Официалните данни показват, че износът остава силен, но слабите инвестиции, вялото потребление и проблемите на пазара на недвижими имоти разкриват по-дълбоки икономически напрежения
Анализ
Китайската икономика едва постигна годишната цел за растеж на Пекин през първото полугодие, но новоизлезлите данни сочат задълбочаващи се структурни проблеми зад обобщените цифри – частните инвестиции рязко се свиват, потребителското търсене остава слабо, а растежът става все по-зависим от износа.
Официалните данни на Националното бюро по статистика на Китай (НБС) показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие е нараснал с 4,3 процента на годишна база – под целевия диапазон на режима от 4,5 до 5 процента. Средният растеж за първото полугодие достигна 4,7 процента, което едва задържа икономиката в рамките на годишната цел на Пекин.
Резултатът за второто тримесечие е най-слабият тримесечен растеж на Китай от последното тримесечие на 2022 г., когато голяма част от страната все още беше под драконовските COVID-19 локдауни на режима.
Икономисти и анализатори посочват, че последните данни очертават все по-небалансирана икономика, в която инвестициите и потреблението на домакинствата продължават да се влошават, докато износът се задържа на добри нива.
Спад в инвестициите
Един от най-тревожните сигнали в последните данни е рязкото намаляване на инвестициите в дълготрайни активи – традиционен двигател на икономическия растеж в Китай.
Според НБС инвестициите в дълготрайни активи са спаднали с 5,7 процента през първото полугодие спрямо същия период на предходната година. Инвестициите на частния сектор са намалели с 8,5 процента, а на местните компании – с 5,5 процента. Инвестициите от Хонконг, Макао и Тайван са се свили с 7,9 процента, а чуждестранните инвестиции – с 4,7 процента.
Спадът обаче далеч не се ограничава само до частните инвестиции.
Инвестициите в сектора на услугите – който Пекин насърчава от години като ключов двигател на бъдещия растеж – са спаднали с 8,4 процента през първите шест месеца на годината.
Инвестициите в производствения сектор също са се свили с 1,2 процента въпреки мащабните правителствени субсидии и агресивната ценова конкуренция, насочени към стимулиране на производството. Минното дело е единственият голям промишлен сектор с забележителен ръст – 5,9 процента.
Инфраструктурните инвестиции, към които Пекин традиционно прибягва за стимулиране на икономиката в периоди на забавяне, също са намалели с 2,4 процента.
Бум на износа и слабо вътрешно търсене
С отслабването на инвестициите китайската икономика става все по-зависима от износа.
Данните на китейските митници показаха, че износът е скочил с 27 процента през юни на годишна база, съобщи финансовото издание Chinese Economic Information Network чрез новинарския портал Sina. Браншовите данни също показаха, че автомобилният износ е надхвърлил за първи път един милион единици за един месец, според китайското издание Securities Times.
Тези резултати обаче са в рязък контраст с вътрешното търсене.
Продажбите на автомобили в Китай за юни паднаха с над 23 процента на годишна база, а търговията на дребно с потребителски стоки нарасна едва с 0,8 процента.
Сун Куо-сян, професор по международни отношения и бизнес в университета Нанхуа в Тайван, заяви, че това разминаване ясно илюстрира неравномерния характер на икономическото възстановяване на Китай.
„Фабриките работят на пълни обороти, но домакинствата остават хладни,“ каза Сун пред The Epoch Times.
Според него растежът на износа е съсредоточен в капиталоемки отрасли като полупроводниците и електрическите превозни средства, където заради автоматизацията увеличеното производство създава сравнително малко нови работни места.
В резултат голяма част от икономическите ползи остават в рамките на държавните предприятия и отраслите, подкрепени от правителствени субсидии, вместо да се превръщат в по-високи доходи за домакинствата или в по-голямо потребителско търсене, добави той.
Дейви Джун Хуан, базиран в САЩ икономист и бивш колумнист на китайското държавно медийно издание CNTV, заяви пред The Epoch Times, че износното представяне на Китай се дължи до голяма степен на правителствени субсидии и на производители с чуждестранно участие като Tesla и Foxconn.
„Печалбите от тези компании не отиват в джобовете на обикновените китайци,“ каза Хуан.
Според него много работници получават едва по 9 до 12 юана (около 1,33 до 1,77 долара) на час, като същевременно са изправени пред риск от безработица, недофинансирани системи за социална сигурност и притеснения за здравните и пенсионните си разходи.
„Това означава, че хората просто нямат нито възможността, нито желанието да харчат,“ каза той.
Рискове от дефлация и слабост в жилищния сектор
Въпреки признаците, че дефлаторът на БВП на Китай е станал положителен през второто тримесечие, и двамата анализатори отхвърлиха твърденията, че страната се е измъкнала от дефлационния натиск.
Сун посочи, че подобрението до голяма степен отразява по-високите цени на енергията и суровините, а не по-силните заплати или по-голямото потребителско търсене.
Той описа тенденцията като „лоша инфлация“, тъй като покачването на цените се движи от производствените разходи, а не от по-здравословните разходи на домакинствата.
Хуан също заяви, че Китай остава в капана на дефлацията въпреки скромното покачване на общото равнище на цените.
„Поскъпването е свързано главно с вносните разходи за енергия и геополитическото напрежение в Близкия изток,“ каза той. „Междувременно заплатите, бонусите и цените на жилищата продължават да падат.“
Секторът на недвижимите имоти остава едно от най-слабите звена в икономиката. Инвестициите в недвижими имоти паднаха с 18 процента през първото полугодие.
Въпреки че официалните данни подсказват известно забавяне на спада в цените на жилищата, Хуан посочи, че цените вече падат от няколко поредни години и местните власти са се намесили административно, за да ограничат по-нататъшното им снижаване.
Извън шепата големи крайбрежни градове, каза той, голяма част от жилищния пазар в Китай е на практика замразена – продавачи пускат имоти за продажба, но сделки почти не се сключват.
Сун добави, че официалните цени на новите жилища не отразяват и широко разпространените отстъпки, предлагани под формата на стимули като безплатни ремонти и паркоместа.
Слабостта в жилищния сектор и потреблението засили дебата дали традиционният модел на растеж на Пекин може да се справи с настоящите икономически проблеми.
Политическият модел на Пекин е изправен пред нарастващи въпроси
Сун посочи, че китайският режим традиционно поставя акцент върху производството, инвестициите и индустриалната политика за сметка на потреблението на домакинствата. Насочването на ресурси чрез местните власти и държавните предприятия освен това позволява на властите да упражняват по-тесен контрол върху разпределението на капитала, добави той.
Хуан твърди, че прякото подпомагане на домакинствата противоречи на управленската философия на КПК.
Според него политики като парични трансфери или по-широки програми за социално подпомагане нерядко се възприемат вътре в Партията като капиталистически подходи, което ги прави политически неприемливи – въпреки слабото потребителско търсене.
Сун заяви, че вътрешните икономически дисбаланси на Китай все повече пораждат „екстернализирани ефекти“ – правителствен кредит и субсидии се вливат в отрасли като електрическите превозни средства и полупроводниците. Тъй като вътрешното търсене не може да поеме допълнителното производство, компаниите се насочват към задгранични пазари и изнасят излишния си капацитет.
Тази стратегия на практика прехвърля промишления свръхкапацитет, корпоративните загуби и натиска върху заетостта в Китай върху чуждестранните конкуренти чрез по-евтини изнасяни стоки, каза той.
Хуан също така критикува индустриалната политика на Китай, като посочи, че износните отрасли се облагодетелстват от субсидии, финансирани за сметка на по-широкото социално благосъстояние, като същевременно разчитат на ниски заплати и занижени екологични стандарти, за да останат конкурентоспособни.
ОИСР прогнозира, че икономическият растеж на Китай ще се забави от 5,0 процента миналата година до 4,5 процента през 2026 г. и 4,3 процента през 2027 г.
С очакваното отслабване на глобалното търсене и продължаващото покачване на търговските бариери структурните икономически предизвикателства пред Китай вероятно ще стават все по-трудни за преодоляване.
Ченг Мулан и Луо Я са допринесли за този материал.
