Коментар
Франция и САЩ най-накрая постигнаха единодушие по отношение на решимостта си да се противопоставят на вероятността Китай да установи нов световен ред. Такъв ред би бил „дълбоко нелиберален по своя характер“, заяви в интервю за NY Times американският държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен.
В интервюто Блинкен казва, че „нашата цел не е да озаптим Китай“ или „да се опитаме да ограничим Китай“. Но когато става дума за защитата на един свободен и отворен международен ред, „ние ще го защитим“, заявява той. Според Блинкен алтернативата е ужасна и това би бил „свят без никакъв ред“, който „неизбежно води до конфликт и който почти неизбежно ни въвлича в хаос или китайско господство“.
Това са тежки думи, които изискват твърд отговор срещу Китай. Демократите сега се учат.
“ (…) нашите страни са работили, за да придадат смисъл на свободата, равенството и братството. Опитали са се да осмислят свободата на словото. Те са се опитали да осмислят правата на човека. Опитали са да осмислят демокрацията“ – казва Блинкен.
Според NY Times изразената емоция от страна на Блинкен е била видима, което трябва да означава, че той наистина е мислел това, което казва.
Медията NY Times изразява изненадата си от сближаването на френските и американските възгледи, като се има предвид, че френският президент Еманюел Макрон подкрепя една военно по-силна и по-независима Европа. Но изненада не е била необходима.
Тенденцията за по-силна Европа се изгражда от десетилетия и се ускорява, тъй като нелибералността и териториалната агресия на Владимир Путин се увеличават, особено срещу Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. Китай прави същото, дори още по-лошото в Азия.
Европа разбра посланието, увеличи разходите си за отбрана и започна да мисли по-сериозно за обща европейска външна и отбранителна политика. Европейците не харесваха Тръмп, но Байдън не им предложи повече от голямата си усмивка.
И така, военно силна и обединена Европа е абсолютно необходима. И може да се очаква, че Китай и Русия няма да могат да използват тактиката на „разделяй и владей“, която използват в момента.
Например, те накараха Унгария да наложи вето на изявленията на ЕС срещу злоупотребите с човешки права в Китай и териториалната му агресия. С общата външна и отбранителна политика на ЕС Унгария няма да може повече да прилага този трик.
Подкрепата на Байдън или поне мълчанието му, равняващо се на съгласие за призива на Франция за по-голяма европейска стратегическа автономия от САЩ, ще доведе до същия краен резултат като призива на Тръмп за по-големи европейски военни разходи, или в противен случай САЩ биха оттеглили политиката си на защита.
И двете политики водят до една и съща американска цел: по-силен и по-обединен европейски съюзник, който ще бъде истински активен на глобалното бойно поле на бъдещето.
Силният и независим Европейски съюз, заедно със силните и независими САЩ и Япония, е най-добрата надежда за защита на един свят на независими демокрации срещу опитите на комунистическия китайски режим да ни контролира за своите цели. Можем и трябва да постигнем мир чрез силата на силните демократични съюзници. Администрацията на Байдън изглежда разбира това.
За съжаление Блинкен очевидно вярва, че може да победи Китай чрез програмата на Байдън „Изграждане на нещо по-добро за света“ (известна още с названието B3W). B3W е фантастичен начин да се каже, че САЩ и съюзниците му ще се опитат да надскочат Китай в световен мащаб по отношение на помощта за бедни държави.
Голяма част от цимента и стоманата, необходими за производството на инфраструктура в Глобалния Юг (страни от Африка, Латинска Америка и развиващи се части на Азия и Близкия изток, бел.ред.), обаче в момента се произвежда в Китай. Ако Америка иска да се конкурира, ще трябва да купува стоманата и бетона си от американски и съюзнически производители и да настоява страните бенефициенти на B3W да направят същото.
Поддържането на Глобалния Юг откровен при вземането на решения за развитие ще изисква не само предлагане на по-добра сделка от Пекин, но и гарантиране, че Пекин няма да подкупва световни лидери, за да ги накара да приемат по-лошите сделки с него.
САЩ и техните съюзници ще трябва да бъдат по-креативни и по-строги по отношение на съдебното разследване на корупцията в световен мащаб.
И накрая, ако Западът и съюзниците ни похарчат всичките ни пари по магистрали в Африка, например, може да не ни остане достатъчно за военните разходи, необходими за защита срещу или победа над Китай.
Ако Китай продължи да изгражда своята армия при сегашните си темпове, в един момент той ще може да победи САЩ и европейските военни сили и в този момент B3W ще бъде почти безполезен.
Очевидно Блинкен не е размислил за тези стратегически клопки, а NY Times пък не е попитал в интервюто си за тях. Да се надяваме, че САЩ и Франция имат някои по-добри идеи, които са разисквали при затворени врати.
Америка, Европа, Япония и другите ни съюзници ще трябва да се задействат по-усилено, ако искаме да оставим света едно по-безопасно, по-свободно и по-сигурно място за нашите деца.
Андерс Кор има магистърска степен по политически науки от Йейлския университет (2001) и докторска степен по правителство от Харвардския университет (2008). Той е директор в Corr Analytics Inc., издател на Journal of Political Risk, и е провел обширни изследвания в Северна Америка, Европа и Азия. Той е автор на „Концентрацията на властта“ (предстои да се издаде през 2021 г.) и „Без нарушаване“ и редактира „Велики сили, велики стратегии“.
Възгледите, изразени в тази статия, са мненията на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Следвайте Андерс в Twitter: @anderscorr