На днешния ден преди 73 години са изпълнени смъртните присъди чрез разстрел на 11 горяни от сливенския отряд „Георги Бенковски“, сред които е и легендарният му командир Георги Маринов Стоянов – Търпанов (Търпана)
Една от най-дълго пазените тайни на комунистическия режим в България е съпротивата срещу властта, наложена след деветосептемврийският преврат, а именно съпротивата от Горянското движение. Продължило от 1944 г. до 1951 г., то е първото въоръжено съпротивително движение срещу комунизма след Втората световна война в цяла Европа.
Горяните е име, което е карало комунистическите сатрапи и „народните милиции“, сформирани от криминални престъпници, да тръпнат, очаквайки възмездие за своите злодеяния.
След идването си на власт, комунистическият режим с помощта на Съветската армия налага терор и репресии. Част от жестоките репресии са „Народния съд“ – цинично наименование на убийството на хиляди хора без съд и присъда, с цел унищожаване на интелигенцията, успелите хора и всякаква опозиция срещу властта; последвалото насилствено отнемане на собствеността и земята; съветизацията на България; насилственото македонизиране на българите в Пиринския край. Всичко това обуславя възникването на съпротивителното движение на Горяните.
Горянското движение
Веднага след 9 септември, първоначално стихийно и като бягство от терора, в един момент, заедно с помагачите, сподвижниците на Горянското съпротивително движение наброяват над 10 хиляди души.
Бивши военни, полицаи, служители, както и много селяни, останали в много тежко икономическо положение след мерките на режима, се включват в горянските чети. Съпротивата е най-силна в Южна България – Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край. В граничните райони на западна България, както и във вътрешността на страната – Пловдивско и Плевенско. Даже и в равнинна Добруджа и Русенско е имало съпротивително движение.
Завземат се села за кратко време, наказват се виновници. В един от позивите, свързани със съпротивителното движение, които се разпространяват по това време, се казва: „Предатели на България, вие не само че предадохте родината си на болшевиките, но и станахте палачи на народа си. Часът на разплатата ще удари. Помнете това.“
Заради репресиите и принудителното изселване към вътрешността на страната българомохамеданите от пограничните райони на Родопите също сформират горянски чети.
Според данни на Държавна сигурност в периода 1949 – 1956 г. са унищожени 440 „банди“. В края на масовия разгром (края на 1956 г.) все още съществуват 736 нелегални организации и групи, като „вражеският контингент“ възлиза на 384 000 души.
Армия, милиция – целият репресивен апарат – се включват в унищожението на четите на Горянското движение. Например, четата на Георги Стоянов – Търпана от 106 души, действаща в Сливенския балкан, е обкръжена от 8 000 войници.
Очаквайки помощта на Америка и Запада след началото на Корейската война, която не идва, повечето горяни са убити в неравни боеве с властта. Много малко от тях успяват да избягат през граница в съседните държави, в Европа или по света.
Многото забравени герои получават частично признание след падането на социализма. На 21 декември 2016 г. президентът Росен Плевневлиев удостоява посмъртно 30 дейци на Горянското движение с орден „За гражданска заслуга“ – I степен за „изключително големи заслуги и усилия за укрепване на гражданското общество, за защита на човешките права и свободи и за съпротивата му срещу тоталитарния режим“.
Георги Стоянов – Търпана
Сред наградените от президента Плевневлиев герои на Горянското съпротивително движение е и Георги Маринов Стоянов – Търпанов (Търпана). Той е ръководител на легендарния сливенския отряд „Георги Бенковски“, в който Търпанов е наричан с прозвището „Бенковски“.
Отрядът на Георги Стоянов – Търпана от близо 100 души е разбит на 31 май срещу 1 юни 1951 г. в Сливенския балкан. Горяните са обградени, а в операцията срещу враговете на народа са изпратени 8 хиляди войници, като акцията се ръководи лично от Вълко Червенков и министъра на вътрешните работи Георги Цанков. По време на обсадата една част от горяните е избита на място, други успяват да се измъкнат, като част от тях последващо са заловени по измамен и с предателства начин, сред заловените е и Търпана. Някои от горяни са убити след побоища и изтезания още първите дни след залавянето им в милицията и затвора.
На 12 декември същата година 11 горяни от сливенския отряд в т.ч. ръководителя на отряда Търпана са осъдени на смърт от комунистическата власт заради антидържавна дейност, като още същата вечер присъдите са изпълнени чрез разстрел. В центъра на Сливен понастоящем е издигнат паметник на горяните, такива има и в съседните села, където има най-много избити.
Митологизираните герои на социализма
Всички събития, свързани със съпротивителни движения срещу властта, остават скрити в архивите на Държавна сигурност. Най-явните са омаловажени и постепенно забравени. Емблематичен е случаят с убийството на един от най-известните и обичани от народа войводи от македонското освободително движение – Тане Николов, който е удушен в килията си, след което е инсценирано самоубийство с цел опорочаване на неговата репутация.
Пропагандата под новото социалистическо управление внушава на хората, че българите сме най-лоялният съюзник на Съветския съюз и че партизаните-антифашисти са истинските герои. Борещи се срещу царизма и милитаризма, за социална справедливост, те са били подкрепяни от целия народ. Скрива се обидната дума шумкари, с която партизаните са наричани от народа, докато истинските герои са наричани горяни.
Издигат им монументи, пишат се книги и биографии – даже и народни песни. Но какви са били тези партизани, водили ли са битки – наистина ли са били герои?
Най голямата битка, водена от тези антифашисти, е „Битката при Жабокрек“. Сформира се Рило-пирински партизански отряд от 350 души и партизаните нападат Кочериновската почивна станция, в която се лекуват десетина болни германски войници на легло, охранявани от един български войник. За тази антифашистка битка, която можем да наречем просто екзекуция, се смята, че е била най-голямата не само в България, но и на Балканския полуостров.
В повечето случаи, освен малкото убивани от засада войници, връщащи се в отпуска или горски стражари, акциите на партизаните са се ограничавали до нападения върху частни мандри и стада добитък. Каква е разликата между тези хора и истинските герои, и защо не са имали морална сила да се бият?
По това време България е една от малкото страни в света, в която хората са притежавали пълна собственост върху земята. Нямало е остро неравенство между богати и бедни. Преуспелите хора и собствениците са били най-предприемчивите и честни хора. Световната икономическа криза почти не засяга българската икономика и стопанство.
Тези партизани са определен тип хора. Акциите им са съсредоточени предимно в последните дни на август 1944 г. – явно са знаели, какво ще се случи… Още на срещата на Техеранската конференция през 1943 г. трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания обсъждат следвоенното развитие на Европа и света. България е била определена за Източния блок под влияние на Съветския съюз.
Всички „прагматични“, свързани с властта хора, техните протежета и близки, които разбират това, започват да се подготвят за новата реалност. Сформира се антифашистка съпротива и партизански отряди. В повечето случаи даже не са били обект на сериозни гонения, имайки предвид, че Никола Гешев – началникът на тайната полиция за борба с нелегалната комунистическа партия – е бил свързан със социалистическите кръгове.
Също така, въпреки щедро финансирани с английско злато, броят им е бил далеч по-малък от сподвижниците на Горянското движение. Според архивни документи партизаните около 1943 г. са били близо 800 души, а непосредствено преди 9 септември – достигат към 2 200 души. За съпоставка, горяните, освен значително по-многобройни, са действали около четири пъти по-дълго време.
Излиза, че партизанското движение е едва ли не една инвестиция в бъдещето – знаейки че с идването им на власт и то като герои, те ще бъдат напълно облагодетелствани.
„По-добре славна смърт, отколкото позорен живот“. Цитираните думи от писмото на Герасим Тодоров – човекът, който сформира най голямата горянска чета в Пиринска Македония с цел „да работи сред населението за защита на българщината“ показват крайния антагонизъм на двете съпротивителни движения.
Горянското движение дълго след края си е помнено от комунистите. Една история се разпространява като анекдот в Пиринска Македония. През шестдесетте години, вече след унищожаването на горянските чети, един човек в разложко село се скарва с кмета на селото, като се стига почти до саморазправа. Обявява, че ще стане горянин и ще ги сложи на място. Отива в гората и няколко дни никой не знаел къде е. Кметът се обажда в районното управление, като веднага се мобилизира народната милиция – въоръжават се и се задейства даже агентурният апарат. Един овчар го издава, като посочва баир, на който го е видял предишния ден. Рано сутринта милиционерите обграждат мястото и тихо започват да изкачват възвишението. Нашият герой обаче ги забелязва и се провиква: „Спрете, … обградени сте!“ Милиционерите се спират и стъписват. Той продължава: „Предайте се на Горянското съпротивително движение. Двадесет и осмия да затвори обръча.“ Като чуват последните думи, всички побягват, та чак до районното управление. Звънят до София, че в района има горянска чета. В това време човекът решава да се предаде и се връща в селото. За негов късмет остава жив, въпреки репресиите и то с нов прякор – Двадесет и осмия.
Комунизмът – причина за смъртта на над 100 милиона души
Масовите убийства по време на комунистическите режими се случват с различни средства през 20-ти век, включително екзекуции, изтезания, поголовен глад, смърт чрез принудителен труд, депортиране, глад и лишаване от свобода. Някои от тези събития са класифицирани като геноцид или престъпления срещу човечеството. Оценките за броя на убитите варират от 20 милиона до 148 милиона души.
В стогодишната си и едва ли не кратка, но изпълнена с насилие история, комунизмът винаги е успявал да дойде на власт не с битки, а използвайки тежките обстоятелства, в които са се намирали обществото и държавата. Не винаги е успявал, но когато това се е случвало, винаги е следвал безпрецедентен до този момент терор в дадената държава – терор, унищожаващ здравите сили на обществото със своите кампании на преследване и налагане на страх и подчинение.
Във всички метежи и революции под комунистическата идея няма нищо героично и доблестно, въпреки гръмките, алтруистични лозунги. Хората по света трябва да бъдат наясно какво представлява комунизмът. В момента, давайки за пример комунистически Китай и неговия икономически растеж, тези идеи биват представяни като единствена алтернатива за човечеството. Нещо, за което обществото и всички хора трябва да се отнасят с особено внимание.
