съветник в Министерски съвет. Доказан експерт с богат административен и управленски опит в широк спектър от сфери на обществено политическия живот, доц. д-р Николай Цонев е участвал в срещи на високо равнище на различни международни форуми, като е защитавал националния интерес в качеството си на министър на отбраната. Участвал е в научни международни конференции за развитие на българската наука и въвеждане на иновативни методи на управление в различни области. Доказан администратор и мениджър, който може да управлява големи екипи, който много добре познава работата на институциите в държавата и законодателството и който през цялата си трудово кариера е работил в интерес на държавата и е защитавал националните интереси.
Вярваме, че разговорът ни с доц. д-р Николай Цонев ще осветли не само някои въпроси от сферата, на която е посветил професионалния си живот, а и това, с какво е заслужил респекта на онези, които е управлявал.
Вярно ли е, че след промените през 1989 г. военнослужещите в България са загубили голяма част от социалните привилегии, които са имали по времето на социализма?
Не, не е вярно. За да ме разберат младите хора, родени през новото хилядолетие, трябва да разясня, че военнослужещите преди промените през 1989 г. бяха срочнослужещи и свръхсрочно служещи. Първите бяха наборни войници, които служеха по две години, а вторите – сержанти и офицери, за които това беше и продължава да е професия. Наборните войници изпълняваха своя дълг към Родината. Офицерите и сержантите бяха на разположение 24 часа 7 дни седмично и за това получаваха заплата. Сравнение със сегашната ни армия не бива да се прави, тъй като от 1 декември 2007 г. тя стана 100 процента професионална. Друг е въпросът дали това трябваше да се извърши веднага за цялата армия или постепенно, чрез професионализиране на определени части от нея, при постепенно увеличаване броя на професионалните войници.
Важно ли е според Вас военнослужещите на една страна да имат привилегии? Ако е така, защо?
Привилегия не е правилната дума. Тя означава военните да получават повече от техни колеги със сродни професии. През 2009 г. бе променен ЗОВСРБ (Закон за отбраната и въоръжените сили в Република България). С него тогава се регулираха отношенията между държавата и професионалния войник. Беше му даден статут на държавен служител, което му даваше сигурност и перспектива в неговия професионален път. Създадени бяха и социални стимули с цел военната професия да стане по-атрактивна на пазара на труда. Направи се цялостна социална програма за военнослужещите, която залегна в закона като Глава десета – „Социална политика“. В нея бе описано подробно на кои етапи от службата какви стимули се получават и при какви условия. Предвиден бе Пенсионен фонд за въоръжените сили, служебни жилища и жилища за закупуване, детски градини, спортни центрове и др. Всичко това беше включено в закона, за да компенсира това, което е забранено само за българските военни – да протестират, да имат профсъюз, както и това, че трябва да се на разположение 24 часа в денонощието. Казано по-общо, да се компенсира реалното им лишаване от граждански права. За съжаление, цялата Глава десета от този закон беше премахната още през 2010 г. Неприемливо е защо никой не задава въпроса „Защо?“ в Народното събрание и на Правителството.
Как ще се отрази според Вас производството на барут в Сопот от геополитическа, икономическа и социална гледна точка на България?
Не бих си позволил да давам оценка за сделка, която ще се осъществи в неопределено бъдеще. Има много неясни за обществото въпроси, като защо не си го построим ние, правителството и българският бизнес? Защо ни е кредит, ако ЕС отпуска безвъзмездна помощ? Как е избрана компанията, с която ще си партнираме и т.н.
Кои са позитивните страни на настоящата ни принадлежност към НАТО?
Членството определено ни дава сигурност и увереност, че при евентуална агресия от страна, нечленуваща в Алианса, ще получим солидарна подкрепа от страните участнички в съюза.
Как България може да запази мира на територията си и да бъде радетел за световния мир?
Отговорът на този въпрос определено е труден. Надявам се и съм почти уверен, че на този етап териториалната цялост на страната ни не е застрашена. На световния политически пазар България е незначителен фактор. За да участваме в тази мисия, ние трябва да имаме определена принципна позиция по определени световни общочовешки теми. Редно ли е да подкрепяме избиването на десетки хиляди хора в Близкия изток и в същото време да снабдяваме с оръжие и боеприпаси други държави близо до нас? И къде е Европейската ценностна система, за която сме се подписали и сме изповядвали?
На какво се дължи почитта, която българските военнослужещи и техните семейства проявяват към Вас?
Благодаря за топлите думи, но бих казал, че отговорът е в тях, българските воини, които получиха уважение от ръководеното от мен министерство и повярваха на политическото ръководство. Всички решения, които взимах за управлението на отбраната и армията, бяха продиктувани от разбирането ми, че съм един от тях и познавам проблемите. И не на последно място, успях да ги мотивирам за достойно носене на службата.
Какви са Вашите съвети към сегашните управляващи военния сектор у нас?
Няма да си позволя да давам съвети. Възможно ли е да убедиш някой бандит да не бъде такъв?
