Пекин се осмелява да арестува хонконгски активисти
Властите в Хонконг арестуваха 53 продемократични личност в началото на месец януари 2021 г. под предлог, че са реагирали на призива на демократичния активист Бени Тай Ю-тин да се конфронтира на правителството. Китайският режим се осмели да приложи закона за националната сигурност при извършването на арестите и да използва този инцидент като предупреждение за онези, които дръзват да оспорят авторитета му.
Бени Тай е бивш професор по право в университета в Хонконг. Той е известен с ролята си в създаването на мирната кампания за гражданско неподчинение „Окупирай Централния (район на Хонконг – б. пр.) с любов и мир“ (Occupy Central with Love and Peace). Тя призова през 2014 г. правителството на Хонконг да приложи пълна демокрация, което прерасна в масови продемократични протести. Според статия на Тай, озаглавена „Най-смъртоносното оръжие на гражданското неподчинение“, публикувана в хонконгския “Икономически журнал” на 16 януари 2013 г., целта на кампанията е постигането на всеобщо избирателно право в Хонконг, В статията се посочва, че “Окупирай централния“ е най-мощното оръжие, което да накара правителството да проведе мирни преговори с демонстрантите.
През юли 2020 г. китайските власти обвиниха Тай, че помага за организирането на неофициален първичен вот за опозиционния продемократичен лагер, за да набере кандидати за изборите за законодателна власт на града. Тогава Пекин заяви, че целта на Тай е „да завземе управляващата власт на Хонконг и да проведе хонконгска версия на „цветна революция“.
53 активисти бяха арестувани на 6 януари тази година. Те бяха заподозрени в извършване на престъпления по закона за националната сигурност, и заради ролята им в първичните избори, проведени от продемократичния лагер през юли, за чието организиране беше обвинен Тай.
Законът за националната сигурност влезе в сила на 30 юни 2020 г., след церемониално гласуване на Националния народен конгрес (НКП), който служи като „гумен печат“ на решенията на китайската комунистическа партия. Нормативната мярка предвижда максимално наказание доживотен затвор за неясно дефинирани престъпления като подривна дейност и отцепничество.
Китайски официални лица заявиха, че законът ще бъде насочен към малка част от обществото. Но разтегливите и неясни определения на нарушенията, както и онази част от него, която предвижда евентуални мерки и срещу лица, които не са граждани на Хонконг, предизвикаха загриженост сред правни експерти и правозащитни наблюдатели. Според тях, както местни жители, така и чужденци, които си навлекат гнева на режима, могат да бъдат оставени на неговата милост ако са на територията на Хонконг.
Такива закони „никога не бива да се използват за криминализиране на поведението и словото, които са защитени от международен закон за правата на човека“, се казва в изявление от 3 юли на офиса на ООН за правата на човека. В него се изразява загриженост за потенциалното „дискриминационно или произволно тълкуване и прилагане “ на закона.
Изразени бяха опасения, че нормативната мярка нарушава Основния закон на Хонконг, който гарантира, че Международният пакт за граждански и политически права може да остане в сила на територията.
Съгласно китайско-британската съвместна декларация, която определя условията за преминаване на Хонконг към китайско управление през 1997 г., режимът се съгласява да предостави на града автономия и свободи по схемата „една държава, две системи“, каквито няма в континентален Китай.
„Дискриминационното или произволно тълкуване и прилагане“ на закона за сигурността се излезе наяве, когато Стив Ли Куай-ва, старши началник на екипа за национална сигурност към полицията в Хонконг, направи сравнение между неотдавнашните арести на 53-та активисти с карането на кола по време на кражба. Той каза, че само по себе си шофирането е нормално, но ако се шофира с цел или намерение да се извърши грабеж, тогава шофирането става престъпление.
Изглежда, че в логиката на Ли няма смисъл. По тази логика човек, който шофира нанякъде, може да бъде обвинен, че планира да извърши кражба, дори и да няма конкретни доказателства. Ако човекът само е замислял да извърши грабеж, но не го е направил, значи не е извършил престъпление.
Ли е един от четиримата китайски държавни служители, санкционирани от правителството на Съединените щати на 9 ноември 2020 г. заради ролята им в прилагането на новия закон за националната сигурност на Хонконг.
Какво престъпление са извършили тези продемократи? Те дори не са имали шанс да реагират на призива на Бени Тай за установяване на демокрация в града, което би било предизвикателство към лидера на Хонконг Кари Лам, марионетката на китайския режим.
Първичните избори, организирани от местната политическа асоциация „Сила за демокрация“ на 11 и 12 юли 2020 г., имаха за цел да изберат най-обещаващите продемократични кандидати за законодателното тяло. Продемократичният лагер се надяваше да спечели мнозинство или повече от 35 места в Законодателния съвет (LegCo).
Продемократичните фигури бяха арестувани въз основа на обвинения за нарушение на закона за националната сигурност. По данни на хонконгската полиция шестима от тях са били задържани заради подозрение в организиране и планиране на престъпни дейности за подриване на държавната власт. А останалите 47 са били арестувани за участие в подобни дейности. И двете са наказуеми престъпления според закона за сигурността, който осъжда неясно дефинирани престъпления като подривна дейност и сепаратизъм.
Китайската комунистическа партия (ККП) се осмели да проведе този широкомащабен арест в Хонконг поради две причини: САЩ са в процес на президентски преход, а ЕС и Китай принципно се договориха за Всеобхватно инвестиционно споразумение в края на декември 2020 г.
Въпреки че избраният от новия президент Джо Байдън държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен разкритикува арестите, мисля, че неговите забележки не бяха достатъчно силни, за да осъдят действията на Пекин. Други американски конгресмени и японски политици осъдиха арестите, но мисля, че и техните изявления бяха доста слаби. Държавите-членки на ЕС също си затвориха очите за нарушенията на човешките права в Китай, когато подписаха новата сделка за бизнес инвестиции. Крис Патън, последният британски губернатор и застъпник за Хонконг, настоя ЕС да отхвърли споразумението.
Китайският комунистически лидер Си Дзинпин е в центъра на вниманието, тъй като имиджът на Китай е опетнен. Дипломатическите отношения между Китай и САЩ се влошиха от началото на търговската война през 2018 г. Вашингтон наложи редица санкции срещу Пекин и негови държавни служители. Международната общност иска да потърси отговорност на Пекин заради COVID-19 пандемията. На всичкото отгоре хонконгските граждани продължават да се борят срещу посегателството на ККП срещу автономията и свободите на техния град, което китайският режим разглежда това като акт на непокорство, който не смята да толерира.
Си счита, че трябва сериозно да накаже протестиращите в Хонконг, за да покаже, че управлява с железен юмрук. Това би послужило като предупреждение за жителите на Хонконг и континенталната част на Китай. Неотдавнашните арести на 53-мата продемократични активисти послужиха за осъществяването на тази цел.
Си също така е наясно, че Съединените щати и страните от ЕС са ограничени във възможността си да накажат Пекин, тъй като самите те имат вътрешни проблеми за решаване. Той може би вярва, че те вероятно не са склонни да направят нещо по-значително за проблема в Хонконг и най-вероятно просто ще отправят празни закани, които няма да повлияят на авторитета му.
Трябва да призная, че Хонгкон не притежава такава незаменима стратегическа позиция за САЩ и Европа. Въпреки че САЩ и ЕС имат достатъчно начини да санкционират ККП, ще има последствия и за самите тях. Въпросът е дали западните политици са готови да го направят, за да запазят универсалните ценности и да спрат амбициите на ККП за глобална хегемония.
Хората в Хонконг трябва да продължават да разчитат на себе си и никога да не се предават. Натискът на Си Дзинпин върху територията има за цел да изпита границата на търпението и толерантността на американските и европейските политици. Но този ход може да провокира западните държави, ако те погледнат на това като на нарушение на универсалните ценности.
ККП пося семето на възмущението сред жителите на Хонконг и праведните хора по света, и рано или късно ще трябва да пожъне последиците.
Нган Шункау е писател и издател, който живее в Хонконг от 1978 г. Той е автор на „Кървав дъжд в моята младост“ (血雨 華 年), история за противоположни фракции сред Червената гвардия по време на китайската Културна революция.
Гледната точка, изразена в тази статия, е мнението на автора и не отразява непременно възгледите на “Епок Таймс“.
