|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
В началото на август Министерски съвет прие Административен мониторингов доклад за изпълнението през 202З г. на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030).
Докладът е изготвен от отдел „Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и взаимодействие с гражданското общество“ на МС, въз основа на информация от отговорните институции за изпълнените от тях мерки, дейности и политики, реализирани през 2023 г. във връзка със Стратегията.
Изпълнените дейности през отчетния период, на база партньорството между институциите, гражданските организации и ромската общност, обхващат следните 6 области или т.нар. приоритети: образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, върховенството на закона и недискриминацията, култура.
Финансиране за 2023 г.
Съгласно Националния план за действие за периода 2022-2023 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021-2030 г. финансирането на различните мерки по съответните оперативни цели в шестте приоритета се извършва със средства от:
- държавния бюджет, изчислени на базата на приети от МС стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности и броя на децата;
- държавен и делегиран бюджет (вкл. делегиран бюджет по проект на Български червен кръст)
- Национална програма „Заедно за всяко дете“
- Програма „Образование“ 2021-2027 г.
- Средства по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (ОП НОИР);
- Българо-швейцарска програма за сътрудничество ЗОВ 2
- Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027
- Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021 – 2025 г.
- Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2021 – 2025 г.
- Национална програма за подкрепа на образователните медиатори и социалните работници;
- Проект „Здравеопазване за всички“ по Програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвимите групи“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г., финансира мерките „ Въвеждане на пилотна концепция – включване на здравни медиатори в общински и държавни болници“ и „Създаване на пилотна система за мониторинг на дейностите и анализ на политиката за здравна медиация“.
Акценти в доклада за изпълнените дейности през 2023 г.
Докладът посочва, че продължават да стоят предизвикателства като липсата на ангажираност на някои от местните власти, нерешени проблеми в сферата на жилищните условия, висок процент на здравно неосигурените лица, разширяване и подобряване на достъпа до правосъдие на лица от уязвими групи и др.
В следните области сме избрали акценти от мерките, посочени в доклада, които не обхващат в цялост изпълнението на всички многообразни и свързани с различните цели дейности, като цялостния доклад можете да намерите тук.
Приоритет „Образование“
В българската образователна система не се събират данни за етническия произход на децата и учениците, които са български граждани и се ползват с правото да се определят или не като представители на дадена етническа общност. В тази връзка предоставянето на етнически данни се осъществява изцяло на доброволен принцип, още повече, че етническият произход не може да бъде разглеждан като признак на уязвимост или да поставя едни български граждани в неравностойно положение спрямо други български граждани.
В доклада се посочва, че в областта на образованието продължават усилията за педагогическа, психологическа и социална подкрепа за родители на деца от уязвими групи. Продължават положителните практики за включване в процеса на непедагогически специалисти – помощник-възпитатели, помощници на учителя, образователни медиатори и/или социални работници.
В доклада се посочва, че средства за допълнително обучение по български език за деца в предучилищна възраст се осигуряват, считано от 16 май 2019 г., по проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“. Основната цел на проекта е навременното ранно обхващане и образователното приобщаване на деца от уязвимите групи в предучилищното образование, подкрепа на достъпа им до качествено образование, подкрепа на социалното им приемане и сближаване за изграждането им като пълноценни граждани и за успешна професионална, социална и личностна реализация. Проектът приключва на 30.06.2023 г., като верифицираните средства за целия период на изпълнение (2019 г. – 2023 г.) са 81,7 млн. лв., като в дейността по допълнително обучение по български език са се включили общо 1123 институции, от които 845 детски градини и 278 училища.
Приоритет „Здравеопазване“
Министерството на здравеопазването е водеща отговорна институция за изпълнение на целите в Стратегията в областта на здравеопазването, като в доклада се посочва, че се прилагат иновативни дейности за разширяването на акушерската помощ на здравно неосигурени жени и на извършването на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.
В доклада се посочва, че се осигурява безвъзмездно здравословно и пълноценно хранене от детските кухни на деца от 10 месеца до 3 години и съпътстваща подкрепа на семействата им за повишаване на родителския капацитет, социално приобщаване и преодоляване на последиците от бедността. Прилага се и се разширява пилотна концепция за включване на здравни медиатори в общински и държавни болници, като към края на 2023 г. здравни медиатори (21 броя) работят в лечебни заведения на територията на общините Бургас, Димитровград, Дупница, Нови пазар, Казанлък, Самоков и Благоевград.
Важен акцент са провежданите профилактични прегледи и изследвания в населени места и квартали, в които живеят здравно неосигурени български граждани от ромски произход. В доклада се посочва, че:
- В мобилните гинекологични кабинети в областите Благоевград, Сливен, Пазарджик и Търговище са проведени 763 прегледи с 147 диагностицирани лица, като общо разходваните финансови средства са 50 000 лв.
- В мобилните педиатрични кабинети в областите Сливен и Монтана са проведени 1029 прегледи, като 147 са диагностицираните лица, а разходваните финансови средства са общо 24 900 лв.
- Чрез мобилните мамографи в областите Пазарджик и Бургас са проведени 290 прегледа, като са диагностицирани 55 лица с, а разходваните средства са 20 000 лв.
Извършените профилактични акушеро-гинекологични прегледи в населените места са проведени след предварително съгласуване, съдействие и организационна помощ от кметовете на общините и здравните медиатори в ромските квартали.
В допълнение са проведени прегледи за социално значими заболявания чрез два мобилни флуорографски кабинети (343 прегледа и диагностицирани 27 лица), три мобилни ехографски кабинети (494 прегледа и диагностицирани 181 лица), както и три мобилни лаборатории (2632 профилактични изследвания на 329 лица), като общата стойност на разходите са съответно 54 500 лв.
Приоритет „Заетост“
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е водеща отговорна институция за изпълнение на целите в областта на заетостта. То изпълнява мерки за подпомагане на ромската трудова интеграция чрез мотивиране, обучения за придобиване на професионална квалификация и мерки за насърчаване на заетостта. Разширява се приносът на трудовите посредници – ромски медиатори, които съвместно с ромските лидери и организациите, на терен, реализират дейности за мотивиране за регистрация в бюрото по труда на неактивните представители на ромския етнос.
Административната статистика на Агенцията по заетостта към МТСП проследява динамиката в броя на регистрираните безработни, както и дела на различните групи безработни.
Самоопределилите се като роми безработни лица през 2023 г. са 27 141 средномесечно на годишна база, като през отделните месеци на годината броят им варира от 24 816 през януари 2023 г. до 28 647 лица през август 2023 г., когато е отбелязан и максималният брой регистрирани безработни през годината. В сравнение с 2022 г. броят на регистрираните безработни роми нараства с 2463 лица средномесечно или с 10,0% , като темпът на нарастване на броя на регистрираните роми е 4 пъти по-интензивен от средния темп на нарастване (2,5%) на общия брой безработни.
В доклада се посочва, че продължават дейностите по стимулиране на активно поведение на пазара на труда, като се провеждани групови срещи, на които се предоставят консултантски услуги на лицата за подобряване на уменията си търсене на работа, успешно представяне пред работодател, изграждане на стремеж за учене, професионално ориентиране и психологическо консултиране.
В Центровете по проект „Услуги „Лице в лице” се предоставя консултиране, ориентиране и информиране с цел улесняване достъпа на безработни лица и хора, получаващи социални помощи, до заетост и възможности за социално включване чрез услуги за намаляване периода на социално подпомагане. Тези центрове допринасят за увеличаване на икономическата активност в малките населени места, които са едни от най-рисковите за продължителна безработица.
По проект „Готови за работа” през 2023 г. са идентифицирани 617 младежи, самоопределили се като роми, като от тях 583 са активирани и регистрирани в бюрата по труда. Идентифицирани са 347 жени, самоопределили се като роми, а 332 от тях са регистрирани в бюрата по труда като участници в проекта. В Ателиета за търсене на работа през 2023 г. са участвали общо 164 младежи, като от тях 28 са се самоопределили като роми, в това число 14 жени, самоопределили се като роми.
По проект „Нова възможност за младежка заетост” през 2023 г. са сключени общо 1920 договора, като в заетост до този момент са включени общо 5420 безработни лица до 29-годишна възраст (от тях – 3029 са на възраст до 24 години). През 2023 г. в заетост са включени 5420 младежи, в стажуване 31 – младежи, в обучение – 865 младежи и в заетост – 4524 младежи.
В доклада е изложена информация за осигуряване на заетост на първичния пазар на труда (извън мерки и програми), като чрез интернет страницата на Агенцията по заетостта (АЗ) безработните лица, вкл. ромите, получават посреднически услуги за подпомагане търсенето на работа. Ромите имат възможност да ползват информацията, предоставена в разделите „Търсещи работа” и „Е-трудова борса” за запознаване с инициативите на АЗ и обявените свободни работни места в бюрата по труда в страната. През 2023 г. започнали работа на първичния пазар на труда са 12 505 роми. От тях: 6591 са жени; 1125 – младежи до 29 г.; 4251 – над 55 години.
Приоритет „Жилищни условия“
В областта на жилищните условия успешно са приключили проектите за социални жилища по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 на ЕС, като са изградени 780 броя социални жилища, при заложена целева стойност с натрупване от 642 броя жилища. Обхванати са 1503 представители на маргинализирани групи, включително роми с подобрени жилищни условия.
Към 31.12.2023 г. са сключени 24 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти за социални жилища с общините Русе, Стара Загора, Благоевград, Перник, Кърджали, Ловеч, Смолян, Разград, Силистра, Велинград, Варна, Пловдив, Бургас, Видин, Хасково, Шумен, Враца, Лом, Казанлък, Монтана, Гоце Делчев, Търговище, Петрич и Свищов, като 4 от договорите, с общините Варна, Силистра, Търговище и Лом, са прекратени. Към 31.12.2023 г. има 13 бр. приключили договори за безвъзмездна финансова помощ за социални жилища на общините Благоевград, Ловеч, Русе, Стара Загора, Свищов, Велинград, Бургас, Перник, Казанлък, Шумен, Хасково, Кърджали, Гоце Делчев и Видин, с изпълнението на които са рехабилитирани 780 жилища в градските райони.
Приоритет „Върховенство на закона и недискриминация“
Оперативната цел, заложена в Стратегията, е „Гарантиране правата на гражданите, с акцент върху жените и децата, защита на обществения ред, недопускане и противодействие на проявите на нетолерантност и на „език на омразата”.
В доклада се посочва, че основен акцент при изпълнението на този приоритет е поставен върху ефективното прилагане на съществуващата нормативна уредба за борба с антиромските нагласи и дискриминацията, като през 2023 г. се работи за:
- повишаване на институционалната култура и експертен капацитет на публичните институции в т.ч. укрепване капацитета на българските магистрати за осигуряване на ефективна защита срещу различните форми на дискриминация и насилие (в т.ч. и срещу нарушенията, мотивирани от етнически подбуди) с фокус върху прилагането на относимите международни, европейски и национални стандарти в областта;
- обучения на полицейски служители по правата на човека и проблемите на малцинствата, законосъобразно прилагане на полицейски правомощия, отговорност на полицейските служители при нарушаване на човешките права;
- промяна на обществените нагласи и стереотипи с цел предотвратяване и недопускане на случаи на расизъм и дискриминация;
- повишаване на информираността на представителите на ромските общности, в т.ч. на ромските жени, както и на лица, живеещи в домакинства под прага на бедност, за техните права и подобряване на достъпа им до правна помощ и правосъдие;
- консултиране и информиране за приложението на антидискриминационното законодателство и т.н.;
- овластяване и равни възможности, преодоляване на домашното насилие, ранните бракове и други форми на насилие, основано на пола;
- противодействие на домашното насилие и насилието на полов признак, укрепване на усилията на съдебната система и полицейските органи за гарантиране на правосъдие и закрила на деца.
Докладът посочва насърчаването на партньорството между местни и държавни институции, да се привличат професионалисти, да се насърчава активното участие на ромската общност и сътрудничеството с всички заинтересовани страни. Пример за това е проект „Подобряване на координацията и диалога между полицията и ромското общество“, изпълняван от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП). По проекта са проведени информационни кампании за повишаване на осведомеността относно радикализацията, насилствения екстремизъм и реч на омразата, 10 съвместни местни форума с деца и техните родители за преодоляване на антиромските стереотипи и дискриминация в градове с компактно ромско население с присъствието на представители на РУО, органите за закрила на детето на местно ниво, местни лидери/медиатори, представители на религиозните общности и представители на НПО за подобряване диалога между институциите и ромските общности.
По отношение на развитието на медиацията, като се продължи използването на мобилни екипи за достъп до правна помощ и правосъдие на представители на уязвими групи и до лица от отдалечени и географски изолирани райони, в доклада е посочен проектът “Подобряване на достъпа до правосъдие на лица, живеещи под прага на бедност със специален фокус върху жени, деца и ромската общност“. Проектът е изпълняван от Националното бюро за правна помощ, като в областите Стара Загора, Велико Търново и Варна работят 6 ромски медиатори, които подпомагат комуникацията между адвокатите и нуждаещите се лица, подпомагат работата на сформираните мобилни екипи, мотивират целевите групи да ползват услугите на местните пилотни центрове. Мобилни екипи от професионалисти са на разположение, на дежурство за достъп до уязвими групи и лица в нужда в отдалечени райони на страната, при изпълнението на проекти на Министерството на правосъдието, по Програма “Правосъдие“ на НФМ 2014 – 2021 г. в областта на противодействието на домашното насилие и насилието на полов признак.
През 2023 г. е разработено мобилното приложение „Помогни ми“, което съдържа информация за правата на лицата, пострадали от насилие, за адреси, контакти и работно време на структури, по областни центрове, с дейност свързана със защита на лицата. Броят на влизанията в мобилното приложение през 2023 г. е 1275, а броят на изтеглянията на приложението е 573. То е създадено с цел осигуряване на бърз и лесен достъп на лицата, пострадали от насилие до Националната телефонна линия за пострадали от насилие (с номер 0800 18 676), Спешна помощ, Националния телефон за правна помощ към Националното бюро за правна помощ (с номер 070018250), както и до Районните полицейски управления в страната по области, дирекциите за социално подпомагане, заведения за социални услуги, здравни заведения-съдебна медицина, регионални центрове за консултиране към адвокатските съвети в страната, местни комисии за борба с трафика на хора.
Докладът посочва, че през 2023 г. социалните работници работят по случаи на превенция на изоставянето, както и по отношение на превенция на ранните бракове, в която група влизат и деца, и семейства от ромски произход. Статистическите данни по отношение на мерките и дейностите по закрила на детето са общи за всички деца и семейства в риск.
Новите случаи на превенция на изоставянето, по които е открита работа от началото на календарната година до 31.12.2023 г., са общо 3570. Успешно приключилите случаи по превенция на изоставянето през 2023 г. са 2706. Новите случаи по реинтеграция, по които е открита работа от началото на календарната година до 31.12.2023 г., са 1368. Успешно приключилите случаи по реинтеграция през 2023 г. са 492.
Акцент в доклада е и изпълнението на проекти и инициативи за интегрирането на малцинствени групи чрез включването им в спортни и младежки дейности, които допринасят за насърчаване на гражданска ангажираност, участие и овластяване, формиране на социално отговорно поведение, преодоляване на социалното изключване.
Докладът съдържа и отчет за дейностите на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). Посочва се, че през 2023 г. сдружение „Лекари на Света” – клон Сливен разширява цялостната си програмна дейност по отношение на психосоциалната подкрепа за деца и тинейджъри, живеещи в рискова среда и условия да бъдат жертви на насилие, експлоатация и трафик на хора. Основна част от работата на сдружението е реализиране на дейности за изграждане на добра, доверителна връзка с деца – потенциални жертви на експлоатация и трафик, посредством привличането им за участие в ежедневни неформални дейности, в т.ч. за превенция на различни опасни процеси, които често са предпоставени от бедността на децата и семействата им от кв. „Надежда”, гр. Сливен.
В докладът се посочва, че най-често срещаните форми на трафик на хора сред лицата от ромски произход продължава да е трафикът с цел сексуална експлоатация (предимно в Германия) и трафика на бременни жени с цел продажба на новородени (предимно в Гърция и Кипър). Забелязва се увеличаване на броя на случаите на престъпления свързани с интернет спрямо малолетни и непълнолетни деца. Това много често е предпоставка същите да бъдат изнудвани и впоследствие склонявани към трафик на хора.
Обединяваща характеристика на всички жертви на трафик на хора е тяхната уязвимост – живот в крайна бедност и нищета, физическо увреждане или психично заболяване, домашно насилие, затъване в дългове, зависимост към наркотични вещества или друга форма на зависимост, липса на подкрепяща семейна и социална среда, липса на образование, трайна безработица, безпътие и безизходица.
Приоритет „Култура“
Оперативната цел, заложена в Стратегията, е: „Подобряване на условията за равнопоставен достъп на ромската общност до обществения културен живот, съхранение и популяризиране на ромската традиционна култура, развитие и популяризиране на творчеството като фактори за културна интеграция и социално сближаване. Преодоляване на езика на омразата и възпроизвеждането на предразсъдъци към ромите в медиите с оглед на изграждане на позитивен образ на общността.“
Министерство на културата обявява конкурсни сесии за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии, и проекти в областта на визуалните изкуства, насочени към ромската общност. През 2023 г. по сесията за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите са финансирани 107 проекта на обща стойност 2,2 млн. лв., а по сесия за финансиране на проекти в областта на визуалните изкуства са подкрепени 32 проекта на обща стойност 721 хил. лв.
Проектите, подкрепени от Министерството на културата в областта на сценичните изкуства са насочени към професионални организации, в които се включват участници от всички етноси в страната. През 2023 г. броят на подкрепените проекти в областта на сценичните изкуства е 171, в т.ч. в областта на театралното изкуство – 75, в областта на танцовото изкуство – 29 и в областта на музикалното изкуство – 67; брой проведени сесии – 9, брой реализирани представления/концерти – 13 535 бр., в които се включват и лица от ромската общност.
В доклада се посочва, че Национален фонд „Култура“ (НФК) също разработва подходящи програми за подкрепа на проекти, свързани с ромската общност и НПО, работещи в тази сфера, с което се цели тяхното равноправно участие в процеса на подпомагане на изкуството и културата. През 2023 г. НФК отново е основен инструмент за подкрепа на културния сектор. За 8,4 млн. лв. през 2023 г. са осъществени 9 регулярни конкурсни програми: „Създаване“, „Мобилност и развитие“, „Дебюти“, „Социално ангажирани изкуства“, „Критика“, „Любителско изкуство“, „Преводи“, „Разпространение“ и „Целева подкрепа „Творческа Европа“.
Национален план за действие за 2024 – 2027 г. в изпълнение на Стратегията
През месец март МС прие Национален план за действие за периода
2024 – 2027 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030).
Планът обхваща Мярката „Допълнително обучение по учебни предмети за преодоляване на пропуски в овладяване на учебното съдържание, както и за успешно представяне на НВО и ДЗИ за ученици от уязвими групи, в това число роми.
За три годишния периода мярката „Занимания по интереси, междуучилищни дейности, изнесени занимания в реална среда, културно-образователни инициативи, вкл. популяризиращи четенето и професионалното ориентиране“ предвижда финансиране в размер на 31 млн лева по процедура „Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт“ на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г.
За същия период са предвидени 761 хил. лв. по мярката „Провеждане на обучения за повишаване на капацитета на институциите в системата на училищното образование за осъществяване на приобщаващо образование, в т.ч. чрез квалификация на педагогическите специалисти и на непедагогическия персонал, вкл. образователните медиатори и/или социални работници“, като средствата са по Програма „Образование“ 2021-2027 г. и проект „Успех за теб“.
Изброените акценти в Националния план обхващат малка част от всички мерки по зададените цели, като целия документ можете да намерите тук.
