|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Ел Салвадор – от световната столица на убийствата до една от най-безопасните и сигурни държави
Американският журналист Тъкър Карлсън проведе вълнуващо интервю с президента на Ел Салвадор, Наиб Букеле, в живописния Кемп Дейвид. В този вдъхновяващ разговор Букеле разкрива как за три години е успял да трансформира фундаментално страната си.
От място на хаос и страх до символ на решителност и надежда
Президентът Наиб Букеле разказва, че в продължение на десетилетия обществото на Ел Салвадор е под властта на гангстерските групировки „MС-13“ и „Барио-18“. Тези престъпни организации са контролирали държавата на всякакви нива – от Върховния съд до 99% от законодателния орган. Нарича ги истинското правителство, с не по-малко власт от официалното.
Групировките търгуват с наркотици, оръжие и хора. Извършват убийства, изнудвания, незаконна емиграция, нападения и обири. Те водят смъртоносни войни за територия и всяват страх и хаос. Въпреки че много от членовете им са били арестувани, според статистическите данни по-малко от 3 на всеки 100 престъпника действително попадат в затвора. Според Букеле, нещо повече, затворите като цяло са били под техен контрол – криминално проявените влизали и излизали свободно, внасяли алкохол, наркотици, компаньонки и стриптийзьорки, организирали партита и т.н.
Но днес нещата са различни. „Имаме 100% контрол над затворите“, заявява президентът на Салвадор.
Още в самото начало на своето управление Букеле нанася мощен удар на уличните банди в Ел Салвадор. Той удвоява и оборудва армията на страната, като същевременно изготвя план за борба с престъпността и решително стартира първите му фази. Без закъснение гангстерите отвръщат на удара със смразяваща жестокост, убивайки 87 души за 3 дни. „За страна с 6 милиона души това е лудост. Би било еквивалентно на 5 000 души в САЩ“, споделя президентът.
„В стремежа си да разпространят терор, те нападаха всекиго. Могат да убият дори собствената си баба“, казва Букеле, „а това я прави жертва, за която отговорност носи държавата.“ Гангстерите не подбират жертвите си – вървяща по улицата жена, таксиметров шофьор – всеки може да бъде следващата им мишена. „Те имат 6 милиона цели, колкото е населението на Ел Салвадор“, обяснява Букеле. „Ние, от друга страна, имахме за цел да преследваме и неутрализираме само членовете на бандите – около 70 000 души… Да ги спрем беше почти невъзможна задача, защото трябваше да ги гоним, докато те бяха смесени с населението, бяха навсякъде и убиваха на случаен принцип“, споделя президентът на Ел Салвадор.
„Бяхме изправени пред невъзможна мисия, затова на събранията си отправяхме молитва към Бог по няколко пъти“, споделя още Букеле. „Молихме Бог за мъдрост, чрез която да победим във войната срещу гангстерите. По онова време си мислех, че ще има цивилни жертви, така че се молихме да има възможно най-малко цивилни жертви. И в края на краищата нямаше почти никакви.“
Само за няколко седмици страната преживява драматична трансформация. Въпреки че не успяват да арестуват всички бандити, много от тях вече бягат. С въвеждането на последната фаза от плана, цялата страна е умиротворена за период от няколко седмици. Ел Салвадор се променя пред очите на своите граждани – от място на хаос и страх до символ на решителност и надежда.
Духовна война
Букеле е убеден, че значителна част от членовете на престъпните организации в Ел Салвадор са последователи на сатанизма. Той разказва как при обиските полицията намира сатанински олтари и припомни за интервю, дадено в затвора от един от членовете на престъпна банда. На въпроса колко души е убило, момчето отговаря: „Не помня“, а попитан за причината да напусне бандата, отговаря: „Убивал съм за територия, за пари, за изнудване, но веднъж пристигнах в една къща и те бяха напът да убият бебе. Попитах защо ще убиваме това бебе, а те отговориха, че Звярът поискал бебе.“ Напуснал, защото не можал да приеме това.
Букеле намеква, че подобни сатанински криминални организации не са уникални за Ел Салвадор. Той припомня случай в САЩ, при който младо момиче е убито и използвано в сатанински ритуал. „Войната, която водим, не е само физическа, а и духовна“, казва Букеле. „Но ако спечелим духовната война, нашата победа ще се прояви и във физическото. Ние много бързо спечелихме духовната война и ето защо с лекота спечелихме и физическата.“
След победата над бандите, правителството на Ел Салвадор планира да се фокусира върху подобряване на икономиката. Президентът открито признава, че се надява на мъдрост от божественото, за да постигне успех и в този аспект.
Въпреки че в днешни дни това звучи неконвенционално, Тъкър Карлсън отбелязва, че в миналото търсенето на божествена мъдрост е широко прието. Той изразява подозрение как това разбиране се е променило толкова бързо и в неговата страна. Както знаем, дълги години САЩ са сред най-религиозните държави в света. Създаването на държавата и конституцията ѝ са базирани на християнски ценности и убеждения, които допреди няколко години са широко приети. Много хора смятат, че именно те лежат в основата на успеха на САЩ, посочва журналистът.
Международни реакции
Букеле разкрива, че успоредно с борбата с престъпността неговото правителство е трябвало да се справя и с враждебност от страна на международната общност. Когато арестуват членове на престъпните организации, получават силно отхвърляне и осъждане от различни организации, особено псевдозащитници на правата на човека, които са „силно загрижени“ за правата на убийците. Букеле изразява мнение, че макар убийците и изнасилвачите също да са хора, приоритет по отношение на човешките права трябва да бъде даден на честните, достойните и трудолюбивите граждани.
„Бяхме изправени пред огромни критики за всичко, което направихме“, споделя президентът. „Но въпреки това ние осигурихме мира в страната с много малко пари и без чужда помощ. Опитваха се да ни блокират на всяка крачка. А сега, когато виждат резултатите, които са осезаеми, измерими и неоспорими, не знаят какво да правят.“
Причината за тази враждебност, според Букеле, е неговият отказ да следва наложените „глобалистки планове“. „Ние не се стремим да им угаждаме. И това не им харесва“, заявява той. Букеле подчертава, че ако държавите се придържат към глобалистките планове със съответните етапи и последващите от тях действия, ще пренебрегват най-важното за своя народ.
В тази връзка Тъкър Карлсън изразява мнение, че ако бедна страна като Салвадор е успяла без външна помощ и ресурси да се справи сама с престъпните групировки, тогава това не би трябвало да е проблем и за останалите далеч по-богати държави, включително и родината му САЩ. Журналистът заключава, че наличието на такива убийства следва да е в резултат на доброволно решение на правителството спрямо гражданите и пита президента защо едно правителство би избрало това? В отговор Букеле предполага, че или зад това стоят откровено зли хора и го правят целенасочено, или са под влиянието на определени идеологии и убеждения, които ги карат да смятат, че постъпват правилно.
Президентът Букеле изразява убеждението си, че примерът, който Салвадор дава на другите държави, е това, от което опонентите му се страхуват. От световната столица на убийствата и най-опасното място на западното полукълбо, Салвадор се превръща в най-безопасната и сигурна държава. „Сега столицата на Салвадор е най-безопасната в света. Ако преди 5 години бях казал, че днес ще стигнем до тук, щяха да ме сметнат за луд. Сега страната ни е по-сигурна дори от Съединените щати,“ добавя той. Убийствата в САЩ са около 6 на всеки 100 000 жители, докато в Ел Салвадор съотношението понастоящем е 2 на 100 000, посочва Букеле – показател, по-който Салвадор изпреварва страни като Канада, Чили, Уругвай и други. И всичко това е постигнато за около 3 години. След началото на войната срещу гангстерите цивилни жертви няма, а сред полицаите и войниците жертвите са само 8.
„Сега много от хората, които избягаха от Ел Салвадор заради войната, заради бандитите или поради икономически проблеми, отново се завръщат. Според проучване 62% от салвадорците, живеещи в САЩ, мислят за завръщане в страната, а 18% вече го планират. Това прави повече от половин милион салвадорци, които ще се завърнат. А фактът, че се завръщат, е най-голямото доказателство, че правим нещата добре.“
