Европейските електромрежи се сблъскаха с рязко увеличение на проблемите с напрежението – бяха регистрирани 8 645 случая на превишено напрежение през 2024 г.
Бумът на слънчевата енергия в Европа оказва огромен натиск върху електроенергийните мрежи, които никога не са били проектирани за толкова много възобновяема енергия, твърдят анализатори.
Докато всяка година се инсталират рекорден брой нови слънчеви панели, старата мрежова система се бори да успее да ги поддържа.
Мощността за слънчево производство в Европейския съюз продължава да нараства и достигна приблизително 338 GW до 2024 г., според SolarPower Europe.
За да намали зависимостта си от руска енергия и да ускори зеления си преход, ЕС си постави цел през 2022 г. да инсталира поне 700 GW слънчева мощност до 2030 г. – достатъчно за осигуряване на електричество за стотици милиони домакинства.
Бързото нарастване на енергийното производство обаче разкри слабости в европейската енергийна система и застрашава да забави прехода, ако мрежите не успеят да се адаптират навреме.
Европейските електромрежи се сблъскаха с рязко увеличение на проблемите с напрежението миналата година – бяха регистрирани 8 645 случая на превишено напрежение през 2024 г., което е почти 10 пъти повече спрямо 2023 г., съобщава Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E).
Остаряващата разпределителна инфраструктура влошава проблема. Браншовата организация Eurelectric прогнозира, че до 2030 г. почти половината от европейските разпределителни мрежи ще бъдат на повече от 40 години.
Енергийният анализатор и ръководител проекти в Центъра Хелмхолц в Берлин Сюзан Нийс обясни пред The Epoch Times, че европейската енергийна система е под огромно напрежение, защото е била проектирана за времена, когато електричеството представляваше само малка част от общото енергийно потребление текущо.
„Ако отидете в провинцията в страни като Франция или дори Германия, тези мрежи са построени през 50-те години. Те наистина са почти на 70 години“, каза тя.
Европейската електроенергийна система първоначално била проектирана за еднопосочни потоци – от големите електроцентрали към домовете и предприятията, обясни Нийс. Сега обаче тя трябва да се справя с енергийни потоци в двете посоки, тъй като милиони слънчеви панели връщат енергия обратно в мрежата.
Според нея днешната мрежа трябва да съчетава големи регионални „супермрежи“ с по-малки местни системи, които могат да функционират самостоятелно при аварии.
Хари Уилкинсън, ръководител в Глобалната фондация за политики срещу затоплянето (Global Warming Policy Foundation), обясни, че предизвикателството не е само в остаряването на европейската мрежа, но и в това, че тя трябва да бъде значително разширена, за да свърже енергийни източници, които са много по-разпръснати от преди.
„Само физическото количество допълнителни кабели, които трябва да добавите към мрежата за свързване, това само по себе си е голямо предизвикателство“, каза той.
Проблеми с напрежението и трудностите на испанската мрежа
Най-много проблеми с напрежението през 2024 г. възникнаха при шведския Svenska kraftnät, който въведе автоматизирано докладване. Операторите в Словения, Молдова и Румъния също отчетоха увеличения заедно с разширяването на възобновяемите източници, според Eurelectric.
Други се справиха по-добре: унгарският MAVIR намали инцидентите за втора поредна година, а мрежовите оператори в Испания, Холандия и Франция изобщо не докладваха такива случаи.
Въпреки това през април масивни прекъсвания на тока засегнаха Испания и Португалия, оставяйки милиони домове и предприятия без електричество. В Испания, където слънчевата енергия вече осигурява около 21% от електроенергията на страната – увеличение от 8% преди пет години – бяха необходими спешни мерки за предотвратяване на прекъсванията.
Нийс обясни, че макар в случая с Испания слънчевата енергийна мрежа да не е била виновна, тя не е била модернизирана достатъчно бързо и части от нея могат да бъдат подобрени.
Уилкинсън обаче не се съгласи, че мрежата не е виновна. Той посочи пред The Epoch Times, че възобновяемите източници просто са по-сложни за управление като технология.
Нийс отбеляза, че Испания остава слабо свързана със съседните си страни, докато германската мрежа е много по-интегрирана – с четири оператора на преносни мрежи и близо 900 оператора на разпределителни системи, които управляват местните електроенергийни мрежи.
Според независимия енергиен консултант Катрин Портър местоположението играе много по-голяма роля при по-слабите мрежи. Докато честотата остава постоянна в цялата мрежа, напрежението е местен фактор, който трябва да се стабилизира от близкото оборудване.
„Конвенционалното производство в Испания е концентрирано на север и изток, докато югът се доминира от възобновяеми източници, което прави южната мрежа слаба и все по-трудна за управление“, пише тя в блога си.
Разходи за мрежите
Слънчевата енергия осигурява 22,1% от електроенергията на ЕС, според енергийния мозъчен тръст Ember Climate, в сравнение с 12,4% в Китай.
В САЩ съответния дял се очаква да достигне около 7% през 2025 г., според Американската администрация за енергийна информация.
Въпреки нарастването на слънчевото производство търсенето на електроенергия в Европа е в застой – то спадна миналата година и се възстанови само леко през 2025 г. Слабото търсене прави по-трудно балансирането на енергийна система, която все повече се доминира от непостоянни възобновяеми източници.
Международната енергийна агенция (МЕА) подчертава, че инвестициите в преносни и разпределителни мрежи стават критично важни, тъй като модернизацията на мрежите не успява да поддържа темпото с бързото изграждане на нискоемисионни енергийни мощности.
Годишните разходи за мрежи в ЕС ще надхвърлят 70 млрд. долара през 2025 г. – двойно повече от нивото преди десетилетие, съобщава МЕА в доклад от юни. Все пак инвестициите все още изостават от растежа на проектите за чиста енергия, което води до дълги опашки за присъединяване и задръствания при пренасяне на евтина слънчева енергия от Южна Европа към индустриалните центрове на север.
Европейската инвестиционна банка предупреди през септември, че липсата на инвестиции в мрежови разходи причинява неефективност в Европа и извън нея. Банката заяви, че инвестициите трябва да останат основен политически приоритет, ако Европа иска да запази конкурентоспособността си.
При разглеждане на цялостната икономика на слънчевата енергия разходите за управление на мрежата и въздействието на високите нива на проникване върху мрежата са решаващи, обясни Уилкинсън. Високите нива на проникване се отнасят до ситуация, при която системата разчита силно на един или повече източници на възобновяема енергия, които са непостоянни и по-трудни за поддържане на стабилност на напрежението и честотата.
„Трябва да сме реалисти относно огромната тежест от разходи, с която вероятно ще се изправим заради тези решения“, каза той.
Нови слънчеви инсталации
Браншовата организация SolarPower Europe прогнозира леко намаление на новите слънчеви инсталации през 2025 г., което ще отбележи първия спад за едно десетилетие. В заявлението си от юли групата обясни забавянето с мрежови задръствания, намаляващи субсидии и закъснения при издаването на разрешителни.
Спадът се дължи главно на срива в покривните слънчеви инсталации, особено сред собствениците на жилища.
„В традиционно силните пазари за жилищни покривни слънчеви инсталации като Италия, Холандия, Австрия, Белгия, Чехия и Унгария домакинствата вече отлагат инсталациите, тъй като въздействието на енергийната криза от 2022 г. отслабва“, съобщи SolarPower Europe.
Организацията добави, че премахването на стимулиращи схеми без подходящи заместители доведе до срив от над 60% в някои пазари за покривни панели в сравнение с 2023 г., докато Полша, Испания и Германия отчетоха спадове от над 40%.
Политически анализ на Ember от миналата година предупреди, че разширяването на възобновяемите източници се „задържа от спешни сигнали за стрес“ в европейските електроенергийни мрежи.
Друг доклад на Strategic Energy Europe установи, че повече от 1700 GW потенциална възобновяема мощност се задържа в опашки за присъединяване поради ограничения в мрежовия капацитет.
