Когато се говори за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, често се споменава за единствената жертва, дадена в този ден, но малко се говори за високата цена, платена по-късно от българската войска в Сръбско-българската война, както и лично от княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов и Захарий Стоянов – основните политически фигури: организатори, вдъхновители и защитници на Съединението.
В спомените си Никола Генадиев, също сред посветените в тайната на предстоящото Съединение, разказва как в средата на август отишъл за една нощ в село Фердинандово (сега Първенец), където Захарий Стоянов, Димитър Ризов и Иван Андонов вземат решение за Съединението на България и Източна Румелия чрез военен преврат. Димитър Ризов и майор Сава Муткуров тръгват по два различни пътя към Шумен, където Александър Батенберг участва във военни маневри. Те следва да съобщят на княза, че Съединението е „решение на Централния революционен комитет“.
„Централен революционен комитет обаче не съществуваше: никой не го бе избирал, никой не го бе съставил“, пише Никола Генадиев. „Имаше една централна личност, около която се трупаха всички дейци на Съединението и която олицетворяваше борбата за това народно дело. Тази личност беше Захарий Стоянов.“
Никола Генадиев разказва още как Димитър Ризов тръгнал за Шумен през София, а той го придружил до столицата, където да говори с Петко Каравелов за ученето си в чужбина. Когато Генадиев предложил на Ризов и Стоянов да остане в Пловдив през септември, те го посъветвали да си гледа ученето. „Те не са допускали международните усложнения, които настъпиха“, пише Генадиев, който след това участва като доброволец в Сръбско-българската война.
Димитър Ризов и Никола Генадиев се срещат отново в София на шести септември, след срещата на Ризов и Муткуров с княз Батенберг. „Той ми съобщи какъв отговор носи. Като изслушал Муткуров и него, княз Александър им споделил, че положението му е много трудно, защото в скорошна среща с руския министър на външните работи Гирс той заявил, че не знае за готвещ се преврат в Пловдив. Но най-накрая казал: „Ако работата е тъй напреднала, както ми я описвате, и ако е вярно, че връщане няма аз, с риск на короната си и на живота си, поемам в ръцете си делото на Съединението“. И обещава на двамата, че няма да разпуска събраните за маневрите в Шумен запасняци. По това време княз Александър е на 28 години.
В мемоарите си Никола Генадиев пише още, че подобни думи княз Александър произнася на 2 ноември 1885 г., когато Сърбия обявява война на България. Княз Александър тръгва за бойното поле от площад „Джумаята“ в Пловдив и в обръщението си към народа споменава: „Аз, с риск на короната си и на живота си, отивам да браня българската земя.“
Думите на Батенберг се оказват пророчески. Бог пощадява живота му по време на епичната война, завършила с успех за българите и защита на Съединението от всички териториални претенции на съседите ни. Но Русия започва и успява да доведе до успешен край кампанията за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в град Рени в Бесарабия. Император Александър III изглежда изненадан от хода на събитията и му позволява да замине в Западна Европа. В същото време Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито германският канцлер Ото фон Бисмарк, князът решава да абдикира, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа. Това официално става на 27 август 1886 г. и князът заминава от Лом с параход за Виена. След смъртта му през 1893 г. неговите кости са пренесени в София и се пазят в костницата над Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Доста трагична е и съдбата на Захарий Стоянов. Той умира на 2 септември 1889 г. в Париж от разкъсване на червата, само на 39 години. Дълги години семейсвото на Захарий Стоянов поддържат версията за предумишлено убийство. Анастасия Обретенова-Стоянова, съпругата на писателя, пише: „…Един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захарий умира от разкъсване на червата“. Същата теза застъпват и някои изследователи. Слуховете за умишлено убийство на Стоянов, по онова време председател на Народното събрание на Княжество България, се поддържат и от част от европейската преса.
През 1978 г. патологът проф. Йордан Йорданов отваря саркофага на българския писател и политик. След аутопсия той открива, че Стоянов е имал здравословни проблеми и е страдал от язва, перфорирана по време на тридневното пътуване с влак до Париж. Когато стига във френската столица, писателят вече е бил с перитонит, твърди проф. Йорданов, и смъртта му е била неизбежна.
Вероятността за отравяне обаче продължава да стои. Изследването на проф. Йорданов, проведено под внимателното наблюдение на социалистическата Държавна сигурност и съветските тайни служби, не може да бъде прието за достоверно, защото една от най-обсъжданите версии е, че отравянето е поръчано от Русия заради ролята на Стоянов в Съединението и изграждането на новата българска държава далеч от руското влияние.
Най-дълго от тримата защитници на Съединението живее Стефан Стамболов. По време на Съединението той е председател на Народното събрание и княз Александър І се среща с него и с министър-председателя Петко Каравелов, за да решат как да действат. Непотвърдени слухове твърдят, че Стамболов решава колебанията на княза с думите, че пред него има два пътя: на юг към Пловдив (приема Съединението) или на север към родната Германия (абдикира). Доколко тази история е вярна, е трудно да се каже.
Но е безспорно, че на министър-председателя Петко Каравелов, който недоволства срещу сторилите несвоевременното според него Съединение, Стамболов предлага да отиде при ликуващите навън хора и да ги уведоми за своята отрицателна позиция. Заразен от народната еуфория, Петко Каравелов излиза на балкона и въодушевено заявява: „Тая година в Тракия, догодина в Македония“.
След абдикацията на княз Александър, Стефан Стамболов, заедно със Сава Муткуров и Георги Живков, е част от регентския съвет на България. На 20 август 1887 г. новоизбраният княз на България Фердинанд го назначава за министър председател. През своето управление Стефан Стамболов управлява с желязна ръка. Ситуацията е трудна. Срещу Княжеството застава Русия, която твърдо не подкрепя нито новия княз, нито новото правителство и всячески се старае да внесе разкол в страната. Австро-унгария е първата Велика сила, която приема български дипломат – през март 1889 г. посланик във Виена става Григор Начович. Стамболов е наясно с високата цена, платена за Съединението и че още една подобна стъпа може да коства на България цялата ѝ независимост. Той се опитва да помогне на македонското население чрез добри отношения с Османската империя, чрез преговори и легални средства. На заразените от примера на Източна Румелия македонци, които също искат подкрепа от България за обединение, той заявява: „Искате да основете македонски комитет? Македонски комитет е българската държава.“ Тази позиция не може да бъде приета от един от героите на Съединението, майор Коста Паница. Той застава начело на заговор срещу княза и правителството. Конспирацията е разкрита в началото на 1890 г. През лятото Коста Паница е осъден на смърт от военен съд и разстрелян през лятото на същата година.
Македонистите не могат да простят на Стамболов. Първият опит за покушение срещу него е на 27 март 1891 г. При разходка в Градската градина (където днес се намира Народният театър „Иван Вазов“) заедно с министъра на финансите Христо Белчев, Стамболов е пресрещнат от убиец. Той обаче по погрешка убива Белчев.
На 18 май 1894 г. Стамболов за 15-ти път подава оставката си пред Фердинанд. Този път тя е приета. Година по-късно, на 3 юли, Стамболов е съсечен с нож на улица „Раковски“. Една от версиите сочи, че убийството отново е дело на македонски дейци, отмъщаващи за смъртта на Коста Паница. Според друга, Русия отмъщава на Стамболов заради твърдото му противопоставяне на всякакви опити за намеса от нейна страна в политиката на България, включително и заради ролята, която изиграва по време на Съединението.
