Кръгла маса „България в еврозоната – очаквания и реалност“, 13 октомври 2025 г., Университет за национално и световно стопанство (УНСС)
Към Част I
Модератор на втората част на дискусията по време на проведената Кръгла маса „България в еврозоната – очаквания и реалност“ беше доц. д-р Румен Андреев.
Базови изказвания
Проф. д. н. Гарабед Минасян
Проф., д-р ик. н. Гарабед Минасян е учен, макроикономист, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на управителния съвет на БНБ
Като конкретни негативи от преждевременното ни присъединяване към еврозоната проф. д. н. Гарабед Минасян набеляза:
- Повишаване на задължителните минимални резерви (ЗМР) от БНБ (от 5 на 12%) е де факто провеждане на монетарна политика, което противоречи на валутния борд.
- Планираното спадане на ЗМР до 1% от 1 януари 2026 г. ще освободи 16 млрд. лв., които ще навлязат в банковата система, стимулирайки кредитирането и инфлацията.
- Допълнителни 31 млрд. лв. в обръщение (15% от БВП) ще навлязат в банковата система, увеличавайки общия ресурс с около 30 млрд. лв., което може да доведе до инфлация или изтичане на капитали.
По отношение на ценовата конвергенция („ценова гравитация“) проф. д. н. Гарабед Минасян подчерта, че България е с най-ниско ценово равнище в ЕС (60% от средното за ЕС), както и че влизането в еврозоната ще премахне пречките, водещи до неизбежно повишаване на цените и инфлация с 3-5 процентни пункта над средната за еврозоната за десетилетие, обезценявайки спестяванията и прехвърляйки национален доход към развити икономики.
Експертът прогнозира потискане на конкурентоспособността. Отбеляза, че номиналните разходи за труд се покачват и ще продължат да го правят поради монетарна конвергенция; че минималната работна заплата в България е значително по-ниска от други страни (напр. 500 евро срещу 700 в Румъния) и неизбежно ще расте; че се наблюдава ниска и намаляваща инвестиционна активност в България (17-18% от БВП) в сравнение с растящия тренд в ЕС. Инвестициите според него са ключов фактор за противодействие на увеличаването на трудовите разходи.
В заключение проф. д. н. Гарабед Минасян заяви, че влизането в еврозоната с ниска степен на реална конвергенция носи риск от задълбочаване на проблемите, вместо очакване за тяхното облекчаване.
Той препоръчва държавата да действа позитивно чрез:
- повишаване на качеството и ефективността на националните институции
- мобилизация на финансови ресурси, активиране на инфраструктурни проекти (пътна, здравна, образователна и др.) и подпомагане на местната инвестиционна политика
- поддържане на ефективна данъчна политика и преодоляване на страха от решителни действия
Бизнесът според него трябва да се адаптира. Икономическите агенти трябва да осмислят инвестиционната си политика, стремейки се към технологично обновление, за да преодолеят конкурентния натиск, тъй като разходите за труд неизбежно ще растат.
Доц. д-р Йосиф Аврамов
Доц. д-р Йосиф Аврамов е икономист и финансист, преподавател в НБУ. Автор на голям брой статии и монографии, посветени на финансите, банковото дело и финансовия контрол. През 2025 г. излиза двутомникът му „Силата на парите. История и теория на парите. Нумизматика“ – том I, и „Силата на парите. България и еврото. Банково дело и ценни книжа“ – том II.
Доц. д-р Йосиф Аврамов изтъкна, че информационната кампания за влизането ни в еврозоната е закъсняла, неадекватна и недостигаща до обикновените граждани.
Той разгледа българската валута исторически и в съвременността. Разказа, че българската монета е била обвързана с атинския монетен съюз, а по-късно перперата – с византийската номизма.
Добави, че след Освобождението България не е имала право да бъде в латинския монетен съюз като княжество, но заплатите в страната са били равностойни на тези във Франция и са позволявали пътувания на гражданите.
Експертът препоръча да бъдат издадени юбилейни монети с ликовете на наши национални герои с международна известност като Раковски, Левски и Ботев.
Той е убеден, че левът не е сред силните световни валути (заема 80-то – 100-тно място), но че трябва да се гледа напред към еврозоната.
Проф. д-р Искра Баева
Проф. д-р Искра Баева е известен български историк, дългогодишен преподавател по нова и най-нова история в СУ „Св. Климент Охридски“. Известна е със своята активна гражданска позиция и силно медийно присъствие.
Проф. д-р Искра Баева отправи критика към процеса на приемане на еврото и политическите му аспекти.
Според нея подходът на управляващите е бил неправилен, тъй като решението е взето без възможност за връщане назад. Правителството е обявило влизането ни в еврозоната за стратегическа задача, въпреки че социологическите проучвания показват голямо неодобрение от населението. Подчерта, че това противоречи на принципите на парламентарната демокрация.
Убедена е, че процесът на въвеждане на еврото не е изцяло българско решение, а инициатива, идваща отвън, с която правителството се съобразява.
Отбеляза, че правителството поддържа бюджетен дефицит, не отговарящ на реалностите, и че това е политическо решение, инспирирано отвън.
Изтъкна следните проблеми в еврозоната:
- структурни недостатъци, за които свидетелстват политическото безвластие във Франция и проблемите от миналото (кризата в Гърция, разликите в дефицитите между северните и южните държави)
- липса на унифицирана политика – еврото е въведено без единна финансова и данъчна политика в ЕС
Според нея е вероятно България да задълбочи тези проблеми.
В отговор на привържениците на еврото, които обещават засилване на дисциплината след приемането му, проф. д-р Искра Баева припомни, че подобни очаквания е имало и при влизането ни в ЕС през 2007 г., но те не са се осъществили.
Тя поясни, че подходът за влизането ни в еврозоната представлява промяна на реалността чрез институционални решения, което е обратно на историческия подход, при който първо се променят реалностите, а после законите.
Твърди, че влизането ни в еврозоната ще доведе до загуба на националната ни идентичност, тъй като левът е важен неин символ. Категорична е, че отказът от него е отказ от една от последните „котви“ на идентичността и ще засили космополитните тенденции сред младите, което ще влоши демографската ни картина.
В заключение проф. д-р Искра Баева обобщи:
- Моментът е неподходящ – ние се намираме в период на криза и низходящи тенденции, различен от периода, в който Германия се е отказала от марката в условия на ентусиазъм и възход.
- Решението на управляващите ни е излишно прибързано, взето е със „злоупотреба в числата“ и представлява чисто политически ход за докладване на изпълнена „стратегическа задача“, свидетелстващ за липса на самочувствие.
Проф. д-р Васил Тодоров
Проф. д-р Васил Тодоров от Икономическия институт на БАН е български икономист, учен в областта на икономическата теория, макроикономиката и икономическата статистика.
Проф. д-р Васил Тодоров заяви, че отказът от лева означава загуба на национална идентичност и че приемането на еврото ще има стратегически последици върху националния ни суверенитет, които ще бъдат по-значими от краткосрочните.
Подчерта, че Брюксел, Берлин и Париж настояват за федерализация на Европа, което би означавало единна европейска държава и липса на национални държави. Според него положението на България е по-сложно поради културни различия, наличие на различна писменост и религия и „топене“ на нацията ни (намаляване на населението).
Убеден е, че хармонизацията, конвергенцията, директивите и санкциите водят към федерализация и закриване на националните държави.
Наблегна на факта, че националната парична единица е атрибут, символ на държавността, отказът от който е голяма стъпка към прехвърляне на суверенитета ни към Брюксел.
Проф. д-р Васил Тодоров обобщи, че България прибързва, без да е ясно накъде отива ЕС – към федерация или към съюз на национални държави, и че съществува риск суверенитетът ни да бъде прехвърлен до такава степен, че да няма връщане назад.
Петър Стойнов
Петър Стойнов е докторант в катедра „Политическа икономия“ към УНСС. Интересите му са в областта на историята на икономическите теории и цикличността на цивилизациите и монетарните системи. Работи върху дисертационен труд на тема „Икономика на неопределеността: в търсене на естествения ред“ с ръководител доц. д-р Румен Андреев.
Петър Стойнов отбеляза, че България не просто ще влезе в еврозоната, но ще приеме и нова форма на валута – CBDC (Central Bank Digital Currency – цифрова валута на централната банка) която Европейска централна банка (ЕЦБ) планира да въведе до 2027 г.
Той поясни, че CBDC е цифрова форма на национална валута, емитирана и обезпечена от Централната банка. Каза още, че ЕЦБ предпочита централизиран модел, хибридна оперативна архитектура и вероятно хибриден метод на достъп, позволяващ офлайн плащания, както и че тя отхвърля идеята за програмируеми пари (ограничения къде и колко да се харчи), но позволява програмируеми плащания. Според него няма техническа пречка за бъдещо въвеждане на програмируеми пари.
Като рискове от това Петър Стойнов спомена дезинтермедиация (масово прехвърляне на депозити към CBDC) и дигитална банкова паника, особено по време на криза. Той смята, че рисковете могат да бъдат избегнати чрез лимити върху наличността (3-4 хил. евро), нулева лихвеност и автоматично прехвърляне на суми между CBDC и банкови сметки.
Спомена дългия дългов цикъл (Рей Далио): 100-годишен цикличен модел, движен от пари, кредит и дълг, включващ възход, пик, упадък/криза.
Теоретизира, че CBDC може да действа като „пети лост“ за управление на дългова криза, позволявайки директен контрол върху търсенето от страна на Централната банка.
Според него за България и ЕС са възможни следните сценарии:
- Положителен (win-win), при който ЕС намира адекватен отговор на проблемите си; България се интегрира и просперира.
- Неутрален (кретащ): ЕС решава част от проблемите, но остават други (тип Япония); България постига стабилност с цената на суверенитет и контрол.
- Отрицателен (колапс): ЕС навлиза в крайна фаза на упадък (сценарий от типа разпад на СССР), водещ до хаотичен колапс
В заключение докторантът подчерта, че CBDC е инструмент за ефективност, но и най-голям инструмент за контрол в историята, и че е необходим стратегически подход, надхвърлящ непосредствените ползи.
Дискусия
Станимир Минков от ПП „Български съюз за директна демокрация“ обяви, че понастоящем се провежда кампания за отлагане на приемането на еврото поради липса на достатъчно конвергентни условия и установени случаи на корупция.
Съобщи, са внесени писма до ръководители на държави и правителства в ЕС, петиция до Европейския парламент и искова молба до Общия съд на ЕС за отменяне на решения и регламенти от 8 юли 2025 г., касаещи приемането на България в еврозоната.
Поясни, че искът се базира на съществени процесуални нарушения и нарушения на договори, протоколи и статистически регламенти.
Обяви, че е стартиран референдум с искане обществото да се произнесе за напускане на еврозоната в случай, че еврото бъде прието.
Станимир Минков счита, че отлагането е напълно реалистично, тъй като общият съд на ЕС контролира тези решения, и твърди, че излизането от еврозоната е напълно реалистично.
Контрааргументи на изказването му изложи проф. д. н. Борислав Градинаров. Той изрази скептичност относно реалистичността на съдебните дела и референдума на толкова късен етап.
Доц. д-р Йосиф Аврамов се съгласи, че кампанията е закъсняла и че по думите на негови колеги – италиански банкери и представители на ЕЦБ, отлагане няма да има.
Той каза, че България е в неизгодна позиция при взимането на кардинални решения за икономическата и финансова политика на ЕС, тъй като изобщо не присъства на заседания на ECOFIN (Съвет по икономически и финансови въпроси), където се вземат такива, и че това води до несправедливо отношение към нея (напр. по-ниски субсидии за фермери, по-високи цени). Предполага, че след влизането ни в еврозоната това ще се промени.
Спомена два трудни начина за напускане на еврозоната: излизане от ЕС по чл. 50 или едностранно действие в условия на секретност без валутен борд.
Сподели, че в своята книга е изложил 12 пункта, по които е оборил противниците на еврото.
Ас. Димитров вметна, че има два трудни начина за напускане на еврозоната: излизане от ЕС по чл. 50 или едностранно действие в условия на секретност без валутен борд.
Доц. Григор Сарийски потвърди, че излизането от Еврозоната е изключително болезнен процес и поражда необходимостта от задълбочен диалог. Ето защо отлагането на присъединяването се разглежда като по-добър вариант, тъй като евентуални негативни сценарии биха стрували скъпо.
Правителствата и парламентите, които са заглушавали диалога по темата (включително за референдум), ще носят пряка отговорност за последствията от влизането ни в еврозоната, убеден е той.
По отношение на икономическите аспекти и субсидиите доц. Сарийски обори доц. Аврамов с твърдението, че членството в еврозоната не гарантира автоматично по-високи субсидии за фермерите (посочи за пример Полша, която не е в еврозоната и не свързва субсидиите с еврочленството). Независимо от членството в еврозоната, той смята, че България ще остане в подчинена позиция по отношение на добавената стойност и подпомагането – роля като на „кучета, на които ще им подхвърлят кокал“. А примерът с Гърция според него показва как страни с евро не успяват да развият собствено индустриално производство и продължават да се борят с висок държавен дълг.
В отговор на някои от изказванията доц. Сарийски обобщи:
- Приемането на еврото е ликвидиране на лева, унищожаване на националната валута, а не просто смяна на името.
- Влизането в еврозоната означава прехвърляне на резервните сметки на търговските банки към ЕЦБ, задължително участие в политиката на количествени улеснения и обвързване на лихвите с тези на ЕЦБ.
- Приемането на общата валута е последната бариера срещу федерализацията на ЕС, което се тълкува като загуба на идентичност.
- Федерализацията на ЕС може да доведе до стратификация на благосъстоянието, подобно на различията между големите градове и малките населени места в България.
В хода на дискусията бяха отправени критики и поставени въпроси, които не получиха отговори.
Изразена беше тревога от наблюдението на „когнитивен дисонанс“ – въпреки че почти всички изказващи убедително защитават тезата за опасностите от влизането в еврозоната, се казва, че България ще влезе в нея. Това беше определено като „закон за задължителната грешка“.
Отбелязано беше, че е необходима дискусия за това какво ще се случи след влизането ни и как гражданите да преминат през този период и как да се неутрализират негативните въздействия.
Бяха изтъкнати следните слабости на дискусията:
- Не е било уточнено как еврото ще реши жизненоважни проблеми като корупцията, обсъждани в България повече от 30 години.
- Не е била дискутирана цената на влизането ни или цената на оставането ни извън нея, нито как ще се измени разпределението на доходите.
- Не е успяла да обясни дълбокото разделение в обществото между поддръжници и противници на еврото.
Според един от участниците дигиталното евро в крайна сметка ще направи търговските банки излишни, дори и да се премине към хибриден модел в началото.
Беше отбелязано, че дискусията протича в свят на неопределеност, където много неща се предполагат, но често не се случват.
Беше изказано твърдението, че парите и валутата трябва да служат на живота и хората, а не обратното.
Изразена беше критика по отношение на липсата на ясна комуникация от страна на поддръжниците на еврото и пасивността на академичната общност в публичния дебат.
Дискусията завърши с предложение за организирането на нова кръгла маса след една година с цел да се прецени кои от направените прогнози по време на настоящата са се сбъднали.
