Докато един официален представител оспори мълчанието на медиите, друг подчерта преживяното от жена, издържала години на преследване, преди да избяга в Германия
Докато практикуващи Фалун Гонг в Германия провеждаха тази седмица митинги в големи градове по повод 27 години от началото на преследването на духовната практика от Китайската комунистическа партия (ККП), германски законодатели и местни представители изпратиха послания в подкрепа на тяхната мирна съпротива, като призоваха за по-голямо международно внимание към репресиите на Пекин в Китай и извън него.
Фалун Гонг, известен още като Фалун Дафа, е духовна практика, основана на принципите Истинност, Доброта и Търпение. Представена за първи път публично в Китай през 1992 г., практиката бързо се разпространява от уста на уста и до 1999 г. достигапо оценки до 70 милиона до 100 милиона практикуващи в континентален Китай.
Тогавашният лидер на ККП Дзян Дзъмин, опасявайки се, че популярността на Фалун Гонг застрашава властта на режима, започва на 20 юли 1999 г. брутална кампания за изкореняване на практиката. Оттогава безброй практикуващи претърпяват произволни арести, принудителен труд, изтезания и смърт в резултат на насилствено отнемане на органи.
Роко Вилкен, кметът на Флото в Северен Рейн-Вестфалия, започна с отбелязването колко лесно разказите за репресии попадат в заглавията, но след това бързо избледняват от колективната памет на обществото.
„Колко често подминаваме новина, която ни засяга за кратък миг – само за да бъде забравена няколко секунди по-късно?“ пише той в изявление, предоставено на The Epoch Times.
По думите му изображенията и съобщенията за конфликти, репресии и несправедливост могат да изглеждат далечни или значими само за другите.
„Но опасността се крие точно там“, пише Вилкен. „Свикваме с ужасните неща, с които никога не бива да свикваме.“
Един живот зад цифрите
Вилкен посочи най-малко 5350 документирани смъртни случая на практикуващи Фалун Гонг вследствие на изтезания и малтретиране по време на преследването. Истинският брой, пише той, може да е 10 000 или по-висок заради цензурата на китайския режим върху собствените му престъпления.
След това той разказа историята на жена, която сега живее в Германия.
Джао Мейлин, на 64 години, живее в Дортмунд. Много хора на възрастта на Джао би трябвало да се радват на пенсионирането, на спокойните години и на времето със семейството си, пише Вилкен.
Но Джао е била набелязана от китайския режим заради това, че практикува Фалун Гонг, и е издържала 16 години преследване в Китай. Тя е била подложена на тежко малтретиране повече от 10 пъти, преди да избяга в Германия през 2015 г.
По време на 1103 дни задържане, започнали през 2005 г. в Женския лагер за принудителен труд № 2 в Шандун, Джао е държана около година във влажно, неотопляемо тоалетно помещение без слънчева светлина, според Minghui.org, базиран в САЩ уебсайт, който документира преследването на Фалун Гонг.
Надзиратели принуждават други задържани да малтретират Джао и многократно сами се включват. Те разтягат ръцете ѝ настрани и затягат белезници около китките ѝ, след което поставят краката ѝ върху неравна опора, така че тя да не може нито да стои изправена, нито да клекне. В други случаи тя е привързвана за желязна тръба за продължителни периоди, което я оставя силно отслабена. Хранена е насила чрез тръба и е получила пристъпи на опасно високо кръвно налягане, според Minghui.org.
„Когато погледнем назад към нейния живот, не виждаме просто число“, пише Вилкен. „Виждаме години, които са ѝ били отнети – години, изпълнени със страх, несигурност и болка.“
Но нейното достойнство и вяра не са могли да ѝ бъдат отнети, казва той.
„Това, което ме трогва най-много, не е само страданието, което тя е понесла“, пише Вилкен. „Това е въпросът: колко силен трябва да бъде човек, за да не се предаде при такива обстоятелства?“
По същия начин всеки съобщен случай на смърт представлява човек, който е имал семейство и надежди и е бил лишен от бъдеще, което е трябвало да му принадлежи, пише той.
„Очебийно мълчание“
Карл-Йозеф Лауман, министър на труда, здравеопазването и социалните въпроси на Северен Рейн-Вестфалия, насочи критиките си към германските новинарски медии.
Той посочи „очебийното мълчание“ около съобщенията за смъртни случаи в китайски затвори, изтезания, репресии в ежедневието, дирижирано от държавата оклеветяване и институциите, създадени от ККП за провеждането на тази кампания.
Липсата на отразяване е била особено поразителна, пише той, защото германските читатели често са се сблъсквали с внушения какво страната им трябва да научи от Китай, докато са чували малко за престъпленията на режима срещу човечеството.
20 юли трябваше да послужи и като предупреждение, и като напомняне, пише Лауман.
„Свободата на вероизповеданието никога не бива да се приема за даденост“, пише Лауман, като я определя като определяща черта и източник на сила за едно свободно общество.
Отговорност за изтезанията
Томас Рахел, депутат в Бундестага и правителствен комисар на Германия по свободата на религията или убежденията, заяви, че възпоменанието трябва да бъде последвано от търсене на отговорност.
„Днес се навършиха 27 години от систематичното преследване на Фалун Гонг в Китай – напомняне за продължаващите нарушения на човешките права“, пише Рахел.
„Въпреки международните призиви, правителството продължи бруталните репресии. Спешно са необходими прозрачност и търсене на отговорност, особено по отношение на твърденията за изтезания.“
Необходимостта отделните човешки съдби да останат в центъра също намери отражение в изявлението на Гюнтер Крингс, заместник-председател на парламентарната група на ХДС/ХСС.
Термини като „нарушения на човешките права“ могат да станат абстрактни, пише Крингс, замъглявайки именно хората, чиито животи описват.
Зад всеки доклад стои човек със семейство и надежди за бъдещето, с желание да живее свободно и достойно.
Никой не бива да остава безразличен, когато хора са сплашвани, преследвани или лишавани от свобода заради вярата си, пише той.
Репресии отвъд Китай
Норберт Алтенкамп, говорител на парламентарната група на ХДС/ХСС по правата на човека и хуманитарната помощ, заяви, че преследването на Фалун Гонг продължава с разширяващите се усилия на Пекин да потиска несъгласието на хора извън Китай.
Той призова ККП да отмени новия си закон за етническото единство, като предупреди международната общност, че неговите екстериториални разпоредби могат да изложат задграничните критици на риск от съдебно преследване.
Законът изисква придържане към ръководната роля на ККП в етническите въпроси, разширява идеологическите изисквания върху училищата, медиите, религиозните организации, бизнеса и онлайн платформите и съдържа разпоредба, която предвижда правна отговорност за определено поведение, извършено извън Китай.
Алтенкамп пише, че ККП се насочва не само срещу религиозни и етнически малцинства, но и срещу всеки, който отказва да се подчини на комунистическата идеология — включително хора, търсещи „вътрешна свобода“ чрез медитация.
„Те не се страхуваха от нищо повече от свободата на ума – дори от мислите на хората. Но мислите са и остават свободни.“
