Изменение в Закона за въздушната сигурност се фокусира върху защитата на летищата и критичната инфраструктура и позволява на Бундесвера да подпомага полицията
На 26 февруари германският парламент, Бундестагът, гласува да предостави на военните по-широки правомощия за прехващане на безпилотни летателни апарати (БЛА). Решението беше взето в отговор на нарасналия брой наблюдения на дронове в страната след началото на войната между Русия и Украйна. Бундестагът одобри изменение в Закона за въздушната сигурност, внесено от федералното правителство, което позволява на германската армия, Бундесвера, да предприема преки действия срещу дронове по искане на гражданските власти.
Поправката е насочена към защитата на летища и критична инфраструктура. Тя дава възможност на военните да подпомагат федералните провинции и техните полицейски сили, като неутрализират дроновите заплахи чрез заглушаване или сваляне при необходимост – „за да се предотврати особено сериозен инцидент“, според законодателната поправка.
Полицията в Германия отговаря за реагирането при инциденти с дронове, но често не разполага с необходимото оборудване. Федералните полицейски правомощия бяха разширени и в Берлин беше създаден специализиран център за защита от дронове. Преди приемането на поправката военната намеса беше строго ограничена. Управляващите консервативни партии – Християндемократическият съюз и Християнсоциалният съюз, заедно със Социалдемократическата партия, гласуваха в подкрепа на поправката. Правителството получи подкрепа и от Алтернатива за Германия. Лявата партия гласува против, а Зелените се въздържаха. Измененията засилват и сигурността на летищата и въвеждат ново наказателно престъпление – лицата, които умишлено навлизат в охранявани зони с цел смущаване или застрашаване на въздухоплаването, ще подлежат на наказание до пет години лишаване от свобода.
„От началото на агресивната война на Русия срещу Украйна се наблюдава значително увеличение на сигналите за засичане на незаконни безпилотни летателни апарати над критична инфраструктура в Германия“, се посочва в проекта на изменението от 12 декември 2025 г. „Предвид понякога значителните технически възможности на тези дронове, не може да се изключи, че полетите се извършват по нареждане на чуждестранни държавни органи.“
В свое изявление Бундесверът посочи, че съоръжения като електроенергийни и водоснабдителни системи, здравни заведения, промишлени предприятия и изследователски институции „все по-често стават обект на шпионаж и саботаж от страна на чужди сили и неизвестни лица“.
Европейските страни отчитат увеличен брой наблюдения на дронове, включително над критична инфраструктура като летища. Някои държави твърдят, че Русия е най-вероятният източник на дроновете, но Москва последователно отрича умишлено нарушаване на въздушното пространство на НАТО.
Дронове са засичани в страни по източния фланг на НАТО – най-вече в Полша, но и чак на запад – в Дания и Нидерландия. На 26 февруари Швеция съобщи, че военните ѝ са прихванали предполагаем руски дрон край южното крайбрежие на страната на 25 февруари, докато френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“ е бил акостирал в пристанището на Малмьо. Въоръжените сили заявиха, че са предприети контрамерки за неутрализиране на дрона, след което контактът с него е изгубен. „Шарл дьо Гол“ се е намирал в шведски води като част от редовните учения на НАТО. Шведският министър на отбраната Пол Йонсон заяви пред обществения оператор SVT, че предполагаемото нарушение на шведското въздушно пространство е станало, докато руски военен кораб се е намирал в шведски води.
Попитан към коя държава според него принадлежи дронът, той отговори: „Вероятно към Русия.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 27 февруари, че не е запознат с инцидента, и добави, че е „доста абсурдно“ да се твърди, че дронът е руски само защото наблизо е имало руски кораб.
През септември Оперативното командване на въоръжените сили на Полша съобщи, че са въведени ограничения на въздушния трафик по източната граница на страната с Беларус и Украйна, след като в полското въздушно пространство бяха свалени предполагаеми руски дронове.
Полските власти заявиха по това време, че къща в село Вирики-Вола вероятно е пострадала от руски дрон, навлязъл в полското въздушно пространство в нощта срещу 10 септември. Полският министър на специалните служби Томаш Семоняк заяви пред полската телевизия по-късно същия месец, че къщата най-вероятно е ударена от ракета, изстреляна от полски изтребител F-16. „Всичко сочи, че това е ракета, изстреляна от нашия самолет в защита на Полша, на родината и на нашите граждани“, каза тогава Семоняк.
Дроновете се използват все по-активно във войната между Русия и Украйна, като и двете страни ги използват за удари една срещу друга.
Украинският президент Володимир Зеленски написа в Telegram на 26 февруари, че руските сили са изстреляли 420 дрона и 39 ракети, от които 11 балистични, срещу енергийния сектор и друга критична инфраструктура на страната.
Украинските въздушни сили съобщиха, че отбранителните им части са свалили 374 дрона и 32 ракети, но пет балистични ракети и 46 дрона са поразили 32 обекта.
На 25 февруари украинският министър на отбраната Михайло Федоров заяви, че Киев ще ускори монтирането на противодронови мрежи над пътищата в прифронтовите райони. Решението е отговор на засилената употреба от страна на Русия на безпилотни апарати за удари по военни маршрути за снабдяване в дълбочина на украинска територия.
Тези мрежи улавят перките на дроновете и ги спират, преди да достигнат целите си. Федоров посочи, че броят на монтираните мрежи нараства, но все още не е достатъчен. Планът предвижда покриване на 4000 км пътища с мрежи до края на 2026 г.
Украинските сили са извършили 153 дронови атаки и са изстреляли 12 боеприпаса срещу руския регион Белгород в рамките на 24 часа, съобщи руският регионален център за реагиране при извънредни ситуации в публикация в Telegram от 27 февруари, цитирана от руската държавна агенция ТАСС.
„Във Валуйски район селата Борки, Долгое и Казинка, както и фермата Леоновка, бяха атакувани от 10 дрона, осем от които бяха неутрализирани и свалени“, се посочва в съобщението. „Един мъж беше ранен при дронова атака срещу автомобила му на пътя Казинка–Леоновка.“
Асошиейтед прес и Ройтерс допринесоха за настоящия материал.
