Проектобюджетът включва 1300 км трасета за проектиране, близо 26 км обходни пътища и 40 приоритетни ВиК обекта
Министерството на регионалното развитие и благоустройството иска бюджетът за 2027 г. да осигури подготовка за бъдещи пътни строежи и работа по 40 важни ВиК обекта. Намеренията бяха представени от министър Иван Шишков и заместник-министър Павлета Пеловска.
В пътната част е заложено проектиране на 1300 км автомагистрали, скоростни трасета и четирилентови пътища. Предвидени са и близо 26 км обходни шосета, включително околовръстните пътища на София и Пловдив.
Според Шишков за първи път се прилага такъв подход към обектите с държавно финансиране. Чрез него трябва да стане ясно кои още се нуждаят от проектна подготовка и кои могат да преминат към строителство. Министърът определи недостига на проекти за магистрали като пречка пред свързаността в страната и заяви, че през 2027 г. трябва да започне проектирането на посочените 1300 км.
Водоснабдяването като отделен приоритет
Програмата за ВиК сектора обхваща проектиране и строителство на 40 обекта. Шишков свърза този приоритет с установените на много места проблеми с питейната вода и водоснабдяването.
По информация на Павлета Пеловска за сектора се очакват около 47 млн. евро. Средствата са предвидени за предпроектни и прединвестиционни проучвания, както и за проектиране на довеждащи водопроводи и нови съоръжения.
Кои пътища могат да бъдат завършени през 2027 г.
Сред строежите с напреднала работа, които според министъра имат възможност да приключат през 2027 г., са скоростният път Мездра до Ботевград и нулевият лот и лот 2 по направлението Видин до Монтана.
За „Хемус“ прогнозата му е различна. Шишков допусна през 2027 г. да няма нито един нов завършен участък. Той обясни това със същественото изоставане на лот 2 и със спрените дейности по лотове 4, 5 и 6. При тях все още се преработват планове и остават нерешени правни въпроси.
Три големи направления с планове за концесии
По магистралното направление от Русе към Маказа за проектиране са посочени 152 км. Шишков отбеляза, че в момента се строят само частта от Русе до Бяла и градският обход по трасето. Според него първият лот е започнал да се изгражда при сегашния кабинет, но за продължението към Маказа няма проект.
За отсечката от Бяла до Велико Търново, дълга 58 км, през 2027 г. се очаква одобрение на подробния устройствен план (ПУП). За останалите 94 км до „Марица“ и гръцката граница предстои задание за идеен проект, ПУП и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Очакването е процедурата да приключи в рамките на година, след което да се потърси концесионер. Министърът изрази увереност в инвеститорския интерес, тъй като направлението представлява международен коридор, свързващ три държави от Шенген.
При скоростния път от Монтана до София с тунел под Петрохан се извършват екологични процедури и избор на трасе. Предвижданата дължина е около 100 км. Шишков го определи като най-пряка връзка по направлението Видин, София и Кулата. Целта за 2027 г. е подготовката да достигне до ПУП и отчуждаване на имоти, за да се търси концесионер и за този обект.
При магистрала „Черно море“ засега е предвидена отсечка от 116 км между Бургас и Варна, също на етап екологични процедури и избор на трасе. Намерението е към нея да се добавят продълженията от Варна до Дуранкулак и от Бургас до границата при Малко Търново. Обединяването им трябва да формира общ проект с приблизителна дължина 274 км. За строителството му също се предвижда търсене на концесионер.
„Рила“, връзките към границите и останалите трасета
Очаква се проектната работа по магистрала „Рила“, с дължина около 107 км, да приключи в периода 2027 до 2028 г. Отделно се проектира 60-километровото направление от Дупница към Гюешево, за което се очаква ПУП в началото на 2027 г.
За скоростния път между Враца и Монтана министърът също отчете липса на проект. Към това направление се отнася 15-километровият обход на Враца, по който според Шишков не е работено три години. Той заяви намерение обходът да бъде проектиран и завършен. За останалите 29 км между двата града ще се търси включване в следващия програмен период и европейско финансиране.
В плановете е включено и четирилентово скоростно трасе от „Тракия“ до граничния пункт „Лесово“, както и връзка от „Марица“ към същия пункт. Предвиждат се разширяване на пет гранични пункта и проектиране по направленията Русе до Шумен, Пловдив през Смолян до граничния пункт при Рудозем, Силистра до Добрич и Враца до Оряхово. Работата по тези обекти ще продължи и през 2028 г.
В обобщението си Шишков посочи 770 км магистрали и 1300 км пътища. По думите му реалният приоритет се определя от това дали един обект е включен за проектиране, а не само от публичните обещания за него.
Какво се предвижда за „Струма“
За 2027 г. министърът постави задача да бъде довършено проектирането на около 28 км между Симитли и Кресна, заедно с пътния възел за Банско. По думите му строителството на „Струма“ продължава повече от десет години, а незавършеното трасе създава тежки затруднения за пътуващите през лятото.
Отделен проблем според него е участъкът с дължина около 2 км преди граничния пункт с Гърция. Шишков заяви, че четири обекта непосредствено преди „Кулата“ са незаконни и че запазването им е повлияло върху проектното решение.
Той припомни, че преди три години е започнал процедура за разширяване с предложение за петлентово преминаване на границата. Шишков заяви, че е заварил в МРРБ четирилентов проект, съобразен със запазването на четири павилиона. Министърът оспори този подход и посочи, че България вече е в Шенген.
Намерението му е още до края на 2026 г. да се изработят разширен идеен проект, пълни инженерно-геоложки проучвания и проект на ПУП за разширяването. Шишков смята, че за участъка може да се търси европейско финансиране заради принадлежността му към европейски транспортен коридор.
Спорът за 2,7 км и пътния възел при Симитли
Министърът отдели внимание и на спора около 2,7-километровия участък от „Струма“ и възела при Симитли. Той заяви, че темата е използвана в кандидатпрезидентската кампания, и обвини представители на предишни управления в неверни твърдения за отговорността на сегашния кабинет и за определянето на цената.
В изложената от него хронология началото е през 2015 г. Според Шишков тогава заместник-министър Николай Нанков е одобрил строителство на път към тунел, без да бъде включен възелът за Симитли и останалите населени места. Между 2016 и 2023 г. са последвали промени в идейните проекти и процедури по ОВОС.
Шишков посочи, че на 1 август 2022 г., в последния работен ден на кабинета „Петков“, тогавашният екоминистър Борислав Сандов е спрял одобрения проект и с това е блокирал развитието на магистралата. По думите му при кабинета „Денков“ е взето ново решение за промяна, при която и двете ленти излизат от дефилето.
Министърът свърза прогнозната стойност от 108 млн. евро с пазарните консултации, проведени при кабинета „Желязков“. Той заяви, че обществените поръчки за проектиране, строителство и консултантски услуги са започнали при кабинета „Гюров“, преди сегашното правителство да поеме управлението.
Според Шишков десетгодишното забавяне на държавните решения е създало риск инвеститорът да потърси обезщетение за направени вложения. Той обясни, че договорът вече е бил изтекъл и фирмата е поискала неустойка. По думите му прекратяването му би довело до съдебен спор, риск от неустойки и спиране на строителството, поради което за кабинета е останала възможността да довърши изпълнението.
Шишков отхвърли обвиненията към правителството и критикува опозиционни представители, които според него са участвали в решенията, довели до сегашните проблеми. Той припомни и изявление на политик за изграждане на „Струма“ без дефилето. Министърът заяви, че именно най-трудният останал участък трябва да бъде проектиран и построен.
