Дъщерята на Навални прие наградата „Сахаров“ на ЕП от негово име

Опозиционният лидер и активист за борба с корупцията в Русия Алексей Навални беше отличен с наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент.

На 15 декември в Страсбург от името на баща си наградата прие дъщерята на дисидента – 20-годишната студентка в Станфордския университет в САЩ – Дария Навалная, получавайки бурни овации от законодателите на Европейския съюз (ЕС).

Дария Навалная показа рамкирана снимка на баща си, докато изнасяше реч пред депутатите от ЕС. Противопоставяйки се на „прагматичния подход в отношенията с Русия и авторитарните режими“, тя заяви, че е писала на баща си, за да разбере какво послание би искал да предаде той.

„Когато писах на баща си и го попитах какво да кажа в речта от негово име, той отговори: „…никой да не смее да слага равенство между Русия и режима на Путин.“

„Русия е част от Европа и ние също се стремим да станем част от нея – продължи тя, – но също така искаме от Европа да се стреми към себе си, към прекрасните принципи, които стоят в основата ѝ… Европа на идеите и на човешките права, демокрацията и почтеността. И не искаме Европа на канцлерите и министрите, които мечтаят да получат работа в борда на държавните компании на Путин или да плават на яхтите на олигарсите“.

„Не разбирам защо тези, които се застъпват за прагматични отношения с диктаторите, просто не отворят някои учебници по история“ – заяви пред депутатите Навалная, – Много е лесно да се разбере неизбежният политически закон: умиротворяването на диктатори и тирани никога не работи.“

Пред DW преди церемонията ръководителят на щаба на Навални Леонид Волков заявява: „Наградата „Сахаров“ е много важно признание за цялостната ни антикорупционна дейност и за постиженията на Фонда за борба с корупцията, основан от Алексей Навални преди 10 години“.

„Той е човек, който е успял да изгради голяма политическа организация по иновативен и творчески начин, ориентирайки се в политическия и медийния пейзаж на Русия“ – добавя той.

Навални е руски опозиционен политик, активист срещу корупцията и основен политически опонент на руския президент Владимир Путин. Той добива международна популярност с организирането на множество демонстрации и с призивите си за реформа срещу корупцията в Русия и в частност срещу руския президент Владимир Путин и неговото управление. Чрез блога си в LiveJournal и с профилите си в You Tube и Twitter Навални привлича милиони последователи на своя страна.

През август 2020 г., по време на пътуване в Сибир, Навални е отровен, а после се лекува продължително в Берлин. След завръщането си в Москва през януари 2021 г. е арестуван, а през февруари осъден на две години и половина лишаване от свобода. Той обяви гладна стачка през април като протест срещу липсата на медицински грижи, която продължи 23 дни.

През месец юни руски съд забрани регионалните офиси на Навални и неговата фондация за борба с корупцията, които пък от своя страна заявиха по повод на наградата:

 „Тази наградата е за всеки един руски гражданин, който се бори за истината в Русия.„

„Както самият Алексей Навални някога каза, корупцията процъфтява там, където не се зачитат правата на човека. Мисля, че той е прав. Борбата срещу корупцията е борба за зачитане на всеобщите човешки права. Това със сигурност е борба за човешко достойнство, за добро управление и върховенство на закона“ – посочи председателят на Парламента и призова за незабавното освобождаване на Навални.

Европейският съд по правата на човека, както и много западни държави също поискаха незабавното му освобождаване.

Алексей Навални беше номиниран от групата на ЕНП и ,,Обнови Европа” за смелостта му в борбата за свобода, демокрация и човешки права. Освен него бяха номинирани 11 афганистанки за смелата им борба за равенство и Жанин Анес – политик и временен президент на Боливия, хвърлена в затвора по обвинения за участие в заговор за държавен преврат срещу президента Моралес.

Наградата ,,За свобода на мисълта” на името на Андрей Сахаров (съветски физик и политически дисидент, носител на Нобелова награда за мир) е учредена от Европейския парламент през 1988 г. и се присъжда на хора или организации „за техния изключителен принос в борбата за свобода на мисълта и правата на човека по целия свят“. Включва диплома и парична сума от 50 000 евро.

Миналата година наградата бе присъдена на демократичното опозиционно движение в Беларус и неговия лидер Светлана Тихановска за предизвикателството им към управлението на президента Александър Лукашенко след широко оспорваните президентски избори в страната през август 2020 г.

Калина Иванова допринесе за този материал.