Тръмп обяви, че считано от 1 февруари ще наложи нарастващи мита на осем европейски държави, които отказват САЩ да купи Гренландия
Европейският съюз свика спешна среща на посланиците от 27-те държави членки на 18 януари, за да обсъди заплахите на американския президент Доналд Тръмп за налагане на поредица от нарастващи мита срещу някои европейски съюзници, които се противопоставят на опитите на САЩ да придобият Гренландия.
Кипър, който заема шестмесечното ротационно председателство на ЕС, обяви късно на 17 януари, че е насрочил срещата за следващия ден в 17:00 часа местно време.
Тръмп планира да наложи 10-процентно мито на Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия от 1 февруари, което ще нарасне до 25% на 1 юни, според публикация в Truth Social от 17 януари, „докато не бъде постигнато споразумение за пълна и цялостна покупка на Гренландия“.
Тръмп заяви, че САЩ се нуждаят от Гренландия за целите на националната сигурност и предупреди, че „световният мир е заложен на карта“, ако САЩ не успеят да получат Гренландия.
„Това е много опасна ситуация за безопасността, сигурността и оцеляването на нашата планета“, написа Тръмп в публикация в Truth Social на 17 януари.
Той заяви, че ако САЩ не установят контрол над Гренландия, Китай или Русия ще я завладеят.
Междувременно осемте европейски държави, които вече са обект на 10% или 15% американски мита, изпратиха малък военен контингент в Гренландия.
„Заплахите с мита подкопават трансатлантическите отношения и създават риск от опасна низходяща спирала“, заяви групата от осем държави в съвместно изявление на 18 януари.
Военното разполагане цели да укрепи сигурността в Арктика „като общ трансатлантически интерес“ и не представлява заплаха за никого, заявиха държавите, като добавиха, че са готови за диалог със САЩ „въз основа на принципите на суверенитет и териториална цялост“, зад които „стоят твърдо“.
„Изразяваме пълна солидарност с Кралство Дания и народа на Гренландия“, заявиха осемте държави.
„Решени сме да защитим нашия суверенитет.“
Според английския превод на писменото й изявление, датският министър-председател Мете Фредериксен заяви: „След обявяването на митата от президента на САЩ правителството води интензивен диалог с нашите съюзници.“
„Още по-важно е да останем непоколебими в основните ценности, които създадоха европейската общност. Искаме да си сътрудничим и не сме ние тези, които търсят конфликт“, каза тя. „И съм доволна от последователните послания от останалата част на континента: Европа няма да бъде изнудвана.“
Шведският министър-председател Улф Кристерсон се присъедини към Фредериксен в публикация в социалните мрежи на 17 януари: „Само Дания и Гренландия вземат решения по въпроси, засягащи Дания и Гренландия.“
„Това е въпрос на ЕС, който засяга много повече държави от тези, които сега са посочени“, каза той. „Швеция води интензивни разговори с други страни от ЕС, Норвегия и Великобритания за координиран отговор.“
Управлението на Гренландия
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио се срещнаха с датския външен министър Ларс Льоке Расмусен и външния министър на Гренландия Вивиан Мотцфелд в Белия дом на 14 януари.
Расмусен определи разговорите като „откровени, но и конструктивни“.
Тръмп заяви на 16 януари, че обмисля вълна от мита върху европейските съюзници, „ако не се съгласят“ да позволят на САЩ да закупят датската територия.
Американският президент заяви в социалните мрежи, че опитите на САЩ да „осъществят тази сделка“ за Гренландия датират от „преди повече от 150 години“. Администрацията на американския президент Андрю Джонсън за пръв път изтъква идеята за разширяване на американското влияние в Арктика през 1860-те години.
Тръмп също така е давал знак по-рано, че Гренландия би била разумна инвестиция за САЩ заради прогнозите за големи залежи от редкоземни елементи на арктическия остров.
Въпреки че островът е бил под официален датски контрол от епохата на колонизацията в началото на 1700-те години, Гренландия получава самоуправление през 1970-те години със създаването на парламент и Закона за самоуправление от 1979 г., разширяващ автономията на острова. Островът обаче не получава пълно самоуправление до 2009 г.
На 9 януари официални лица от Гренландия, включително министър-председателят Йенс-Фредерик Нилсен и лидери на няколко политически партии, публикуваха изявление, потвърждаващо суверенитета на Гренландия и отхвърлящо всякакви претенции, които биха застрашили автономията на острова.
„Не искаме да бъдем американци, не искаме да бъдем датчани, искаме да бъдем гренландци“, се казва в изявлението. „Бъдещето на Гренландия трябва да бъде решено от гренландския народ. … Никоя друга държава не може да се намесва в това.“
Травис Гилмор, Джаки Трап, Якон Бург и Ройтерс допринесоха за този материал.
