Въздухоплаването е един от най-безопасните видове транспорт в днешно време. Но за да се стигне до тук, гражданската авиация е извървяла дълъг път на развитие. За да се превърне въздухоплаването в това, което е днес, и да се гарантира безопасността на бъдещите полети, всяка самолетна катастрофа е била внимателно разследвана и от нея са се извличали сериозни поуки.
В зародиша на гражданската авиация диспечерите на въздушното движение не са се намирали в кули, наблюдаващи цялото летище, както сме свикнали да ги виждаме днес. Тези хора просто стояли близо до самолетните писти и навигирали кацащите и излитащите самолети, развявайки знамена.
Катастрофата над Големия каньон
Една конкретна самолетна катастрофа от юни 1956 г. е тясно свързана със зараждането на съвременната система за контрол на въздушното движение (ATC). Тя се случва над Големия каньон в щата Аризона, САЩ.
Пътнически самолет на United Airlines (полет 718) се сбълсква във въздуха с авиолайнер на Trans World Airlines (TWA, полет 2) над Големия каньон. И двата самолета излитат от летището в Лос Анджелис само минути преди катастрофата.
Няма оцелели от нито един от самолетите и катастрофата се превръща в най-тежката в историята на авиацията до този момент. И все пак, тя ще се превърне в основа за радикалните промени на ATC в САЩ, а и по света.
Турбовитловите самолети, участвали в инцидента, били най-модерните за времето си-Lockheed Super Constellation и Douglas DC-7.
През 50-те години на миналия век системата, използвана за проследяване на полетния трафик, все още била относително примитивна. Докато сега въздушният трафик се следи напълно автоматизирано, ръководителите на полети през 50-те години следели самолетите, като ги позиционирали на хартиени карти въз основа на показанията за скорост и надморска височина, получени чрез радио-комуникация с пилотите.
Тази система дава само приблизителни координати за това къде се намират самолетите във въздуха. По този начин ръководителите на полетите нямали точна представа за точното местоположение на самолетите.
В края на 50-те години територията на САЩ все още не била покрита от радари. Така самолетите по това време летели, като се разчитало само и единствено на ориентацията на пилота и неговите наблюдение и преценка за разминаване с други самолети, преминаващи наблизо.
Малкият на брой инсталирани наземни радари създавали условия всеки самолет в определен период от време да излезе извън обхвата им. Тогава неговото разположение можело да се определи само въз основа на скоростта и височината, последно докладвани от пилотите, докато са били все още в радиоуправляемите зони.
При катастрофата през 1956 г. двата самолета летели на една и съща височина и почти със същата скорост, когато се приближили до Големия каньон. И двата екипажа летели в неконтролирано радарно въздушно пространство, когато се натъкнали на облачна покривка. Когато самолетите летели в неконтролирано радарно въздушно пространство те трябвало да останат видими през цялото време. Но тогава облаците ги закрили.
Вярва се, че при маневриране над Каньона и двата самолета са преминали през една и съща облачна формация по едно и също време, без изобщо да знаят, че са на курс на сблъсък.
Катастрофата била шокираща за обществеността, която преди това имала нарастващо доверие във въздушните пътувания. Сблъсъкът бил предупредителен звънец и за цялата авиационна индустрия.
Трябвало да се направи нещо, за да се предотвратят подобни катастрофи в бъдеще.
Обществото било възмутено, когато научило, че системата за ATC е неадекватна и неспособна да отговори на изискванията на увеличаващия по онова време въздушен трафик, което се превръща в потенциал за поредното бедствие.
В резултат на това правителството на САЩ било принудено да предприеме незабавни действия за решаване на проблема. Станало ясно, че са необходими повече радари за контрол на полетния трафик, а системата за ATC трябвало да получи значителна актуализация.
През 1957 г. Конгресът на САЩ отпуска значително финансиране за наемане и подходящо обучение на повече диспечери на въздушното движение. Така се полагат основите на осъвременената система за контролиране на въздушния транспорт.
Ивайло Ангелов е Травъл блогър, експерт по гражданска авиация. Следвайте Ивайло Ангелов в Gab Social: @ivailox