Анализ
СЗО иска извънредни правомощия при световни кризи
През месец май тази година трябва да бъдат финализирани преговорите между Световната здравна организация (СЗО) и нейните 194 държави – членки за това какви правомощия ще получи СЗО в случай на извънредна ситуация в областта на здравеопазването в световен мащаб.
През февруари 2023 г. държавите – членки на СЗО договориха проект на нов договор, който да даде на СЗО обширни правомощия и по-силни инструменти за „глобално управление“, за да се справя с извънредни ситуации в международен план като пандемии и икономически кризи.
Оттогава досега това споразумение на СЗО, което функционира като договор, но е определено като „конвенция, споразумение или друг международен инструмент на СЗО за превенция, готовност и реакция при пандемии“ преминава през непрозрачен процес на преговори и изменения, от който обществеността по същество е изключена.
Това предизвика много реакции и опасения от страна на експерти.
Когато един договор не е договор
Реджи Литълджон, председател на организацията „Права на жените без граници“, разкритикува проектодокумента на СЗО за това, че е изготвен така, че да може да заобиколи процедурата по ратифициране.
„СЗО отказва да нарече договора за пандемията договор – заяви тя. – Тя го нарича споразумение, рамка – всичко друго. Вероятно защото не иска да бъде подложен на административния процес за ратифициране на международни договори“.
Конституцията на САЩ дава право на президента да сключва международни договори между САЩ и чуждестранни субекти „при условие че две трети от сенаторите предоставят съгласие“. Като се има предвид опозицията срещу договора на СЗО, особено от страна на републиканците, изглежда малко вероятно той да бъде приет от Сената.
„Така че през последните няколко десетилетия се наблюдава тенденция да се разработват нови международни договори, но те да не се наричат договори, за да се избегне процесът на ратификация“, посочва Андрю Брембърг, бивш посланик на САЩ в ООН.
Предвид факта, че след като бъде подписан от членовете, договорът на СЗО ще бъде правно обвързващ, някои законодатели в САЩ изразиха разочарование от преговорите на администрацията на Байдън по договора, които според тях не са били прозрачни за обществеността.
СЗО се сблъсква с критики
Освен липсата на прозрачност, друга причина, която буди съмнения в договора е реакцията на СЗО на пандемията от COVID-19 и силното влияние на ККП в ООН.
„Когато СЗО трябваше да се намеси и да помогне на света да се справи с това безпрецедентно събитие, свързано с нов коронавирус и глобална пандемия, тя пренебрегна фактите, преразказа част от версията на Китайската комунистическа партия, и ето какво се получи“, заяви републиканецът Брад Уенструп, председател на подкомисията за коронавирусната пандемия в Камарата на представителите на САЩ.
„СЗО отрече, че COVID-19 се предава от човек на човек, основавайки се изцяло на думите на китайското правителство – ККП.“
„Мисля, че може би най-ужасяващото е, че СЗО дори забави обявяването на извънредна ситуация … защото ККП твърдеше, че разпространението на вируса е „под контрол“.
„Това не са действия на една правилно функционираща, прозрачна, непартийна организация… “
Д-р Моник Вубенхост, акушер-гинеколог и бивш администратор в областта на глобалното здравеопазване в Американската агенция за международно развитие, заяви, че работата на СЗО по време на други пандемии не е била по-добра от тази по време на COVID-19.
„Бях в Западна Африка по време на ебола през 2014 г.“, споделя д-р Вубенхост. По време на пандемията в Либерия „СЗО не беше в състояние да управлява адекватно реакцията спрямо пандемията, да предоставя навременна и точна информация, както и да държи държавите – членки отговорни за липсата на обмен на данни между тях“, посочи тя, като и, че в ООН липсват ефективни механизми за надзор и отговорност.
„В агенциите на ООН са документирани корупция, фаворизиране, неправомерно използване на средства… “, каза тя.
„Подобни инциденти показват, че за съжаление ООН изглежда не разполага с ефективни механизми за надзор и понасяне на отговорност и това би се отнасяло за всички усилия за увеличаване на правомощията ѝ по отношение на превенцията, наблюдението, реакцията и възстановяването при пандемии.“
Ще помогне ли повече власт на СЗО да се справи по-добре?
„Преминаваме през многогодишен, всъщност прибързан договорен процес, за да накараме света да приеме нов пандемичен договор, а в него няма нито една разпоредба, която действително да се занимава с най-важния въпрос – липсата на отговорност и прозрачност от страна на Китайската народна република при разкриването на жизненоважна епидемиологична информация“, каза г-н Бремберг.
Експертите поставят под въпрос и разпоредбите в договора със СЗО, които дават на организацията правомощия да координира веригите за доставка на ваксини, лекарствени продукти и медицински изделия. Освен това една от клаузите в договора е, че по време на пандемия държавите – членки ще прехвърлят част от своите лекарствени продукти и медицински изделия на СЗО, която след това ще ги разпределя в световен мащаб в съответствие с основната си мисия за постигане на „справедливост“.
„Предполага се, че СЗО ще получи 20% от всички продукти, свързани с пандемията“, казва д-р Вубенхост. Но по отношение на това как тези продукти ще бъдат разпределени след това от СЗО „липсва отчетност и не е определен независим орган за наблюдение или одит“.
„Голяма част от проекта се фокусира върху осигуряването на специално отношение към развиващите се страни, включително финансова подкрепа и политики, предназначени да насърчават сътрудничеството в областта на научните изследвания“, посочва Брет Шефер, научен сътрудник във фондация Heritage.
„Освен това, тъй като ООН счита Китай за развиваща се страна, той ще се възползва от специално отношение и достъп до патентовани технологии и ноу-хау.“
Въпреки че има причини да се подкрепят този вид дейности, за да се помогне на развиващите се страни да укрепят здравните си системи, тези усилия трябва да бъдат доброволни, а не задължителни чрез договор.
През ноември 2023 г. международната организация Human Rights Watch заяви, че „настоящият проект [на договора със СЗО] не успява да осигури спазването основните стандарти за правата на човека, защитени от международното право … поради което рискува да повтори трагичните провали по време на пандемията COVID-19“.
„Сегашният предложен текст предлага слаба рамка за гарантиране, че държавите ще бъдат отговорни за поддържането на съобразена с правата реакция на бъдещи пандемии“, заяви Human Rights Watch, като посочи, че други организации за защита правата на човека са съгласни с нейната позиция, включително Amnesty International, Глобалната инициатива за икономически, социални и културни права и Международната комисия на юристите.
Едно от основните права на човека, което може да влезе в конфликт с договора на СЗО, е свободата на словото в светлината на усилията на СЗО и други световни институции да се борят с „дезинформацията“.
Една от разпоредбите в проекта на договора на СЗО е, че членовете ще се ангажират да „се борят с фалшивата, подвеждаща информация или дезинформацията“ и да „провеждат редовни обществени изслушвания и анализи, за да определят разпространението и профилите на дезинформацията“.
Това е в съответствие с Доклада за глобалните рискове за 2024 г. на Световния икономически форум, който нарича дезинформацията „най-сериозният глобален риск“.
В подкрепа на тази гледна точка председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред участниците в срещата на върха на Световния икономически форум в Давос през януари, че основният проблем през следващите две години не е свързан с военните конфликти или климата, а това е фалшивата и подвеждаща информация или дезинформацията.
В делото, което в момента се разглежда от Върховния съд на САЩ, Murthy v. Missouri (първоначално заведено като Missouri v. Biden), главните прокурори на щатите Луизиана и Мисури обвиняват администрацията на Байдън, че е оказвала натиск върху компаниите за социални медии да цензурират реч, която противоречи на правителствения наратив за произхода на коронавирус пандемията , ваксините и лечението на COVID-19. През септември 2023 г. съдия от окръжния съд се произнася срещу администрацията на Байдън по това дело, като заявява, че усилията на администрацията да цензурира американците са били „най-мащабната атака срещу свободата на словото в историята на Съединените щати“.
