Реалността, пред която могат да бъдат изправени българските граждани и българският бизнес след около 3 месеца
На 13 октомври в УНСС се проведе единствен по рода си форум – Кръгла маса: България в еврозоната – очаквания и реалност. Организирано от катедра „Политическа икономия“ към УНСС и секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към ИФС (Институт по философия и социология) в БАН, под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, събитието събра едни от най-изявените българските икономисти и учени с утвърдена гражданска позиция от други академични специалности.
Дискусията постави за обсъждане една от най-дълбоките промени в процеса на интеграция на страната ни в Европейския съюз – навлизането ни в еврозоната, като очерта реалността, пред която ще се изправят българският бизнес и българските граждани, както и да я съпостави с очакванията, свързани с приемането на еврото в страната ни. В академична, уравновесена атмосфера бяха чути всички гласове без повтаряне на вече изказани позиции „за“ и „против“.
Встъпителни слова и поздравления
В своето поздравително слово проф. Димитров, ректор на УНСС, изтъкна, че УНСС е платформа за спокойни дискусии. Той каза, че България вече е на път към еврозоната и фокусът е върху оперативното изпълнение и смекчаване на първоначалните проблеми. Подчерта, че много бизнеси вече оперират с евро и е важно да се обсъдят дългосрочните икономически ефекти и обществото да се информира с данни, а не с идеология, за да се избегнат спекулативни повишения на цените.
Доц. Благовеста Николова от Института по философия и социология към БАН, един от организаторите на дискусията, поздрави участниците и добави, че темата е изключително важна, защото задълбочава разделенията в обществото и повдига въпроси за социалната сигурност. Според нея форумът дава възможност за задълбочен научен дебат.
Проф. д.н. Пенчо Пенчев (УНСС) направи исторически преглед на парите по българските земи, подчертавайки тяхната сложност като обществена институция и значимостта на подобни дискусии.
Проф. Градинаров, модератор на първия панел от дискусията, подчерта, че приемането на еврото е хвърлен „политически жребий“, който поражда силни емоции и разделение, поставя въпроси за времето на изпълнението му, за готовността на икономиката, възможността за повторение на сценария от 90-те години на миналия век и прозрачността на Маастрихтските критерии. Проф. Градинаров акцентира върху фундаменталния избор между „Европа на нациите“ и „Федеративна Европа“, за който приемането на еврото е ключова стъпка.
Насочващи (базови) изказвания
Доц. д-р Милена Ангелова
Доц. Милена Ангелова e доктор по икономика и главен секретар на АИКБ. Член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 2007 г. и негов зам.-председател в периода 2018 – 2020 г. Тя е зам.-председател на SGI Europe от 2011 г. в Икономическия институт на БАН.
Доц. д-р Милена Ангелова заяви, че АИКБ е активна в информационната кампания за влизането ни в еврозоната, тъй като хората понастоящем са слабо информирани и притеснени.
Тя представи резултатите от проучване сред 10 000 предприятия. Според него 85-86% очакват ползи или липса на съществена промяна от навлизането на еврото у нас. 50% очакват положителни ефекти (намалени разходи за превалутиране – над 1 млрд. лв. годишно). 36% не очакват съществени промени (вече оперират с евро). 14% очакват отрицателни въздействия (свързани с осветляване на пари в брой и липса на информация за микропредприятия).
Като конкретни ползи от присъединяването ни към еврозоната доц. д-р Милена Ангелова посочи намалените разходи за превалутиране (53%), улеснения достъп до кредитиране, по-ниските лихви (33%) и по-добрите условия за емитиране на ценни книжа (6.25%).
Агенцията е направила проучване и относно възможните затруднения. 19% не очакват затруднения. Други очакват проблеми с настройката на ERP (софтуер за бизнес управление) системи и счетоводни програми, което представлява възможност за модернизация.
В заключение доц. д-р Ангелова заяви, че еврозоната ще направи икономиката по-защитена и стабилна, но няма да реши вътрешните ни проблеми като събираемост на данъци, сива икономика, неефективен бюджет и административна неефективност, тъй като това е отговорност на България.
Тя разкри, че правителството е предприело мерки срещу спекулативното покачване на цените.
Проф. д-р Румен Гечев
Проф. Румен Гечев е доктор на икономическите науки, изявен политик и депутат в 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание.
Проф. д-р Гечев обяви, че моментът на присъединяване е критичен, тъй като условията за оптимална парична зона не са изпълнени, и посочи следните рискове на база данни от ЕЦБ (Европейска централна банка) и МВФ (Международен валутен фонд):
- Мнозинството от страните в еврозоната (включително големи икономики като Франция, Испания и Италия) са в дългова криза, надвишавайки Маастрихтските критерии.
- ЕЦБ не е успяла да наложи дисциплина, а политиката ѝ на печатане на пари е допринесла за текущото състояние.
- Нарастващите лихви ще затруднят обслужването на дълга за силно задлъжнели държави.
- ЕЦБ и националните централни банки отчитат огромни загуби поради закупуване на нисколихвени ценни книжа; ЕЦБ има над 820 млрд. евро „книжен“ дълг.
- ЕЦБ прогнозира растеж под 1% за следващите 3 години, което е ниско на фона на други световни икономики.
Проф. д-р Румен Гечев допълни, че България ще внася значително повече средства в ЕЦБ от първоначалните оценки, че БНБ е закупила 2 тона злато, което ще бъде управлявано от ЕЦБ и ЕЦБ ще контролира и българските валутни резерви. БНБ ще спре да превежда печалби към бюджета, тъй като ще оперира на загуба.
Намаляването на задължителните резерви от 10-12% на 1% ще освободи около 7 млрд. евро, което може да създаде инфлационен натиск.
Проф. д.н. Румен Гечев смята твърдението, че лихвите в България ще намалеят за невярно, тъй като българските лихви вече са по-ниски от тези в еврозоната; очаква се изравняване нагоре в средносрочен план.
В заключение той каза, че наред с позитивите съществуват сериозни предизвикателства и че България трябва да адаптира икономиката си към високите изисквания на еврозоната.
Доц. д-р Свилен Колев
Доц. д-р Свилен Колев е зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ). Доктор по икономика, професионално направление „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“, Финансово-счетоводен факултет, УНСС.
Доц. д-р Свилен Колев каза, че НСИ е най-проверяваната институция в България през последните 3 години с множество мисии и проверки от Евростат и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) относно качеството и хармонизацията на статистическите данни за дефицит, дълг, БНД (брутен национален доход) и ХИПЦ (хармонизирани индекси на потребителските цени). НСИ е първият български комитет, завършил процеса по присъединяване към Комитета по статистика на ОИСР като пълноправен член.
Той наблегна на факта, че всички данни, публикувани и предоставяни на Евростат, се верифицират предварително и подчерта, че от 1 януари НСИ ще въведе предварителни/експресни оценки за ХИПЦ в края на всеки месец. Запознани с факта, че са приети вътрешни правила за третиране на данните в левове и евро и че БНБ ще води изследване на финансите и потреблението на домакинствата.
Доц. д-р Свилен Колев гарантира, че НСИ участва активно във всички координационни механизми за подготовка за еврозоната.
Доц. д-р Захари Торманов
Доц. д-р Захари Торманов е юрист, адвокат и университетски преподавател – доцент по облигационно и търговско право в Юридическия факултет на УНСС. От 2019 до 2024 г. е декан на същия факултет. Автор е на учебник по търговско право и на множество публикации в областта на гражданското право.
Доц. д-р Захари Торманов набеляза правните и институционални аспекти на присъединяването ни към еврозоната:
- България е поела правен ангажимент за приемане на еврото още с ратифицирането на Договора за присъединяване към ЕС през 2005 г. Първичното право на ЕС има приоритет пред вътрешното право.
- Като страна членка, която все още не е в еврозоната, България е държава с дерогация и подлежи на доклади за конвергенция на всеки две години.
- Конституционният съд отхвърли искането за референдум относно запазването на лева до 2043 г., потвърждавайки обвързващия характер на европейските договори; договорите от ЕС не могат да бъдат променяни чрез референдум в държава членка.
По отношение на правната конвергенция доц. д-р Захари Торманов е категоричен, че основното изискване е гарантиране на независимостта на Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е решено с приемането на новия Закон за БНБ, който влиза в сила от 1 януари.
По отношение на икономическата конвергенция (Маастрихтски критерии) той изтъкна, че България изпълнява изискванията за ценова стабилност, бюджетен дефицит под 3%, държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс и ниски дългосрочни лихвени проценти.
Юристът добави, че е предвиден едномесечен период на паралелно функциониране на лев и евро (само за кешови операции) през януари 2026 г. и че банковите плащания и сметки ще бъдат превалутирани веднага.
Доц. д-р Пламен Орешарски
Доц. д-р Пламен Орешарски е български политик, финансист и преподавател в УНСС и НБУ. Доцент в катедра „Финанси“ на УНСС. В периода 2013 – 2014 г. оглавява правителството на Република България.
Доц. д-р Пламен Орешарски изтъкна като полза от еврото осигуряването на ценова стабилност, особено за страни, чиито национални валути са страдали от хронична девалвация.
Той отбеляза следните негативи и предизвикателства на навлизането ни в еврозоната:
- изоставане в производителността на труда, забавяне на икономическия растеж и спад на дела на европейската икономика в световната
- неоптимална валутна зона: еврото благоприятства силните икономики (напр. Германия) и отслабва по-слабите (южната периферия), което води до външнотърговски дисбаланси и фискални проблеми
Доц. д-р Пламен Орешарски очерта българската ситуация така: България ще се присъедини към еврозоната при „сравнително мрачни перспективи“ и частична загуба на доверие в единната валута.
Той нарече парадокс факта, че дълги години страната ни е изпълнявала критериите за приемане в еврозоната, но е била отхвърляна, а сега, когато фискалната политика е по-разпусната и не изпълнява устойчиво всички критерии, е приемана.
Вижда следните рискове за бизнеса: досега фиксираният курс е бил компенсиран от ниското заплащане на труда; покачването на цената на труда и въвеждането на еврото може да доведе до отмяна на инвестиции, напускане на фирми и задълбочаване на бедността – по-скоро поради неподготвеност, отколкото заради самото евро. Според него липсват ясни планове за взимане компенсаторни мерки.
Бившият министър-председател твърди, че еврото ще донесе ползи, но загубата на конкурентоспособност ще има дългосрочни последици. Ако българската икономика стане по-силна, еврото ще помогне, смята той, а ако не, и левът няма да я спаси.
Проф. д-р Ганчо Ганчев
Проф. д-р Ганчо Ганчев е дългогодишен преподавател по международни финанси, международни финансови пазари, финансови пазари и институции в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Бивш зам.-министър в Министерство на икономиката и индустрията и председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, член на УС на БНБ, главен редактор на сп. „Финанси“.
Според проф. д-р Ганчо Ганчев валутният борд е механизъм на „зависимост от траекторията“, от който е трудно да се излезе. В България той води до макроикономическа стабилност и догонване на доходите, но също и до ниски темпове на растеж, забавено структурно развитие, възпроизвеждане на позицията на най-бедна и корумпирана страна в ЕС, както и изоставане в научно-техническото развитие и дигитализацията.
Проф. д-р Ганчо Ганчев припомни, че валутният борд е определен като „колониален механизъм“, при който всички рискове се прехвърлят върху страната, механично привързана към метрополията. Влизането в еврозоната според него е по-добър вариант в контекста на евентуална криза, тъй като позволява участие в стабилизационни механизми.
Той заяви, че липсват реалистични алтернативи на еврото за България (напр. към долара или хипотетична валута на БРИКС) и начерта възможни сценарии за България в Еврозоната:
- гръцки сценарий: висок държавен дълг за стимулиране на растежа, водещ до дългова криза;
- ирландски сценарий: фискална дисциплина на държавата, но кредитен балон в частния банков сектор, който впоследствие изисква държавна намеса (макар Ирландия да се справя успешно);
- прибалтийски/хърватски сценарий: относително стабилно икономическо развитие с нормални темпове на растеж.
Проф. д-р Ганчо Ганчев смята, че България може да избегне гръцкия и ирландския сценарий (поради Банковия съюз и чуждите банки).
Ключова роля за устойчив растеж според него би изиграла разумната икономическа политика и способността на българските политици да управляват икономиката разумно.
В края на първата част на форума се проведе обсъждане, в което бяха набелязани някои допълнителни гледни точки:
Проф. д.н. Габриел Минасян
Проф. д.н. Габриел Минасян е учен, макроикономист и доктор на икономическите науки. Той е бивш член на Управителния съвет на БНБ.
Проф. д.н. Габриел Минасян каза, че е налице промяна в тона на управителя на БНБ относно рисковете от въвеждането на еврото, но без ясни отговори какво ще стане при неизпълнение на препоръките.
Според него ниското дългово натоварване на България се тълкува като „несанкционирано изтичане на национален доход“ поради изяждане на негативните ефекти от високите дългове на водещите страни.
Той беше категоричен, че България трябва да достигне поносима степен на реална конвергенция, преди да влезе в Еврозоната.
Проф. д.н. Габриел Минасян отправи критика към БНБ за провеждане на монетарна политика (увеличаване на минималните задължителни резерви), което противоречи на принципите на паричния съвет.
Той добави, че абсурд във фискалната политика е тегленето на заеми, докато се поддържа голям фискален резерв, което води до загуби, и че излизането от паричен съвет не е толкова трудно, както показва примерът с Аржентина.
Доц. д-р Григор Сарийски
Доц. д-р Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания към БАН.
Доц. д-р Григор Сарийски отбеляза, че въпросът не е само къде е мястото на България в Еврозоната, а къде е мястото на самата Еврозона, която показва признаци на свиване и отслабваща роля.
Той подчерта, че еврото помага на силните икономики, а България не е такава. Историческият опит на периферни страни (Гърция, Италия) е деиндустриализация.
Припомни, че валутните съюзи исторически не са оцелявали често (напр. чешко-словашкият оцелява 6 седмици).
Еврозоната според него е скъп експеримент.
Оспорва твърдението, че валутният борд е „колониален механизъм“, посочвайки Дания като пример за страна с фиксиран курс, която не е колония.
Твърди, че България ще загуби важни инструменти на БНБ (напр. влияние върху паричното предлагане чрез минималните задължителни резерви) при влизане в еврозоната.
Доц. д-р Григор Сарийски отбеляза, че Швеция не е в еврозоната поради волята на шведския народ, изразена чрез референдум, което не е правен проблем.
Той посочи, че България не удовлетворява формалните критерии, напр. 2-годишен престой в ERM II (Европейски валутен механизъм), но политическа воля може да намери правен механизъм за приемане.
Проф. Орешарски отбеляза, че когато България е била по-близо до готовност, не е била желана в еврозоната, докато сега има засилено желание за приемането ѝ, подобно на Хърватия. Това повдига въпроса дали мотивите са икономически или други. Според него съществува политическо решение за влизане в еврозоната въпреки че липсват широки анализи и референдум.
Доц. Ангелова коригира твърдението, че директивата за адекватни минимални работни заплати изисква формула; напротив, тя налага гарантиране на договарянето чрез социален диалог, отчитайки икономическите възможности. Според нея настоящата формула за обвързване със средната работна заплата нарушава директивата, обезсмисляйки социалния диалог.
Проф. Гечев подчерта „токсичната икономическа среда“ и неблагоприятните нагласи към еврозоната. Той изрази възмущение от отказа на УС на БНБ да гласува изготвен доклад за еврозоната и липсата на анализи от БНБ и правителството. Отбеляза, че България е финансирала дефицити на по-богати страни в ЕС, поддържайки нисък дълг, докато сега ще плаща за натрупаните от други дългове. Изтъкна, че ЕС губи конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай поради скъпите ресурси, което ще доведе до засилена конкуренция на вътрешния европейски пазар и ще навреди на България. Каза още, че липсва национална програма за развитие на България и отговор на задаващите се икономически предизвикателства.
По отношение на фискалната система и конкурентоспособност в дискусията беше акцентирано върху удара върху финансовата ни система – плащане на чужди и свои дългове.
Беше споменато, че са възможни данъчни увеличения за бизнеса, което ще засегне конкурентоспособността. От своя страна тя трябва да се разглежда и в контекста на технологиите, изкуствения интелект и на нормативната и институционална среда (като пример бе посочен Брекзит).
Беше повдигнат и въпросът дали моделът на Мандел е адекватен за анализ на еврозоната, предвид факта, че игнорира политическата система, а ЕС е уникално политическо формирование, именно федерация на национални държави.
Очаквайте Част II с изказванията на проф. д.н. Гарабед Минасян, доц. д-р Йосиф Аврамов, проф. д-р Искра Баева, проф. д.н. Васил Тодоров и Петър Стойнов, както и последвали обсъждания.
