|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Китайското приложение Temu, което предлага дрехи, играчки и всевъзможни нужни и ненужни вещи за бита на изключително ниски цени, става все по-популярно в България, а в световен мащаб е изтеглено над 100 млн. пъти. Сайтът предлага безплатна доставка, безплатно връщане до 90 дни и апетитни оферти от 90-процентни намаления.
Въпреки че критичността на българина към подозрително ниските цени на стоките MADE IN CHINA отдавна е приспана, много официални лица зад граница алармираха, че има голяма вероятност Temu, Shein и други подобни вериги да използват робски труд за производството на стоките си.
Първото предупреждение дойде от Сената на Съединените щати, а по-късно депутати и защитни организации във Великобритания, заявиха пред Би Би Си, че „отдавна са загрижени за възхода на Temu и рисковете, които той носи“.
„Пазарувай като милиардер“
Компанията Temu е похарчила милиони за маркетинг, включително за партньорства с онлайн инфлуенсъри, реклами в социалните медии и дори 30-секундна реклама на Super Bowl, чиято цена би могла да достига 5 млн. долара.
Присъствието на Temu в онлайн търсенето е огромно – сайтът се появява в първите резултати, когато използвате търсачка, за да откриете даден артикул и едва ли има човек, който още да не е видял оранжевото лого.
С мотото си „Пазарувай като милиардер“ Temu се опитва да ни внуши, че всеки може да се почувства богат и преуспял, пазарувайки евтини и нискокачествени продукти (или може би, че милиардерите по цял ден правят това).
Китайският доставчик знае много добре как да си „поиграе“ с производството на допамин и с центъра на наградите в мозъка на своите потребители. Темата на настоящия материал обаче не е да изобличи методите на съвременните производители да ни вкарат в пристрастяващия капан на свръхпотребление.
Тук разглеждаме нещо много по-сериозно, а именно как Temu постига тези невъобразимо ниски цени?
Temu всъщност представлява връзка между потребителите и многобройните китайски производители и според някои анализатори, предоставяйки по-достъпни стоки за ежедневието и бита, помага на „многобройни семейства да смекчат въздействието на нарастващите разходи за живот“.
Но липсата на прозрачност за тези производители и вериги на доставки повдига много въпроси: От къде идват стоките? Кои са производителите? Използват ли производителите принудителен, робски или детски труд? Произвеждат ли се стоките в лагерите за принудителен труд в Синдзян?
Допринасяме ли за използването на робски труд
Депутатката и ръководител на комисията по външни работи на Великобритания Алиша Кърнс заяви пред Би Би Си, че „отдавна е обезпокоена от възхода на Temu и рисковете, които той създава“. Тя призова за по-строг контрол върху онлайн пазара, за да се увери, че „потребителите не допринасят по невнимание за уйгурския геноцид“.
Говорейки за липсата на прозрачност във веригите за доставки, Кърнс предупреждава, че по-ниските цени може да се дължат на „зависимостта от робски труд“.
Китай е обвиняван, че през последните няколко години е задържал повече от един милион уйгури в Синдзян против тяхната воля.
Регионът произвежда около една пета от световния памук и групи за защита на правата на човека изразяват опасения, че голяма част от този износ на памук се събира с принудителен труд. Китай отрича всички твърдения за нарушения на правата на човека в Синдзян.
„Когато разгледате откъде Temu получава стоките си, къде в Китай ги произвежда, можете да видите, че това са области, за които знаем, че използват насилствен уйгурски робски труд“, заявява Кърнс.
„Моята молба към Temu е да ни покаже веригата си на доставки. Покажете ни, че не използвате уйгурски робски труд“, призова тя.
Коментарите на Алиша Кърнс бяха подкрепени от водещи благотворителни организации за борба с робството в Обединеното кралство. Клои Кранстън от Anti-Slavery призова Temu да осигури „пълна прозрачност на веригата си за доставки“, а главният изпълнителен директор на Unseen Андрю Уолис заяви: „Наложително е потребителите, но и правителствата, да знаят обстоятелствата и ситуациите, при които стоките се произвеждат и предлагат на пазара“.
„Бързата мода и геноцидът над уйгурите“
През юни 2023 г. двупартийна комисия в САЩ публикува междинен доклад, описващ в подробности предварителните констатации относно китайските марки за бърза мода Shein и Temu.
„Американските потребители трябва да знаят, че съществува изключително висок риск веригите за доставки Temu да са омърсени заради производството на стоките им с принудителен труд“, се казва в доклада, озаглавен „Бързата мода и геноцидът над уйгурите“.
Ето какво казва председателят Галахър за констатациите: „Тези резултати са шокиращи: Temu не прави почти нищо, за да запази веригите си за доставки свободни от робски труд. В същото време Temu и Shein изграждат империи около вратичката de minimis в нашите правила за внос – избягват данъци върху вноса и избягват контрол върху милионите стоки, които продават на американците.“
„Първоначалните констатации на този доклад са тревожни и засилват необходимостта от пълна прозрачност на компаниите, които потенциално печелят от принудителния труд на ККП. Нашият специален комитет чу от експерти под клетва, че тези практики продължават и до днес и ние възнамеряваме да засилим законите като Закона за предотвратяване на принудителния труд на уйгурите, за да им сложим край веднъж завинаги“ – добавя Кришнамурти, друг член на разследващата комисия.
„Temu не разполага с никаква система, която да гарантира спазването на Закона за предотвратяване на принудителния труд на уйгурите – UFLPA“, се казва още в доклада.
Законът UFLPA, който влезе в сила през юни 2022 г., забранява вноса от крайно западния китайски регион Синдзян, освен ако компаниите не могат да докажат, че продуктите не са произведени с принудителен труд.
Според доклада Temu е заявила пред комисията, че „не забранява изрично на продавачите да продават продукти, произведени в Синдзянския автономен район“. Освен това Temu е отказала да носи отговорност, че предлаганите от платформата продукти може да са произведени с робски труд.
Геноцид в Синдзян
Независим народен трибунал базиран в Лондон постанови през 2021 г., че китайският режим е извършил геноцид срещу уйгурите и други мюсюлмански малцинства в крайния западен регион Синдзян.
Правното основание за класификацията „геноцид“ е дефинирана от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид – международен договор, приет от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г.
Той (pdf ) определя „геноцидът“ като престъпление, при което е извършено поне едно от пет действия с намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група.
Уйгурският трибунал установи, че Китайската комунистическа партия (ККП) чрез набор от репресивни действия, включително масово интерниране, разделяне на семейства, стерилизации и принудителен труд, е приложила „умишлена, систематична и съгласувана политика“ за намаляване на уйгурското население в региона.
Масовото задържане на уйгури поставя началото на безброй форми на малтретиране, унижение, изтезания и извънсъдебни убийства.
„Стотици хиляди уйгури, според някои оценки надхвърлящи милион, са били задържани от властите на КНР [Китайската народна република] без никаква или достатъчна причина и са подложени на актове на безсъвестна жестокост, поквара и безчовечност“, заявява Сър Джефри Найс, който председателства трибунала.
Понастоящем над един милион уйгури и други мюсюлмански малцинства се намират в китайски лагери за интерниране, където са подложени на принудителен труд, изтезания, сексуално насилие, политическа индоктринация, принудителни аборти и принудителна стерилизация.
След прочитането на тази статия може би вече няма да се чувствате като „милиардер“, когато пазарувате от Temu. Но по-важно от това как се чувстваме, са дългосрочните ефекти от действията ни. И ако с действията си не можем да помогнем да спре да съществува геноцид, нека поне не подкрепяме използването на робски труд. Нека бъдем малко по-осъзнати, когато пазаруваме и когато купуваме нещо за себе си, или за най-ценните за нас хора, поне да се замисляме от къде идва то и как е произведено.
Калина Иванова е психолог с дългогодишен опит в работата с жертви на насилие, трафик и сексуална и трудова експлоатация. Интересува се от теми, свързани с нарушаването на човешки права и преследването на духовната практика Фалун Дафа от комунистическия режим в Китай.
