Комунизмът в България – митове и абсурди (част 2)

Getting your Trinity Audio player ready...

Как Държавна сигурност контролира производствените процеси

В първата част от поредицата „Комунизмът в България – митове и абсурди” открехнахме вратата на стопанските абсурди на българския комунизъм и представихме общата картина на заблудите и митовете, касаещи българския икономически просперитет след 1944 г. В настоящия материал ще разкажем за конкретни обстоятелства и ситуации, послужили за „вдъхновение“  на проф. Вили Лилков за книгата му „Стопанските абсурди на българския комунизъм”.

За тази епоха трябва да се говори. Митовете и лъжите трябва да бъдат развенчавани, за да не служат като икономически и морален пример за незапознати най-вече млади българи, който тенденциозно се рекламира пред няколко поколения като работещ модел за следване от типа на: „Това, което се е строило 45 години, ние сега не можем да боядисаме”. И да, тук не отричаме построеното и не омаловажаваме честния и съвестен труд на много хора, техния професионализъм и отдаденост. Проблемът идва от некомпетентното и некадърно управление тоест добър замисъл с лоша реализация. Както разказахме в първата част, след настъпването на така наречената „национализация” през 1947 г. всички образовани и с опит ръководители на предприятия са заменени с абсолютно неподготвени партийни членове.

Икономическият модел

Икономическият модел по времето на комунистическия режим в България е наложен на страната ни изцяло от Съветския съюз. В основния договор на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е записано, че държавите, които влизат в него (включително България), трябва да осигурят своята суровинна и всякакъв тип независимост с ресурси от Съветския съюз – нефт, бензин, руди и други суровини. Също така, смятайки се за по-развит в научно и технологично отношение, Съветският съюз трябва да предостави на България съветска техника за оборудването на нейните заводи. Усилено се работи над тезата, че всяка от страните, която членува в СИВ, трябва да развие такъв тип икономика, която да я направи независима от световната икономика (теза на Сталин) независимо дали има знания и умения за това. Този сам по себе си „икономически абсурд” не сработва и така бленуваната икономическа независимост от света никога на се случва.

Контролът

България унищожава своя политически и икономически елит, за да може да бъде осъществен наложеният икономически модел по това време. Идват изключително неподготвени хора, които след това биват заменени от стопанска номенклатура, изключително трудна за контролиране. Осъществявайки пълен контрол на вече завзетите структури, Държавна сигурност внедрява свои агенти. Внедрените агенти са на високи властови позиции, така че да имат абсолютен поглед над процесите.

Нахлуването на огромни маси от население от селата в индустриалните райони на страната, липсата на опит и знания, както и некомпетентното ръководство, водят до лоши условия на труд, чести аварии, както и до много негодна продукция. Това води след себе си до големи парични загуби и лош имидж за държавата ни.

Притеснени от слабите стопански резултати, комунистите ускоряват навлизането на секретни сътрудници на ДС в министерства и стопански структури. За тази цел работи отдел I за борба с контрареволюцията, който създава и контролира служба „Производство”, която пък от своя страна се заема да контролира голяма част от обектите под шапката на Министерството на търговията на Народна република България. Целта е наблюдения на „вражеския контингент” тоест непартийните членове на БКП, като се следят производствените процеси и се изготвят сведения за производствените неуспехи. Годината е 1947. През следващата 1948 г. масираното присъствие на ДС сътрудници във все повече стопански организации се засилва. ЦК на БКП назначава 214 специални референти в отделите „Кадри” из цялата страна. Целта е „бившите хора” да нямат никакъв достъп до и каквато и да било роля в стопанския и обществено-политически живот на страната, както и да се изолира всяка вражеска и подривна дейност.

През 1950 г. ДС се насочва най-вече към хората, които са класово чужди на БКП –  обявена е война на буржоазията. Държавата е завладяна от пропаганда за шпионаж от чужди служби, а цялото общество е ангажирано с това. В обстановка на хаос, прахосничество и некомпетентност, икономическото състояние на страната бавно и сигурно затъва, а подобни измислени проблеми услужливо прикриват истинския. Този модел на действие е наследен и в настоящата ни привидно посткомунистическа действителност.  Например, когато трябва да се прикрие наистина важен проблем за обществото, изведнъж се появява дебат кой да бъде националният празник на България.

Към 1956 г. ДС разполага по линия на икономиката със секретен апарат от 2166 агенти – информатори. Водят се над 5000 активни разработки на предприятия и ведомства в цялата страна. 

Независимо от увеличената численост на огромния агентурен апарат, ДС установява, че всички тези разработки и донесения са се превърнали само в купища документи, несъдържащи никакви доказателства за наличието на съзнателна вражеска дейност. ДС намира грешки в действията си, а именно, че има недостатъчно овладяване на „великото учение” на Маркс и Енгелс тоест слаб контрол. По съветски модел през 1952 г. в ДС се създава управление за борба с контрареволюцията, през 1954 г. пък към него е създаден отдел „Икономически” с общо пет подотдела. С други думи търсят се врагове, независимо че няма данни за такива, като всички тези „търсачи” са на заплати. Малко по-късно от ДС сами ще признаят, че са надценили опасността от „вражеския контингент” с думите: „Незадоволително върви работата по установяването на вражески контингент в държавните предприятия”. Може би те самите не искат да признаят, че така наречения от тях „вражески контингент” са бившите ръководители на тези предприятия – добре възпитани и образовани хора, на които по това време съвсем не им е било до подривна дейност.

През 1956 г. ДС води над 5000 активни разработки във всички предприятия и ведомства посредством своите над 2200 агенти по линия на икономиката.  „Всички са равни, но някои са по-равни”, чували сте този израз и тук той се прилага с целия си потенциал. При установяването на виновници за аварии и пожари, се прилага класовия подход, а именно:  арестуват се и се осъждат само класови врагове, другите само се предупреждават.  

Първи стопански резултати – фалшификации

Още с първия си доклад през 1947 г. служба „Производство” на ДС установява, че в по-голямата част от секторите на националното стопанство цари хаос. Докладът разкрива прахосване на материали и суровини, повреди в производствени машини, производство на голямо количество брак, неправилно съхранение на продукция, а оттам влошаване на качеството й и накрая изхвърлянето й. Абсолютната липса на координация между звената в плановите отдели, царящите бездействие и безхаберие – всичко това води до многобройни аварии включително пожари. Складовете са претъпкани със залежали стоки. Плановете за изпълнение, заложени за година, са изпълнени в незадоволителни размери: за индустрията – 84% изпълнение от общо планираното, за селското стопанство – 75%, за метална индустрия – 57%, за електропромишлеността – 33% и за  хранителната индустрия – 54%.

Изводът

„Общественият продукт на е отишъл в полза на трудещите се, а е отишъл в полза на паразитиращата класа, която все още не е напълно изолирана от стопанството”. С този си извод ДС продължава да търси и прехвърля вината за слабите икономически резултати на някой друг. Започват редица стопански дела и невиждано унищожителни съдебни процеси. Биват избивани и вкарвани в затвора много хора, които са обвинени за това, което би могло да се нарече война срещу българската инженерно-техническа интелигенция. Започват масови дела срещу минните специалисти –  29 души са осъдени на над 200 г. затвор, има дори и смъртни присъди. Има дела срещу електроинженери, дела срещу строителни инженери, транспортни инженери, включително групови дела. Избиват се пожарните командири и по този начин практически се ликвидира елита на противопожарната охрана в България. Неспирното търсене на виновни, съдебните произволи и убийства внасят голям страх между работещите и ръководителите на тези предприятия.

Председателят на Българската народна банка в периода 1959 г. – 1969 г. Кирил Несторов прави шокиращ анализ на икономическата ситуация за 1960 г. В ТКЗС са заложени твърде ниски норми. Отчитат се голям брой дейности, които не съответстват с извършеното. Повишават се заплатите на база изкуствено завишено производство, без да се вземе предвид ниското качество на продукцията и липсата на нейната реализация. По сведение на Министерството на финансите за 1960 г. щетите, нанесени на държавата, са в размер на 350 млн. лв.

През 1970 г. Държавна сигурност се „пробужда” и е убедена, че слабите стопански резултати се дължат на пълно безхаберие и нехайство. И така започват фалшификациите. Всъщност те винаги са съществували, но с напредването на комунистическото управление и с все по-слабите стопански резултати, фалшификаторите стават все по-дръзки и изобретателни.

Към 1980 г. Министърът на финансите и председателят на Българската народна банка изпращат писмо до Политбюро на ЦК на БКП, че на всички нива в държавата се фалшифицират стопанските резултати. Генерал Величков, по това време началник на 4-то управление на ДС, казва, че информацията, която се подава за статистиката е толкова фалшифицирана и нелепа, че не е годна за никакъв качествен анализ, който да доведе до ефективно планиране. При международния статистически обмен страната ни има проблем, тъй като подава нерелевантни данни.

Доклад на ДС за 1978 г. -1979 г. показа, че 16% от всички изработени стоки от складовете на търговиите на едро са некачествени или представляват брак. Една шеста от труда на хората в търговските бази не е послужил за реализиране на стоки и продукция, като същите след това преминават към вторични суровини или ликвидация. Това се изчислява на огромни суми загуба.

Общите загуби и неоправдани разходи тоест кражби в предприятията през 1978 г., 1979 г., 1980 г. (в периода е имало 6424 предприятия) са на стойност 2,3 млрд. лева. Това констатира Комитета за държавен и народен контрол, като за справка бюджета на държавата към този момент (1980 г.) е бил 11 млрд. лева.

Кражбите и загубите за периода достигат една пета от бюджета на държавата!

Ще сложим точка тук. Ще останат много въпроси и по-малко отговори, като как – когато за три години некадърно управление и недостойно властово поведение, което коства една трета от бюджета на държавата – се очаква страната ни да има светло икономическо настояще и бъдеще. За жалост, нещата към днешна дата, не са много по-различни от тези през 1980 г. – сякаш структурите на ДС все още като карцином разяждат останалата дори и малко здрава тъкан на държавата ни.