• За нас
  • Пишете ни!
вторник, 13 май, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Свят Европа

Европа е похарчила 800 милиарда евро за борба с енергийната криза

отНавин Атрапули
1 март , 2023
Европа е похарчила 800 милиарда евро за борба с енергийната криза

Захранващи тръби в петролните рафинерии Ruhr Oel на BP Gelsenkirchen GmbH в Гелзенкирхен, Германия, 8 март 2022 г. (Ina Fassbender/AFP via Getty Images)

България отделя 5,7% от своя БВП за подпомагане на своите енергийни потребители, нареждайки се само след Словакия, Германия, Малта и Дания

През последните 17 месеца Европа е похарчила близо 800 млрд. евро за борба с енергийната си криза, като Германия е похарчила най-много пари, за да предпази домакинствата и предприятията от енергийната инфлация.

„От началото на енергийната криза през септември 2021 г. в европейските страни са били заделени и разпределени 792 млрд. евро, за да бъдат защитени потребителите от нарастващите разходи за енергия… Настоящото увеличение на цените на едро на енергията в Европа накара правителствата да въведат мерки за защита на потребителите от прякото въздействие на нарастващите цени“, се посочва в анализ от 13 февруари на белгийския икономически мозъчен тръст Bruegel.

От общо 792 млрд. евро 681 млрд. евро се падат на Европейския съюз, 103 млрд. евро – на Обединеното кралство, а 8,1 млрд. евро – на Норвегия.

Германия е направила най-голямото разпределение в списъка, като е заделила 268,1 млрд. евро за защита на своите енергийни потребители. На второ място е Обединеното кралство, следвано от Италия с 99,3 млрд. евро, Франция с 92,1 млрд. евро и Испания с 40,2 млрд. евро.

Анализ на Института за енергийни изследвания (Institute for Energy Resource – IER) от 19 декември приписва вината за настоящата енергийна криза в Европа на лошите решения, взети от блока, като например насърчаването на възобновяемата енергия за сметка на ограничаване на производството на нефт и газ.

Разходи за борба с енергийната криза

Според анализа на Bruegel Словакия е отделила най-много средства за своите енергийни потребители – 9,3% от БВП. Следват я Германия със 7,5%, Малта със 7,1%, Дания с 6,1% и България с 5,7%. Кипър и Финландия заделят за тази цел по-малко от 1 процент от своя БВП.

Установено бе, че държавите от Европейския съюз са наложили множество мерки за борба с енергийната инфлация, включително намаляване на данъка върху енергията/данъка върху добавената стойност (ДДС), регулиране на цените на дребно, прехвърляне на средства на уязвими групи, подпомагане на бизнеса и т.н.

„Този път също така разделихме мерките на целеви спрямо нецелеви. Резултатът е, че правителствата предпочитат нецелевите мерки за изкривяване на цените, напр. намаляване на акцизите и ДДС, в сравнение с мерките за пряка подкрепа на домакинствата и фирмите. Това трябва да се промени, докато вървим напред“, заяви в туитър на 13 февруари Симоне Талиапиетра, един от авторите на доклада на Bruegel.

Изключвайки Германия от калкулациите, 217 млн. евро бяха заделени за нецеленасочени мерки за регулиране на цените, а само 33,57 млн. евро бяха заделени за целенасочени мерки за регулиране на цените.

Мярката от 792 млрд. евро за противодействие на енергийната криза се позиционира на сходно ниво с фонда за възстановяване COVID-19 на ЕС, който възлизаше на 750 млрд. евро.

Германия е критикувана за големия размер на пакета за енергийна помощ, тъй като някои изразиха опасения, че политиката на Берлин може да провали мерките за енергиен контрол в Европа като цяло.

„Европа се бори заедно в енергийната война; запазването на единството е от първостепенно значение за преодоляване на енергийния шантаж на Путин. Изглежда, че Германия разгръща фискалните си мускули, за да субсидира потреблението на газ в Германия, повишавайки цените и ощетявайки своите съседи“, заявиха от Bruegel в публикация в блога си на 30 септември.

Вътрешно създадена криза

През 2021 г., след „локдауна“ в следствие на COVID-19, търсенето на енергия в Европа „се върна с ефект на отмъщение“, се посочва в анализа на Института за енергийни изследвания от 19 декември.

Въпреки това Европа беше предприела редица мерки, които се отразиха негативно на енергийното ѝ производство, включително забрана на хидравличното разбиване на суровини, затваряне на въглищни и ядрени централи и намаляване на договорите за наем за добив на нефт и газ, като в същото време се настояваше за преход към възобновяема енергия.

Поради тези политики Европа не разполагаше с необходимите енергийни доставки, за да задоволи търсенето си, твърди Института за енергийни изследвания (IER). В резултат на това регионът беше принуден да изчерпи енергийните си резерви, а конфликтът между Русия и Украйна допълнително утежни положението му.

„Сега Европа е изправена пред недостиг на енергия, рязко покачване на цените на енергията и голяма несигурност по отношение на енергийното и икономическото си бъдеще. Въпреки това тя не се е отказала от енергийния си преход към възобновяеми енергийни източници (вятърна и слънчева енергия), въпреки зависимостта им от метеорологичните условия и липсата на стабилни енергийни мощности“, се посочва в анализа на IER.

През януари Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на Equinor, една от най-големите газови компании в Европа, предупреди, че цените на енергията вероятно ще останат високи, тъй като правителствата се опитват да наложат неочаквани данъци на енергийните компании и да постигнат целите си за „Net Zero“ или нулев въглероден отпечатък. Очаква се тези усилия да затруднят понижаването на цените на енергията.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

"Майките"

Българският сериал „Майките“ предава посланието „Децата не идват с упътване“

0
0
Ст. м. с. Елена Георгиева

Ст. м. с. Елена Георгиева: За милосърдието предел няма

0
0
Фестивал на светлините LUNAR 2025 (8 - 11 май), София (снимка: "Етюдите на София")

Магическият LUNAR фест завладя публиката в София

0
0
10 неща, които трябва да знаете за бившия президент Джими Картър

10 интересни факта за живота на Джими Картър

0
0
woman working her sustainable greenhouse

Алелопатия и съжителство на зеленчуците: тайните взаимоотношения в градината

0
0
САЩ тарифите могат да тласнат икономиката на Китай към депресия, твърдят експерти

Американските мита може да тласнат китайската икономика от рецесия в депресия

0
0
Писането на ръка активира мозъка ви — ето как

Писането на ръка активира мозъка ви

0
0

Свързани Публикации

Германия ще отблъсква повече търсещи убежище на границата

Германия ще връща повече търсещи убежище на границата

0
0
Джордже Симион, председател на партия AUR (Алианс за обединение на румънците), върви пред бившия полски премиер Матеуш Моравйецки (вдясно) в Букурещ на 14-ти март 2025 г. Снимка: Вадим Гирда/AP

В навечерието на Гергьовден – победителят в първия тур на президентските избори в Румъния се казва Джордже Симион

0
0
Иберийско затъмнение повдига опасения относно електрически мрежи с преобладаващи възобновяеми източници

Иберийското затъмнение повдига опасения относно електроенергийните мрежи с преобладаващ дял на възобновяеми източници

0
0
Ник Тенкони оглавява протест срещу потоците нелегални емигранти в Англия в Манчестър на 22-ри февруари 2025 г. Снимка: Дейли Мейл

Ник Тенкони, лидер на UKIP: Когато държавата има здрава културна основа, икономиката се справя добре по естествен път (част II)

0
0
Германският президент заявява, че Берлин ще засили военната си роля в НАТО

Германският президент заяви, че Берлин ще засили военната си роля в НАТО

0
0
woman working her sustainable greenhouse

Алелопатия и съжителство на зеленчуците: тайните взаимоотношения в градината

0
0
Българските медалисти от EOES 2025 ((https://www.mon.bg/))

България с два сребърни медала на Европейската олимпиада по експериментални науки 2025

0
0
Министерството на здравеопазването предупреждава за опасно „предизвикателство“ в социалните мрежи.

Здравето не е игра!

0
0
Китай увеличи производството на прекурсори на фентанил, насочено срещу САЩ, казва експерт

Китай засили производството на прекурсори на фентанил, за да ги насочи към САЩ, твърди експерт

0
0
Морал и дълголетие

Морал и дълголетие

0
0
Следваща публикация
Розов цвят (снимка: Емил Рашковски/Епок Таймс България)

Българското розово масло – опасен токсичен продукт?

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусни рецепти
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria