След като беше удостоен с международната литературна награда Booker за романа си Time Shelter („Времеубежище“), Георги Господинов състави своеобразен саундтрак с музикалните произведения от книгата. Идеята е на организаторите на литературната класация и се дължи на факта, че музиката с нейната сила да събужда и поддържа спомени има специална роля в романа на българския писател.
Според автора „музиката е особено важна за този роман и може да бъде „чута“ на много места в него“.
„Музиката събужда паметта. – споделя Господинов. – Изследователите твърдят, че музикалните структури остават в паметта ни последни. До последно в главите ни свири пиано. Рефренът на Strawberry Fields Forever на Бийтълс може да бъде слънчев лъч, който осветява сумрачна стая от детството. В клиниките на миналото Гаустин и разказвачът постоянно използват суперсилата на музиката; различни емблематични песни ни връщат към определени години.“
Следва списъкът на 12-те музикални произведения с коментари от автора към всяко от тях:
Немислимо е книга за миналото, за вчера, да не включва тази песен на Бийтълс. Рефренът се появява първо в епиграфите: „О, вчера дойде внезапно…“ Песните на Бийтълс са като мадлена на Пруст, които винаги отключват миналото. Те всъщност са станали естествена част от паметта, вероятно ги носим в нашите неврони. Освен това „Yesterday“ беше първата песен на Бийтълс, която съм чувал. Ето защо тя ще бъде последната, която ще ме напусне.
„Strawberry Fields Forever“ – Бийтълс
Посвещението в романа гласи: „На майка ми и баща ми, които все още плевят вечните ягодови ниви на детството“.
„Sarabande“ на Хендел
Обичам „Sarabande“ на Хендел, защото е прекрасен. И защото в него се крие тайната структура на романа. Сложих това в началото на книгата, така че читателят трябва да го слуша, за да добие представа за лабиринта, в който влиза.
И така, темата е паметта. Темпо: andante до andante moderato, sostenuto (със сдържаност). Може би сарабанда с нейната овладяна тържественост, с удължения секунден такт би била добра за начало. Повече Хендел, отколкото Бах. Стриктно повторение, но в същото време движение напред. Сдържано и тържествено, както подобава на едно начало. След това всичко може и трябва да се разпадне.
Първо, оригиналът на Kurt Weill „Alabama Song“ с текст на Бертолт Брехт. Малко хора знаят, че те са я написали и че за първи път е изпълнена от някога известната Лоте Леня, съпругата на Вайл. Представлението е умопомрачително и ще ви изпрати директно в 20-те и 30-те години на миналия век. Изслушайте го.
„Alabama song“ – Дорс
През 60-те години песента се появява отново като кавър на Doors. Текстовете на Брехт и в двете версии са разчленени на страниците на романа, особено репликата: „Казвам ти, казвам ти, че трябва да умрем…“ През 1965 г. (годината, в която Doors записаха своя кавър), Джим Морисън вече беше тръгнал към смъртта. И все пак този ред ни напомня (все пак книгата е за паметта) на друг известен ред от WH Auden: „Трябва да се обичаме или да умрем…“ Поне има някаква надежда в това. Но нека чуем варианта на Doors.
„Hotel California“ – Ийгълс
В книгата тази песен се изпълнява в една топла юнска вечер през 1978 г.; обаче тази 1978 г. е просто възпроизведена, припомнена, симулирана. Разказвачът и баща му отиват да гледат световното първенство по футбол в бар. (Всичко това се случва 50 години по-късно, играта е само запис, но за бащата, който страда от Алцхаймер, годината наистина е 1978, играта се играе сякаш за първи път, а наблизо хитът звучи песен на годината.) Обърнете внимание на този ред: „some dance to remember, some dance to forget“ („някои танци за запомняне, някои танци за забравяне“).
„Излел е Дельо хайдутин“ – Валя Балканска
Тази българска народна песен дава партитурата на сцената в романа с най-голямото българско знаме в света (близо 5000 квадратни метра), носено от 300 дрона над Борисовата градина в София. Всъщност тази песен не я избрах случайно – тя беше избрана (както пее Валя Балканска) да полети в открития Космос на златен диск на борда на совалката Вояджър през 1977 г. Много трогателно изпълнение!
„Подстригване в Бруклин от Джани, таджик, който си тананика Франк Синатра, и когато отваря бръснача си, за да ми обръсне врата, ме обзема онзи първичен страх да не бъда заклан като агне.“ (Началото на глава 34, в пета част.)
Този хит е написан през декември 1968 г. и излиза на следващата година, но когато слушате Синатра, винаги е 50-те години на миналия век, винаги е мрачно, ноар. И изпитвате натрапчив страх, като този в цитата от романа по-горе.
Разбира се, Челентано се появява в романа в пасажа за референдума за миналото в Италия. Италия е единствената европейска страна, която решава да се върне в края на 60-те години на миналия век, по-специално в 1968 г. Челентано написва „Azzuro“ точно през 1968 г. Песента разказва за летен следобед, а следобедите винаги са специално време. Винаги съм искал да се вмъкна в един следобед от 60-те години на миналия век за кратко.
В референдумите за миналото, които се провеждат във Time Shelter, Швеция и Скандинавия избират 70-те години на миналия век, в не малка степен благодарение на ABBA. Понякога поп музиката е по-важна за такъв избор, отколкото, да речем, тежката индустрия или политическите катаклизми.
„ABBA беше всичко северно, светло, шведско, танцуващо, блестящо, бяло – през 70-те. ABBA или столът Poäng, например, творение на IKEA от същото десетилетие, такива неща обръщат епохи с главата надолу, а не брутния вътрешен продукт и износа на дърво и стомана.“
Сегашното възраждане на легендата на АББА, а донякъде и на самите певци, е малка част от все по-видимото вечно завръщане към миналото.
Защото тази песен е част от причината Германия да избере 1980-те години в своя референдум за миналото, поне в романа. И защото тогава бяхме вечно млади.
„Пиринска песен“ – Анджела и Гологан
Когато имате преводач, който е и професионален певец, вашият роман лесно може да бъде изпят.
