|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
„Италия ще реши дали да остане или да не остане в инициативата „Един Пояс, един път“. В парламента много партии са против нея.“
Министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни заяви, че участието на страната в китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI) не е оправдало очакваните икономически ползи.
„Италианският парламент проверява ситуацията. В този момент страните извън инициативата „Един пояс, един път“, европейските страни, работят по-добре от нас“, заяви той на 2 септември по CNBC, преди тридневното си пътуване до Пекин. „За това Италия ще реши дали [да] остане или не в инициативата „Един пояс, един път“. В парламента много партии са против нея.“
Г-н Таяни, който е и заместник министър-председател на Италия, сподели, че сделката „не е отговорила на италианските очаквания“.
Целта на BRI беше да свърже Азия, Европа и Африка чрез „нов Път на коприната“ посредством огромни разходи по инфраструктурата. Критици твърдят, че това е само начин Китайската комунистическа партия (ККП) да разшири геополитическата си мощ и икономическо влияние.
„Посланието на Италия е много ясно: искаме да работим с Китай, искаме да присъстваме на китайския пазар, готови сме за инвестиции, но както казах, важно е да има равнопоставеност“, заяви г-н Таяни, който преди това е бил председател на Европейския парламент и европейски комисар. „Искаме да продължим да работим в тясно сътрудничество с Китай, но трябва да анализираме и износа: BRI не даде резултатите, на които се надявахме.“
Италия е единствената страна от Г-7, която е част от китайската инициатива BRI, и нейното оттегляне би означавало сериозен неуспех за Китай.
Краен срок за вземане на решение
Италия трябва да вземе решение до края на годината дали иска да поднови участието си в BRI. Съгласно споразумението между Италия и Китай сделката е с петгодишен срок и ще бъде подновена през март 2024 г. за още пет години, ако никоя от страните не реши да я прекрати тази година.
Г-н Таяни не потвърди кога Италия ще вземе решение, но това не е първият път, в който италиански официални лица публично изразяват разочарованието си от BRI.
След първоначалното присъединяване на държавата през 2019 г., тогавашният италиански министър-председател Марио Драги замрази споразумението за две години, след встъпването си в длъжност през 2021г.
Наскоро италиански официални лица заявиха, че виждат други държави, които поддържат добри отношения с Китай и без подобно участие, и поставиха под въпрос ползите от тях.
През юли италианският министър на отбраната Гуидо Кросето заяви, че първоначалното решение за присъединяване е било „импровизиран и зверски акт“. Той твърди, че то е увеличило многократно китайския износ за Италия, но не е увеличило по същия начин италианския износ за Китай.
„Въпросът днес е: как да се оттеглим [от BRI], без да навредим на отношенията [с Пекин]. Защото е вярно, че Китай е конкурент, но също така е и партньор“, заяви г-н Кросето пред вестник Corriere della Sera.
„Изнесохме много портокали за Китай. За три години те утроиха износа си за Италия. Най-смешното тогава беше, че Париж, без да подписва никакви договори, в онези дни продаваше самолети на Пекин за десетки милиарди.“
По това време италианският министър-председател, Джорджия Мелони, заяви пред репортери по време на среща с президента Джо Байдън в Белия дом, че Италия ще вземе решение преди декември. Тя изтъкна „парадокса“, че Италия е единствената страна от Г-7, която участва в BRI, но дори не е страната от Г-7 с най-голям търговски обмен с Китай.
„Мислехме, че свободната търговия без правила може да реши проблемите ни, да разпредели богатството и да демократизира системи, които са по-малко демократични от нашата. Това не се случи“, каза г-жа Мелони.
„И второто нещо, което се случи, беше, че системите, които не бяха демократични, се включиха от институционална страна и спечелиха място в света. Сега те са по-силни, а ние сме по-слаби, тъй като не контролираме веригите си за доставки. Така че това, което трябва да направим, е да преосмислим.“
Противоречиво членство
Решението на Италия да се присъедини беше силно критикувано, тъй като BRI е противоречив проект. Инфраструктурата на търговските маршрути през три континента е подкрепена с китайско финансиране, а критиците посочват, че това е довело до задлъжняване на развиващите се страни, което те не могат да изплатят, като същевременно е засилило влиянието на Китай в страните по маршрута.
През 2019 г. сделката беше подписана на церемония, на която Матео Салвини, италиански заместник министър-председател и министър на инфраструктурата, забележимо отсъстваше. Преди церемонията той открито разкритикува сделката – заяви, че Италия няма да бъде „ничия колония“ и че в Китай не съществува свободен пазар – като предупреди италианските предприемачи.
Тогавашният заместник-министър на външните работи на Италия Гулиелмо Пики заяви, че е необходим „по-задълбочен контрол“.
Френският президент Еманюел Макрон и тогавашният германски канцлер Ангела Меркел също изразиха загриженост. Европейската комисия публикува доклад, в който нарече Пекин „систематичен съперник“, който трябва да бъде държан на разстояние. Германски вестник публикува редакционна статия, в която се казва, че сделката не е в интерес на Италия и всъщност членството на Италия само служи за придаване на легитимност на спорния Пекински проект.
