Докладът на Сьорен Керн „Глобалната кампания за сплашване на Китай – и автоцензурата на ЕС“, публикуван от „Gatestone Institute”, разкрива как Китайската комунистическа партия (ККП) изнудва Европейския съюз със заплахи, че ще спре медицинските доставки за Европа, ако не бъде смекчен тонът на доклада за лъжите и манипулациите от страна на ККП във връзка с пандемията, причинена от COVID-19. Разказахме за това в статия, озаглавена „ЕС се самоцензурира след натиск от страна на Китай“. Сега публикуваме втората част на доклада, в която се вижда как китайските управляващи провеждат глобална кампания за заглушаване на всички критични гласове спрямо себе си. Основните им оръжия са манипулацията, дезинформацията и нападките (бел.ред.).
Австралия
На 23 април австралийският премиер Скот Морисън призовава всички държави членки на Световната здравна организация (СЗО) да подкрепят независимо разследване на пандемията от коронавирус. Той заявява, че всички членове на СЗО са длъжни да вземат участие в това разследване и допълва, че ще настоява за това на събранието на СЗО на 17 май.
Говорителят на китайското външно министерство Гън Шуен отговаря: „Предложеното от Австралия т.нар. независимо разследване всъщност е политическа манипулация. Съветваме Австралия да се откаже от идеологическите си предразсъдъци.“
Бразилия
Китайският посланик в Бразилия, Ян Уанмин, публикува в Tweeter съобщение, че семейството на президента Болсонаро е „голяма отрова“, след изявление на сина му Едуардо, че „китайската диктатура“ е отговорна за пандемията от коронавирус. Бразилският външен министър Ернесто Араужо определя публикацията като неправомерно за един посланик поведение. По-късно тя е изтрита.
Канада
На 19 април китайското посолство в Отава напада института „Макдоналд-Лорие“, водещ мозъчен тръст в Канада, заради oтвореното имписмо, в което обвиняват китайските власти, че се опитват да скрият истината за пандемията.
Китайското посолство пише: „Наскоро институт „Макдоналд-Лорие“ публикува т.нар. отворено писмо, в което изказва неотговарящото на истината твърдение, че корените на пандемията следва да се търсят в това, че Китай е укрил истината. В писмото злонамерено са нападнати и оклеветени ККП и китайското правителство. Това е груба намеса във вътрешните работи на Китай. Китайската страна заявява, че решително отхвърля подобни действия на ИМЛ. Изискваме ИМЛ да се придържа към професионалната етика и да се концентрира върху работата, която трябва да върши подобна анализаторска организация, без да се политизира, и да се откаже от антикитайските си безсмислици.“
Кавех Шахруз, служител на ИМЛ, пише в Тwitter: „Китайското посолство в Канада е написало изявление, в което напада ИМЛ, където работя като старши сътрудник. Ние сме трън в очите на правителства като китайското, руското и иранското. Безкрайно горд съм с този факт.“
Маюмдар Шувалой, стипендиант на ИМЛ, също пише в Тwitter: „Благодаря на посолството на Китайската народна република в Отава, че допринесе за осведомяването на обществото относно методите за сплашване на комунистическата партия спрямо собствения ѝ народ, както и за опитите ѝ да изнася авторитаризма си в чужбина.“
Канадското правителство не коментира темата. Чарлс Бъртън, високопоставен служител и експерт по китайските въпроси в ИМЛ заяви, че мълчанието на Отава може само да окуражи Пекин да продължи с опитите да задуши свободата на словото в Канада. „Можехме да очакваме, че канадското правителство ще реагира на подобно изявление от китайското посолство. Несъмнено става дума за посегателство върху свободата на изразяването на канадска анализаторска организация и обвинения без каквато и да е основателна причина.“
На 19 април министър-председателят на Албърта, Джейсън Кени, пише в Тwitter: „Шокиран бях от новината, че моят дългогодишен приятел, Мартин Лий, основател а Демократичната партия на Хонконг, днес е бил арестуван заедно с много от най-влиятелните граждани на Хонконг. Мартин е патриархът на демокрацията в Хонконг. Надявам се, че ще бъде освободен незабавно.“
Ето отговорът на китайското генерално консулство: „Министър-председателят на Албърта коментира в Twitter ареста на един бунтовник срещу Китай, извършен от полицията на Хонконг в съответствие със закона. Законите важат за всички. Да се пренебрегват факти и да се защитават вандали може само да подкопае устоите на една правова държава като Канада, и това не е в неин интерес. Призоваваме местните политици да се придържат към нормите на международните отношения, да уважават наказателните преследвания в автономния район Хонконг и незабавно да спрат да се месят във вътрешните работи на Китай.“
Кени на свой ред отговаря: „Признавам, че Албърта не води самостоятелна външна политика, и че не съм действащ доброволец в областта на външната политика. Но когато мой близък приятел става политически затворник, съвестта ми не позволява да мълча.“
След като през 1997 г. Китай си върна обратно Хонконг от Великобритания, Китай се съгласи да остави Хонконг да се самоуправлява демократично, при това с договорка, позната като „Една държава – две системи“.
На 14 април най-тиражният вестник в Канада The Globe and Mail публикува коментар със заглавие „Културата на корупция и репресии на Китайската комунистическа партия отне животи по целия свят“.
В статията ККП е обвинена, че е скрила, унищожила, фалшифицирала, изфабрикувала, потиснала и представила погрешно информация за епидемията, както и че е заглушила критични мнения по темата, и дори ги е преследвала с полиция, както и че е отвлякла хора, опитали се да намерят повече информация. „Всичко това отразява степента на престъпност и корупция в партията.“
Статията призовава международната общност да потърси отговорност на китайските власти за ролята им при създаването „на една от най-големите хуманитарни кризи в историята“.
Китайското посолство в Отава отговаря, че статията е пълна с „омраза и предразсъдъци“ срещу ККП: „Как може да се говори за нещо като търсене на отговорност? „Политическият вирус“ на стигмата е по-опасен от самата болест. Онези, които се опитват да припишат на ККП т.нар. „престъпление“, гледат на Китай от собствените си идеологически предразсъдъци, а стоящият зад това „политически мотив“ е доста съмнителен. Съветваме тези хора да се концентрират върху усилията за превенция и контрол на епидемията в собствените си държави. Приписването на вина няма да допринесе нито към затихването на епидемията в собствената държава, нито към международното сътрудничество за превенция и контрол на пандемията.“
Преди това, на 1 април The Globe and Mail са публикували още едно мнение по темата, озаглавено „Защо да се доверяваме на официалните числа от Китай, свързани с COVID-19?“.
„Първият инстинкт на китайското правителство е да скрие фактите, особено ако разкриват собствените му пропуски. Защо трябва да вярваме на данните, идващи от Китай за COVID-19? Комунистическото правителство дължи легитимността си на китайските граждани и тяхната убеденост, че то се справя по-добре със защитата на интересите им, отколкото демократично избраните правителства. За тази цел партията дълго време надува статистиката за икономическия растеж в страната и снижава данните за отделените парникови газове. Защо да очакваме, че ще бъде честна, когато става дума за собствената ѝ епидемия с COVID-19?“
Китайското посолство в Отава отговаря: „Статията застъпва тезата, че САЩ са демократична държава, а Китай – страна с комунистическо управление, от което следва смехотворното заключение, че данните от САЩ са по-прозрачни от тези на Китай… Това е чист двоен морал. Призоваваме медиите The Globe и Mail да престанат с предразсъдъците, да уважават фактите и да престанат да правят безотговорни коментари срещу усилията на Китай в борбата срещу COVID-19.“
Франция
На 14 април френският външен министър Жан-Ив льо Дриан призова китайския посланик във Франция Лу Шайе да обясни, че не е съгласен с някои изявления на китайски представители във Франция по отношение на пандемията на коронавирусa. „Някои от последните публични изявления на служители на китайското посолство във Франция не съответстват на добрите взаимоотношения между нашите две страни“ – заяви той.
В поредица от неотдавнашни изявления в медиите Лу обвини „конкретни френски медии“, че оскверняват имиджа на Китай чрез „лъжи“ относно ролята му в настоящата пандемия от коронавирус. Тези медии – които той никога не спомена, но които според него представляват цялата френска преса – са се „подиграли“ с Китай в нарушение на „цялата медийна етика и най-основната добросъвестност“ с подход, който, по думите на Лу, „граничи с параноя”.
На 15 март по телевизия „Мандарин“ Лу обвинява медиите, че използват „пропагандни“ методи за „промиване на мозъка“ на обществеността. В изявления, публикувани на уебсайта на посолството на 14 и 29 февруари той осъди „безотговорните“ коментари и „абсурдите“, изразени във френските медии за Китай.
Генералният секретар на „Репортери без граници“ (RSF) Кристоф Делуар заявява: „Този урок по журналистика“ за френската преса е неподходящ, ако идва от представител на Китайската народна република – в Световния индекс за свобода на печата според „Репортери без граници“ КНР се нарежда на 177-то място от 180 страни и е един от най-големите затвори на журналисти в света. Пекинската цензура на китайските медии оказа много отрицателно въздействие, тъй като помогна на режима да забави оповестяването на епидемията от нейното начало.“
В прессъобщение „Репортери без граници“ казват още: „Изявленията на посланика отразяват политика, координирана на най-високо ниво от китайското правителство, за контрол върху международното медийно отразяване. Това е отразено още през 2019 г. и в доклад, озаглавен „Стремежът на Китай за един нов световен медиен ред”.
Германия
На 12 април вестник Welt am Sonntag съобщава, че е получил изтекли документи от Федералното министерство на външните работи на Германия, от които е видно, че китайски функционери са осъществили пряк контакт с длъжностни лица и служители на няколко федерални министерства и са ги помолили да се изразят „позитивно“ относно справянето с коронавирусната криза в Китай.
Китайските функционери „са ангажирали също политиците, вземащи решения, както и лобистите“, за да ги „използват за китайските интереси в Германия, за насърчаване на политическия дневен ред на Комунистическата партия“. Китайското посолство в Берлин отговори с обвинението: „Тази инсинуация нa Welt am Sonntag е невярна и безотговорна“.
Индия
Китайският посланик в Индия Джи Рон многократно е разпространявал клевети срещу индийски служители и представители на медиите. На 8 април той споделя в Тwitter: „Така наречената жалба от някои индийски организации до Съвета на ООН по правата на човека (United Nations Human Rights Council), която изисква от Китай да плати за загубите, причинени от COVID-19, е смешна и очевидна глупост. В този труден момент трябва да работим заедно, вместо да се позорим и да си прехвърляме вината“.
На 10 април Джи поства в Тwitter: „Жалко е, че някои индийски медии публикуват статии, в които COVID-19 отново е наречен „вирусът от Ухан“ или „китайски вирус“. Ясен е консенсусът на международната общност, че вирусът не трябва да се свързва с конкретна държава, регион или етническа група. Такова заклеймяване е неприемливо”.
Филипини
На 29 март министерството на здравеопазването се извинява за коментарите, направени предния ден, че две партиди тестове за коронавирус, предоставени от Китай, са с лошо качество.
Според държавният секретар по въпросите на здравеопазването Мария Росарио Верджейър тестовите комплекти, произведени от китайските производители BGI Group и Sansure Biotech, са само с 40% точност при диагностицирането на COVID-19 и някои от тях ще трябва да бъдат изхвърлени. Китайското посолство в Манила споделя в Тwitter: „Китайското посолство категорично отхвърля всяка безотговорна забележка или опит да се подкопае взаимното ни сътрудничество в това отношение“.
Швеция
На 18 януари шведският министър на външните работи Ан Линде призовава китайския посланик в Швеция Гуи Конджоу, след като той сравни шведското медийно отразяване за Китай с лека категория боксьор, който „предизвиква вражда“ с боксьор от тежка категория.
Конджоу, който стана известен с откровените си атаки, заявява пред държавната телевизия SVT, че „честите злонамерени атаки на някои шведски медии срещу Комунистическата партия на Китай и китайското правителство“ могат да се сравнят с боксьор с тегло до 48 килограма, който поема да се бори с два пъти по-голям противник: „Боксьорът с тегло от 86 кг съветва с добра воля, с цел да защити боксьорът от лека категория, да си отиде и да се погрижи за собствените си дела, но последният отказва да го слуша и дори прониква в къщата на боксьора от тежка категория. Как очаквате да се държи боксьорът от тежка категория?“
Utgivarna – група, която представлява медиите в частния и публичния сектор на Швеция, публикува изявление: „Посланикът на Китай Гуи Конджоу многократно се опитва да накърни свободата на печата и свободата на изразяване според конституцията на Швеция с неверни изявления и заплахи. Недопустимо е най-голямата диктатура в света да се опитва да предотврати свободната и независима журналистика в демократична държава като Швеция. Тези повтарящи се атаки трябва да бъдат спрени незабавно“.
Венецуела
На 18 март китайското посолство във Венецуела публикува гневно „изявление“, състоящо се от 17 публикации в Тwitter, след като неизвестни венецуелски парламентаристи са нарекли коронавируса „китайски коронавирус“ или „коронавирус от Ухан“. Китайското посолство заявява, че парламентаристите са заразени с „политически вирус“ и им препоръчва „да се лекуват“. „Първата стъпка“, поства то, „е да си сложат маски и да млъкнат“.
Тази статия представя гледната точка на автора и не е задължително да отразява гледната точка на „Epoch Times“. Заглавието е на редакцията.
Мненията, изразени в статията, са на автора и може да не съвпадат напълно с възгледите на Епок Таймс България.