Само за два дни българският спорт загуби две от големите си имена.
Едва на 53 години, на 7-ми януари си отиде Петя Пендарева, една от най-добрите ни лекоатлетки. А ден по-късно, на 64 години, я последва и знаменитият спортен журналист Петър Василев, произнесък култовата фраза „Господ е българин“, след победата на българския футболен отбор срещу Франция с 2:1 в Париж на квалификациите за световното първенство през 1994 г.
Петя Пендарева държи второто най-добро постижение в историята на България на 60 метра. Пендарева има сребърен медал от европейското първенство в зала през 2000 г. и бронз на шафетата 4 х 100 метра в Хелзинки през 2006 г. След преустановяване на своята състезателна кариера спринтьорката се посвещава на работата си като треньор в Казанлък и основава своя собствена школа, изключително успешна.
Трогателни думи за загубата изрече друга наша голяма лекоатлетка: Ивет Лалова. „Каквото и да напиша за теб, Петьофи, ще бъде малко. Израснах на пистата, имайки за пример теб и Деси Димитрова, както и приятелството на нашите треньори – Константин Миланов и Детелин Маслов. Приятелство, което беше по-силно от всякаква конкуренция, която можеше да има между две спринтьорки в пика на своите кариери. Помня деня, в който ми подари първите ми шпайкове. Децата днес няма как да разберат какво е да получиш чисто нови маркови шпайкове от най-добрата българска спринтьорка, във времена, в които дори нямаше откъде да си купиш нещо по-различно от полските галоши. Надупчих целия балатум вкъщи от кеф да ги разхождам! Спечелих първата си републиканска титла за девойки именно с тях. Няма да забравя и сезон 2004, този, в който ти приключи своята кариера, а аз поех към първата си Олимпиада като най-бързата българка. Едно предаване на щафетата с любов. Освен че беше един от първите хора, които ме прегърнаха след бягането, ти запази вкъщи знамето след моите 10.77 секунди. Нямаш представа колко много означаваше за мен да бъда до теб в последните седмици преди Атина 2004. Именно ти ме научи, че каквото изкараш от спорта, най-малко две трети трябва да инвестираш отново, ако искаш да бъдеш още по-добър, и аз следвах това правило през цялата си кариера. Да инвестирам в успеха. Съжалявам, че не се виждахме повече. Съжалявам, че не знаех с какво се бориш. Съжалявам, че не ти казах всичко това по-рано. Ще те нося завинаги в сърцето си.“
Своите съболезнования за Петя изрази и Ива Пранджева, както и председателката на парламента Наталия Киселова.
Петър Василев е спортен коментатор в БНТ над 30 години, бил и състезател по хандбал. Първият мач, който коментира, е между ЦСКА и „Ботев“ (Пловдив) през есента на 1991 г. Отразявал е пет европейски (1992, 1996, 2000, 2004, 2012) и шест световни първенства. Коментирал е различни спортове на 15 олимпийски игри, както и световни първенства по бокс.
Съболезнования на близките на Петър Василев е изказал държавният глава Румен Радев. „Прощаваме се с едно от емблематичните имена на българската спортна журналистика. Безупречната преценка, интелект и непринуден изказ на Петър Василев бяха високо ценени от хилядите зрители пред малкия екран”, пише държавният глава. Председателката на Народното събрание Наталия Киселова също е изразила съболезнования към семейството на Петър Василев. „Напусна ни един от най-изявените спортни журналисти, който с работата си в продължение на над три десетилетия се превърна в едно от емблематичните лица на Българската национална телевизия. Обичан от всички свои колеги, Петър Василев оставя празнина, която трудно ще бъде запълнена”, посочва в адреса си г-жа Киселова.
Камен Алипиев и Петър Иванов, дългогодишни колеги на Петър Василев, също изразиха публично своите съболезнования.
На финала на 8-ми януари обаче с победа ни зарадва Алберт Попов. Той за първи път спечели слалом от Световната купа, при това един от най-престижните, в италианския курорт Мадона ди Кампильо. И точно 45 години след победата на Петър Попангелов! „Това е сбъдната мечта“, каза Попов след състезанието. „Чаках я от много време. За това съм щастлив, че точно тук, в Мадона ди Кампильо. Обичам това състезание, обичам пистата, обичам хората тук. Благодаря ви много за подкрепата.“ Състезателят посвети победата на отбора, на семейството, на дъщеря си и на всички, които се радват за този успех.
