Джером Пауъл дойде на власт във Федералния резерв – централната банка на САЩ с решимостта да обърне изумителните грешки на своите предшественици, най-вече на Бен Бернанке, който получи Нобелова награда за най-глупавата политика на централните банки от Ваймарската република насам. През 2008 г. Бернанке сведе разходите по заемите на банките до нула и ги задържа там години наред.
Тази политика винаги е била абсурдна. Защо лихвените проценти не могат да бъдат нулеви? Защото съществува такова нещо като времето. Потреблението в настоящето с ресурси, взети от други, винаги трябва да е свързано с някаква цена.
В нормални времена и при нормални предпоставки колкото по-дълъг е периодът на падежа, толкова по-висок е лихвеният процент. Но дори и при най-краткия срок на падежа лихвеният процент при нормално функциониращ пазар винаги е положителен.
Така че за Бернанке и Европейска централна банка да наложат ситуация, при която протичането на времето не струва нищо и дори е отрицателно, е равносилно на „създаване на рая на земята“. Това е илюзия, която не може да продължи дълго. Освен това то въведе ужасни изкривявания в производствената структура. Парите и капиталът, търсещи възвръщаемост, напуснаха настоящето и се вляха в компании обещаващи бъдещи печалби, поради което големите технологии (Big Tech) и големите медии (Big Media) излязоха извън контрол, изсмуквайки огромни ресурси от обикновените спестявания на населението, малкия бизнес, търговията на дребно и други подобни.
Пауъл винаги е знаел, че тази политика е опасна, затова през 2019 г. се зае да я промени. Беше постигнал известен напредък, надявайки се да нормализира пазарните сигнали и да върне производствената структура в руслото на рационалното. Но след това дойде пандемията и Конгресът се побърка откъм разходи. Конгресът се намеси и осигури ликвидност в размер на 6,2 трилиона долара в новонапечатани пари.
Осъзнавайки грешката и опитвайки се да се пребори с неизбежната ценова инфлация, Пауъл обърна курса. Единственият му избор беше да го направи агресивно. Той пристъпи към най-високото и най-бързото увеличение на лихвените проценти в историята.
Подобен ход винаги създава проблем за притежателите на стари облигации с фиксирани лихвени проценти. Защото те задължително се търгуват с отстъпка. Всеки техен притежател със сигурност ще има проблема, че стойността на облигационния му портфейл ще се обезцени.
А кой ги е държал? Много големи банки. И защо? Има две причини. Първата, цунамито от пари, което залива света от 2020 до 2021 г., в крайна сметка се приземява в банките. Обикновено банките биха ги превърнали в заеми, но това не беше удачно в този голям мащаб. Втората, правителствените разпоредби след 2008 г. накараха банките да влагат свободните парични средства не в ценни книжа или други инструменти с известен риск, а в „сигурни“ държавни облигации.
Банките се съобразиха с това. През последните шест месеца, с новата политика на Федералния резерв, интелигентните риск мениджъри започнаха да се освобождават от обезценените държавни облигации с отстъпка. Но не всички го направиха. Банката на Силициевата долина (Silicon Valley Bank – SVB) очевидно беше толкова увлечена в неща, свързани с ESG и LGBTQ, че напълно пренебрегна основите на банкирането, ако изобщо ги знаеше. В края на краищата, притежаването на обезценени облигации е една от основните причини за банкови фалити.
Правилната политика която всеки разумен банкер на централна банка трябва да избере в този момент, е: да остави фалита да се случи. Ликвидацията щеше да се случи, активите щяха да бъдат продадени, а вложителите щяха да получат обезщетение от 50 до 70 цента за долар за всички незастраховани депозити, над $250,000. Нямаше абсолютно никаква причина това да не се случи. Вчера всички вярваха, че това ще се случи.
Но тук администрацията на Байдън се намеси по начин, който вероятно не се харесва на Джером Пауъл. Министерството на финансите, напълно неоснователно, обеща поредния „рай на земята“. То обеща да спаси напълно всички вложители. С това единствено действие Съединените щати поеха по още по-опасен курс. Правителството предостави пълно обезпечение на всеки един банков депозит независимо от всичко.
Банковите фалити обикновено имат дефлационен ефект. Но с немислимо голямото фактическо спасяване на банките тук имаме рецепта за обратното – инфлация. Министърът на финансите Джанет Йелън казва, че данъкоплатците няма да платят сметката, но има и други начини за плащане, не само с данъци. Може да се плати и с по-голяма девалвация на валутата и инфлация.
Ако Съединените щати продължат да водят тази политика, ще имаме най-лошото от двата свята. Лихвените проценти ще продължат да се повишават, а централната банка ще продължи да налива все повече пари в системата, за да я поддържа на повърхността. Едната сила отменя другата в поредица от катастрофи, докато не стигнем до крайния резултат – хиперинфлационен бум и с банкрут.
Както посочва професор Крейг Пиронг, няма да видим нищо подобно на движението „Окупирай Силициевата долина“, както би трябвало да стане. Това е така, защото Банката на Силициевата долина, която те спасяват, е основният кредитор на тълпата Woke „СЪБУДЕНИТЕ“ сподвижници, която изцяло стои зад американската Демократическа партия. Те управляват и са напълно готови да разграбят целия брутен национален продукт, за да спасят своята идеология и своите приятели.
Този малък злокобен ход може да спечели на администрацията на Байдън повече време и засега да ограничи възможността за задълбочаване на кризата. Но в дългосрочен план тази политика заплашва да нанесе още по-големи щети от нулевите лихви през 2008 г. и паричните стимули през 2020-2021 г. Тя е предложение за вечно благоденствие с хартиени пари за цялата управляваща Woke класа. И тук стигаме до основния проблем на самия Федерален резерв. В крайна сметка основната му задача е да поправи проблемите, които сам е предизвикал, за да спаси банковата система. Той винаги ще бъде принуден да прави това над запазването на фундаменталната стабилност на парите.
Трагедията тук е дълбока и обширна. Властите са въвлечени в толкова много грешки, че това вече излиза извън границите на поправимостта. Дори най-добрият президент за перфектни четири години няма да бъде в състояние да обърне хода на цялата тази разруха. Локдауните през 2020 г. със сигурност бяха повратната точка, но дори и тогава, ако беше позволено на системата да се коригира без намеса, можеше евентуално да се задържи движението на кораба в правилната посока. Но при сегашния курс ни очакват само корабокрушения.
проф. Красимир Петров: Може с лекота да спасяваме световни банки, но всички ще плащаме чрез инфлация
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Капитализма и представителната „демокрация“ просто са изчерпани и от тук нататък ще създават само проблеми!!!