Авторката и психолог Лиза Милър представя изследванията си върху връзката между духовността и менталната стабилност
През последните няколко години професорът по психология Лиза Милър пътува по света и разпространява посланието, което всеки иска да чуе – че има начин да се справим с менталната дестабилизация, която е обзела хората днес. Депресията, тревожността и рязко нарастващият брой самоубийства сред младите хора могат да бъдат редуцирани, само ако подкрепим духовното им развитие.
„Ние се раждаме с вродена предразположеност за духовен живот. И тя е толкова реална колкото са и очите, ушите и носа ни“, казва Милър, автор на бестселърите „Пробуденият мозък“ и „Духовното дете„, основател на Института Spirituality Mind Body и професор по психология и педагогика в Колумбийския университет.
„Вече разполагаме с 20-годишен научен опит: изследвания с ЯМР, генотипиране, епидемиология, изследвания на близнаци… Има цяла наука около това“ – казва Милър.
Изводът е следният: При силно развит духовен живот вероятността от самоубийство е с около 80 процента по-малка. При липса на такъв рискът е пет пъти по-висок. За четири години работа с Пентагона Милър вижда как армията на САЩ въвежда система за духовна подкрепа, в резултат на което броят на самоубийствата намалява.
Установено е също, че развитието на духовността предпазва от зависимости и злоупотреба с вещества и от депресивно разстройство.
Депресия на развитието
През 2009 г. Брад Питърсън от Колумбийския университет изследва физиологичните основи на депресията и установява, че тя оказва влияние не само на страдащия, но и на неговото поколение. Две поколения по-късно се наблюдава относително изтъняване на дясната мозъчна кора, което води до риск за здравето и при тези, които не е задължително да страдат от депресия.
Милър се интересува дали духовността също е видима в мозъка. Възможността се появява, когато колежката ѝ Мирна Вайсман споделя с нея набор от данни от проучване, проведено през 2012 г.
Участнички от голяма група жени в депресия и такива без депресия, техните деца и внуци били попитани: „Колко важна за вас е религията или духовността?“. Целта била да се оцени разнообразието на участничките и освен Милър никой не очаквал някаква значителна закономерност в сканирането на мозъците им с ЯМР.
В комбинирания образ на анкетираните, които заявили, че религията или духовността са от средно, слабо или ниско значение, мозъчните кори били изтънени, което показва риск от депресия.
Но мозъците на тези, които смятат, че религията или духовността са много важни, били силни и устойчиви.
Това води Милър до идеята за екзистенциалните кризи, които ни пробуждат.
Тя открива, че хората със силно изразена духовност на 26-годишна възраст са защитени в 75% от тежка депресия през следващите 10 години.
Малките деца са по-духовни и често задават въпроси за Бога, смъртта и отвъдното, дори без да са се запознали с тези идеи. В младежка възраст хората започват да си задават въпроса за своята цел. След това, отново на средна възраст, хората са призовани да се върнат към тази свещена цел: дали са я изпълнили? Дали са вървели по пътя на смисъла и приноса? Това са големи въпроси, които могат да ни разтърсят до основи.
Има и други моменти, като раждането на дете или смъртта на член от семейството, които също ни подтикват към духовно развитие – допълва Милър.
„Това ни отваря – казва тя. – Ние сме създадени, за да се пробуждаме.“
„Вчера всичко беше наред, а днес изведнъж: „Животът ми не е достатъчно добър. Аз не съм достатъчно добър. Какво съм направил с живота си; каква е моята цел и изпълнил ли съм я?“. Има екзистенциален копнеж, има болезнена депресия на развитието“ – казва Милър.
В днешната култура очакваният отговор може да бъде бягство чрез развлечения – наркотици, медии или медикаменти. Медикаментите са добри за тези, които реагират положително на тях, но не бива да се ограничаваме до тях – смята Милър. Това е момента да помислим за екзистенциални въпроси и да търсим отговори на въпроса за целта си по отношение на нас самите и извън нас.
И когато това се случи, мозъкът ни се променя.
Невронни пътища на духовността
Пътищата, които са нефункциониращи в мозъка на човек в депресия, са силно свързани в мозъка на духовно ориентираните хора.
С помощта на fMRI (функционален магнитен резонанс) Милър успява да види в реално време мозъчната активност на участниците в друго проучване. Млади хора на възраст между 18 и 27 години били помолени да споделят история за стресиращо събитие, релаксиращо събитие и духовно преживяване.
Когато разказват своето духовно преживяване, мозъкът на участниците изключва своята кутия за преживявания“ и след това активира вентралната мрежа за внимание – това е мрежата, която ни позволява да възприемаме и участваме в неща, които първоначално не сме търсили, т.е. когато получаваме проблясъци на яснота и прозрение, обяснява Милър.
Фронтотемпоралната мрежа също е онлайн – това е мрежата, която се използва по време на релационно свързване, например когато сме прегръщани от любим човек. И накрая, задната цингулатен кортекс се активира, докато активността на долния темен дял е намалена, което показва, че има по-малко възприемано разграничение между себе си и другия, както и между времето и пространството.
Накратко, по време на духовните преживявания ние променяме ориентацията на вниманието си, изпитваме чувство на любов и обвързаност и усещането ни за себе си се разширява като нещо, което е едновременно различно, но и част от по-голямо единство. „Ние сме обичани, държани и водени и никога не сме сами“, казва Милър, като добавя, че на това учат и всички велики религиозни традиции.
Пробуденото осъзнаване води до по-широко възприятие – визуално, слухово и духовно – ние възприемаме повече възможности и избори, чувстваме се по-свързани с другите и с живота, по-креативни сме и виждаме повече смисъл. Това е моментът, в който се питаме: „Какво ми показва животът сега?“. Ставаме по-отворени и по-алтруистични.
Синхронност
Психологът Карл Юнг описва синхронността като „обстоятелства, които изглеждат смислово свързани, но нямат причинно-следствена връзка“. На пръв поглед несвързани събития са свързани смислово, твърде странно, за да бъдат наречени съвпадение.
С пробуждането на съзнанието хората все по-често забелязват синхронността. Те спират да се питат: „Какво искам? Как да го получа?“ и си казват: „Какво ми показва животът сега? Какво ми разкриват тези синхроничности?“, „Какво е Божието напътствие?“.
Милър разказва, че по време на разговорите ѝ по света никой не е отхвърлил идеята за синхроничностите. Може би са го правили преди 15 години, но днес „хората са толкова гладни и готови и го разбират, защото са имали, всеки е имал дълбоко значими синхроничности, твърде вероятни, за да се случат случайно, от типа синхроничности, които отварят врата – срещаш човека, когото наистина обичаш. Намирате работата, която ви кара да се чувствате живи. Разбирате живота по по-дълбок начин.“
Къде изчезна нашата духовност?
Дори без да се вглеждаме в някой от многото доклади за кризата в психичното здраве, след Ковид всички усещаме, че нещо не е наред.
Милър посочва федерални статистически данни, според които самоубийствата стават основна причина за смъртта на младите хора, водени от стрелбите в училищата, а убийствата ги следват неотлъчно.
„Това е прекъсване на връзката с живота; изгубили сме от поглед това, което сме като духовни същества“, казва Милър. „Ние сме божествени същества и сме изгубили това от погледа си“.
„Това не е проблем на телефоните, оръжията или други машини. Няма парче метал в света, което да може да отговори на този проблем. Това е проблем на откъсването от нашата култура“, каза тя. Телефонът доставя култура. Пистолетите се дават на хора, потопени в културата. Загубили сме духовната опора в нашата култура и сме я заменили с радикален материализъм“.
Ако се върнем назад до около 1950 г., животът на американците е бил дълбоко духовен – твърди Милър. Говорехме за Бог, за смисъла на живота и хората бяха свободни да си задават въпроси за своята цел. Но през 80-те години на миналия век изхвърлихме духовността от обществения живот.
Когато спряхме да говорим за религия, духовността също стана табу, сякаш се отказахме от свободата си на изразяване – добавя тя – и това се превърна в нашето ново нормално състояние. Може и да сме си шепнели за тези теми край хладилника, но това вече не беше приемливо в общите ежедневни дискусии.
Остана ни да си говорим за това „Какво работите? Какво работи вашият партньор? Къде живеете?“, казва тя. Всичко се върти около работата. „И най-лошото от всичко е, че от едно фундаментално духовно общество се превърнахме в радикално материалистично общество.“
Но добрата новина е, че съвременната наука напълно опровергава това.
„Без значение от коя политическа партия си, ти си дете на Бога, ти си съмишленик, сестра или брат.“
„Надяваме се, че ако работим заедно, най-накрая ще намерим пътя към този нов ренесанс – допълва тя. – Постпандемично духовно пробуждане!“
