Израел заяви, че е необходимо по-голямо възпиране срещу терористичните атаки
Външните министри на Франция, Германия, Италия, Великобритания и Австралия съвместно призоваха Израел да преосмисли новото наказание смърт чрез обесване за осъдени терористи.
Съгласно законите, приети на 30 март в израелския парламент, обвиняемият трябва да бъде признат за умишлено причинил смърт при обстоятелства на тероризъм с цел отричане съществуването на Израел.
Законът прави смъртното наказание – чрез обесване – възможна опция в израелските съдилища и ще се превърне в наказание по подразбиране на окупирания Западен бряг поради различните правни системи.
Смъртната присъда все още може да бъде отменена с президентска помилване или чрез обжалване.
Въпреки това, след като смъртната присъда влезе в сила, тя трябва да бъде изпълнена в рамките на 90 дни чрез обесване.
Международната организация Human Rights Watch заяви, че законът ще засегне предимно жителите на Палестина и вероятно терористичната групировка Хамас.
В отговор външните министри на западни държави изразиха „дълбока загриженост“ в съвместно изявление.
„Особено сме обезпокоени от фактически дискриминационния характер на законопроекта“, заявиха те. „Приемането му рискува да подкопае ангажиментите на Израел към демократичните принципи.“
Те също така нарекоха смъртното наказание нехуманна и унизителна форма на наказание.
„Именно затова се противопоставяме на смъртното наказание – независимо от обстоятелствата и навсякъде по света“, заявиха външните министри.
„Отхвърлянето на смъртното наказание е основна ценност, която ни обединява.“
Израел заяви, че е необходимо по-голямо възпиране срещу терористичните атаки
В публикация в социалните мрежи Министерството на външните работи на Израел заяви, че страната е била обект на безпрецедентен тероризъм в продължение на десетилетия – повече от всяка друга държава.
„Липсата на ефективно възпиране – и стимулите за отвличане на хора – спомогнаха за ескалацията на тероризма, която доведе до злодеянията от 7 октомври – най-кървавото клане на евреи от времето на Холокоста“, се казва в изявлението.
„Смъртното наказание вече съществува в израелското законодателство и е прилагано само два пъти. Новото законодателство разширява обхвата му, като решенията се оставят на съдилищата, а сред предвидените гаранции са правото на обжалване и възможността за президентско помилване. САЩ и други водещи демокрации имат подобни закони.“
Израел се привежда в съответствие с другите близкоизточни държави
С тази стъпка Израел се нарежда до другите близкоизточни държави, които наказват тероризма със смърт – сред тях са Иран, Саудитска Арабия, Ирак, Сирия, Египет и Йемен.
В Саудитска Арабия смъртното наказание се прилага дори когато терористичният акт не е довел до жертви, докато в Сирия богохулството може да доведе до смъртна присъда.
Други държави, включително Йордания, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), също предвиждат смъртно наказание за тероризъм в законодателството си, макар то да не се прилага винаги.
През 2015 г. ОАЕ осъдиха на смърт 30-годишната Алаа Бадер ал-Хашеми, след като тя беше призната за виновна за „идеологически мотивираното“ намушкване до смърт на американската гражданка и учителка Иболя Раян в тоалетна кабина, както и за поставяне на самоделна бомба пред дома на египетско-американец.
Съдът установи, че тя е изпращала пари и на Ал-Каида, а присъдата й не подлежи на обжалване.
Някои държави – сред тях Ливан, Оман и Бахрейн – или са премахнали смъртното наказание, или го прилагат изключително рядко. Турция е забранила смъртното наказание за терористични престъпления.
Въпреки това критики към закона се чуват и от самия Израел.
През 2023 г. центристкият Израелски институт за демокрация публикува съвместно изявление на четирима изследователи, в което се твърди, че налагането на смъртно наказание на терористи подкопава демокрацията и може неволно да насърчи допълнително вземане на заложници и ответни атаки.
„То накърнява човешкото достойнство и светостта на живота“, заяви колективът.
Израелската асоциация за граждански права също оспори законопроекта, който може да влезе в сила в рамките на 30 дни.
Вземането на заложници като инструмент
Отвличането е често използвана тактика на Хамас срещу израелци. При атаките от 7 октомври 2023 г. бяха взети 251 заложници, предназначени да служат като лост в бъдещи преговори.
В отговор Израел освободи около 2 000 палестинци – осъдени, излежаващи присъди или задържани под стража.
Още по-рано, през 2006 г., израелският войник Гилад Шалит беше отвлечен от Хамас. Това принуди Израел да се съгласи на сделка през 2011 г., при която Шалит беше освободен срещу 1 027 предимно палестински затворници.
